10 френски правила на работещата майка

10 френски правила на работещата майка - картинка 1

„Идеална майка не съществува.“

„Идеална майка не съществува.“

Френска поговорка

Авторката на абсолютния бестселър "Френските деца не плюят яденето", американската журналистка Памела Друкерман доказва, че френските методи на мъзпитание помагат да се справим отлично с повечето родителски кошмари.

1. Идеална майка не съществува.

Работещата жена винаги се стреми да обхване необятното – да бъде идеална майка и заедно с това да направи успешна кариера, но това е невъзможно – да работиш и в офиса, и у дома. Дори да е възможно за някои свръхенергични жени да тъкат на тези два стана, изтощението ще ги повали много бързо. А идеята на афоризма, който французойките обичат да повтарят, носи основополагащата идея, че не бива да се съсипваме с упреци.

Не възприемайте появата на детето като начало на маратон, чийто финал е постъпването в университет. Разбира се, французите също искат техните деца да бъдат успешни, но не и с цената на това вечер, грохнали след работа, да заставят детето да се развива с бързи темпове.

Те, например, не карат малкото да пише и чете, преди да навърши 6 г. Те считат, че е по-важно преди да тръгне на училище, детето да развие такива навици, като концентрация на вниманието, общителност и самоконтрол. За първият не е нужно да се отделя специално време, а се явява неотменна част от процеса на възпитание. А умението да общува и да се самоконтролира са по-ценни за бъдещите успехи в училище, отколкото това, че може да брои до сто и обратно, когато е на 3 г.

2. Осигурете си собствен източник на доход.

В Щатите е прието да се вярва във вълшебната приказка за щастливата сватба като синоним на спокоен и безгрижен живот. Главното е да намерите правилния мъж, който получава стабилна заплата, и, следователно, вие може и да не работите.

Във Франция не е така. Френските майки са убедени, че жените трябва да са обезпечени и че им е нужен собствен източник на доходи. Даже в най-сполучливия брак с любящ и богат мъж жената си мисли: „Ами ако всичко рухне изведнъж?“ Най-важно е тя да има професия, работа или някакъв друг стабилен източник на доход - просто за всеки случай.

Френските майки са уверени, че това е изключително важно и за детето. Те бързо се връщат на работа след раждането, защото искат да могат да обезпечат детето си с всичко необходимо. Тази позиция е доста прагматична и в нея няма нито капка френска романтика, но тя помага много в живота.

3. Не е нужно да посвещавате целия си живот на детето.

Майчинските притеснения за децата са отлична илюстрация на принципа за безконечност. Ние винаги се стараем да им помагаме, винаги. Това е доброволна и вечна жертва. Но в основата на френската култура лежи изключително важна идея: на любимия човек (и особено на майката и бащата) е необходимо време и пространство само за себе си.

За поддържането на семейния баланс е много важно част от живота да си бъде само ваша, да принадлежи само на вас. Това може да е работата, но съвсем не е задължително. Може да е любимо увлечение, общуване с приятели, отглеждане на орхидеи - каквото ви е приятно. Французите са дълбоко убедени, че ако посвещават цялото си време на детето, ако техният свят се върти около него, това е много вредно и даже опасно особено за детето.

4. От време на време се отделяйте от детето – пак си оставате добра майка.

Ако детето свикне, че през цялото време сте до него и се занимавате с това, което то прави, че съпреживявате всяка секунда заедно, то няма да се научи на самостоятелност. Освен това, няма да се научи да бъде внимателно с други хора, да се интересува от техните потребности, няма да се научи да съпреживява.

Французойката чувства интуитивно, че ако от време на време се отделя от детето, тя ще му окаже неоценима услуга. Много е важно да се разбере, че това не е някаква радикална позиция. И в никакъв случай не означава моментално да захвърлите всичко и да отидете за три седмици на спа курорт, забравяйки за грижите по детето. Знаете добре - ако прекарвате цялото си време заедно с някого - без значение колко се обичате с него, рано или късно ще започнете да се дразните един друг. Това се отнася и за отношенията с детето.

Затова е ефективно най-простото правило - давайте си време да си починете един от друг, буквално. Кратките раздели внасят свежест в отношенията. През време на тях добиваме нови впечатления и нов опит, те са глътка свеж въздух, източник на енергия и това е необходимо условие за добрите междучовешки отношения, в това число и тези между майка и дете.

5. Забравете чувството за вина.

Няма никакъв смисъл да изпитвате вина пред детето за това, че вие работите. Това е съвършено деструктивно чувство и всъщност няма да промени нищо – няма да се появи повече време за общуване с малкото, ако го изпитвате. Онова, което можете да направите, е да бъдете по-пълноценно с детето, когато сте свободни. Не просто присъствайте на разходката, говорейки по телефона с приятелката си, а действително прекарвайте времето с детето. Няма смисъл да се притеснявате как е то, когато сте на работа, не се упреквайте, че не сте само майка, но и колега, приятелка, жена.

Единственото, което дължите на детето си, когато сте заедно, е да сте спокойна и да бъдете наистина с него.

Възпитайте го на търпение. Преди мислех, че това е вродено умение, което някой притежават, а други – не. Французите възприемат търпетието като вид сила, която може и трябва да се тренира от най-ранна възраст.

Не подскачайте над бюрото, докато работите, а детето просто иска да погледнете каква кула от кубчета е построило. Обяснете му спокойно, че правите нещо точно в този момент и помолете да ви почака.

