10 цитата от книгата "Човек на име Уве" на Фредрик Бакман

10 цитата от книгата "Човек на име Уве" на Фредрик Бакман - картинка 1

За хората, за любовта, за смисъла да бъдеш човек, независимо от обстоятелствата

"Човек на име Уве" на Фредрик Бакман е едно от онези четива, които те завладяват и очароват с хумора си, а в същото време те хващат за гърлото и те карат да се замислиш за наистина важните неща в живота.

За хората, за любовта, за смисъла да бъдеш човек, независимо от обстоятелствата. Странен, смешничък на вид, но човек с главно Ч и огромно сърце - това е Уве.

Ето няколко цитата от книгата, които докосват сърцето:

1. "Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща – казваше Соня. – Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивляваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място.

С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството й, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета.

Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом."

2. "Трябва ли да се дават книжки на хора, които не умеят да паркират истински автомобили, ами се качват на японски роботи, пита се той? Уве дори се чуди дали трябва да се позволява на онези, които не могат да паркират сами, да гласуват."

3. "Не разбира хората, които горят от нетърпение да се пенсионират. Как е възможно човек цял живот да копнее за деня, в който ще се окаже излишен?"

4. "Какви странни неща ти липсват, когато изгубиш някого. Дребни неща. Усмивки. Начинът, по който тя се обръща насън. Дори пребоядисването на стаята заради нея."

5. "От всичко, което най-много му липсва от нея, онова, което копнее да направи отново, е да държи ръката й в своята. Тя свиваше показалеца си в дланта му, криеше го там. Когато го правеше, той чувстваше, че на този свят няма нищо невъзможно. От всичко това му липсва най-много."

6. "Той така и не можа да разбере защо тя избра него. Тя обичаше абстрактни неща като музика, книги и странни думи. Уве пък предпочиташе онова, което може да докосне. Харесваше отвертки или маслени филтри. Крачеше през живота, пъхнал дълбоко ръце в джобовете. Тя танцуваше."

7. "Тя никога не попита как е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той щеше да отвърне, че не е живял."

8. "Когато Уве се възмути, тя се усмихна, пое едрите му ръце в своите и ги целуна, обясни, че когато човек дава на друг човек, не само получателят е благословен. Също и онзи, който дава."

9. "- Обичате ли да четете? - попита приятелски тя.

Уве поклати неуверено глава, но това не я притесни. Тя се усмихна, обясни, че обичала книгите повече от всичко, и започна да му разказва за какво ставало въпрос в томчетата в скута й. Уве осъзна, че иска да я слуша как обяснява за нещата, които обича, до края на живота си."

10. "- Що за любов е това, ако се откажеш от някого, когато стане трудно? - изплаква тя, а гласът й трепери от мъка. - Да изоставиш човек, когато стане трудно? Кажете ми, що за любов е това?

Мъжът свива устни. Има нервен тик около скулите.

- През повечето време Руне дори не знае къде се намира, проучването показва, че...

- Само че аз знам! - прекъсва го Анита."

 

Highviewart.com

/33

Facebook Коментари

Коментирай

Къде ще прекарате коледните празници?

У дома, със семейството.

45.16%

В някоя класическа коледна столица - Виена, Прага, Будапеща!

22.58%

Колкото по-далече, толкова по-добре!

17.74%

Където има сняг, какво е Коледа без снежинки!

14.52%

Блогове