Отначало то ще почака няколко секунди, а после и минути. Ще се научи да се развлича само по време на чакането и да се справя със своите разочарования без ваша помощ. За детето този навик е жизнено необходим, смятат французите, защото само така малкото ще узнае, че не е център на вселената и ще съзрява по-лесно.

6. Не ставайте „майка такси“.

Това правило е пряко свързано с предишното – не се стремете да компенсирате детето за отсъствията си с огромни количества кръжоци и развиващи занимания. Парижанките, избирайки извънучилищни занимания за децата, винаги мислят за това как ще повлияят на качеството на техния собствен живот.

Майка, която цял ден е водила детето от един курс на друг, във Франция никога няма да бъде определена като "самоотвержена". Това няма да се оцени, ако тя го прави в ущърб на своята работа. За такава майка ще кажат, че съвсем е загубила чувството си за равновесие, а пък и за детето подобна жертвоготовност е напълно излишна. Разбира се, за детето е полезно да ходи на плуване или на урок по музика или танци, но е много важно и да му остава време за самостоятелни игри вкъщи. Прекаленото психическо или физическо натоварване може само да навреди.

7. В отношенията на родителите има неща, в които детето не участва.

Никога не забравяйте, че в основата на семейството е съпружеската двойка. Винаги намирайте време, за да бъдете заедно с мъжа си. Във Франция цялото пространство принадлежи на детето само в първите три месеца. По аналогия с президентския срок, французите наричат този период „първите сто дни“. В това време детето може да спи в една стая с родителите и дори в тяхното легло. Но после се приучва да ляга в своето креватче и в своята стая.

Вашата спалня трябва да си остане място, което принадлежи само на вас двамата. Децата не могат да влизат при родителите си, когато им хрумне. Те трябва да са наясно, че родителите им имат лична част от живота, в която малките не участват.

Една французойка ми каза: "Спалнята на моите родители беше свещено място в дома. Нужен беше много важен повод, за да отида там. Между родителите ни винаги съществуваше някаква връзка, която за нас, децата, беше голяма тайна.“ Струва ми се, че това е много важно за малкото. Ако то си мисли, че знае всичко за света на възрастните и в него няма нищо загадъчно, тогава за какво му е да порасне?

8. Не искайте от мъжа равноправно участие в домашната работа и грижата за децата.

Даже ако вие работите толкова, колкото и мъжът ви (а дори и да работите повече от него), не изисквайте той да отделя толкова време на дома и децата, колкото вие. Това няма да доведе до нищо друго, освен недоволство и възражения.

За разлика от американките и техните феминистични настроения, французойките изповядват старомоден прагматизъм. Разбира се, много парижанки биха възложили с удоволствие повече домашни грижи на мъжа си, но много майки са съгласни с неравноправното разделение на задълженията. И това облекчава техния живот. Общата хармония в отношенията е много по-важна от равните права за французойките. Те възприемат мъжете като отделен биологичен вид, в който дори най-добрите представители по природа не са способни на домашна дейност.

Това не значи, че мъжът не прави нищо. Френските майки смятат, че семейните скандали ще са по-малко, ако всеки има свои задължения у дома, дори да са неравнопоставени по сила и време. Не изисквайте от мъжа повече, отколкото той е готов да направи за вас. По-добре намерете подходяща детегледачка, а вие се отдайте на секс.

9. Вечерта е време за възрастни, а два дни в месеца – меден уикенд.

Всички родители французи, които познавам, веднъж в месеца освобождават почивните дни само за себе си. И в тях няма място нито за работа, нито за деца. Отложете ангажиментите си, заведетге малките при баба и дядо, и отидете някъде сред природата – само двамата с партньора. Отспете си, закусвайте дълго и бавно, устройте си киномаратон, разхождайте се и не мислете за нищо важно.

Позволете си да се отпуснете, защото дози домашан „меден уикенд“ веднъж в месеца е ценен за вас. И най-важното – не изпитвайте угризения на съвестта заради него. Това е абсолютно естествено и нормално прекарване на времето и за най-любящите родители.

В останалото време френските майки и бащи следят строго зат това детето да заспива по едно и също време, след приказката за лека нощ. Вечерното време за възрастни не е трудно извоювана рядка привилегия, а базова човешка потребност, възприемайте го като изконно родителско право. Французите са убедени, че залогът за щастливо семейство са щастливите и любящи родители. Обяснете това на детето си съвсем искрено – то ще разбере.

10. Вие сте шефът

Това е най-сложното (във всеки случай поне за мен) правило на френското възпитание. Осъзнаването, че решенията вземам аз. Аз съм бос. Не диктатор – това е съществено (!) - а шеф. Аз давам на децата много свобода там, когато това е възможно, отчитайки техните мнения и желания, но решенията вземам аз. Помнете това. На върха на вашата собствена семейна пирамида сте именно вие. Не децата, нито вашите родители, нито учителя, нито детегледачката. Командвате парада вие и само вие.

Разбира се, че е сложно. Това е всекидневна борба. Аз и до сега всеки ден отново и отново печеля своята малка армия. Но и съм осъзнала, че децата се развиват по-добре, когато има ясно установени граници. Те се чувстват по-уверени и спокойни, когато знаят, че зад кормилото стои възрастен. Научете се в ключови моменти да кажете строго и уверено „не“. Научете се спокойно, но твърдо да говорите с децата какво ще правите. Ще усетите, когато ви се получи – ще се почувствате наистина шеф.

Памела Друкерман, из книгата „Френските родители не се дават. Сто съвета за възпитанието от Париж“

Източник: adme.ru / noviteroditeli.bg

/33

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове