Книгите му са като лечебно средство, което помага, когато не виждаш пътя пред себе си
Брилянтният немски социолог и психоаналитик Ерих Фром, пише своите трудове леко и разбираемо. За разлика от повечето психолози, той поставя основните човешки дилеми на език, в който всеки човек намира себе си. Независимо дали става въпрос за религията, любовта, смисъла на живота, оковите на съвременната свобода или недъзите на консуматорското общество, Фром точно и категорично отговаря, на изпадналия в объркване човешки индивид.
Книгите му са като лечебно средство, което помага, когато не виждаш пътя пред себе си. Те са като кратка среща с психолог, който не е там, за да се прави на умник, а е твой приятел. Предлагаме ви десет от най-ценните цитати на неподражаемия Фром:
- Любовта е единствения разумен и задоволяващ отговор на проблема за човешкото съществуване
- Само човекът, който има вяра в себе си е способен да бъде верен на другите
- Човекът не може да бъде дълбоко отзивчив към света, без да бъде натъжаван твърде често
- Преследването на сигурността блокира търсенето на смисъл. Несигурността е самото условие, което тласка човека да открие своите възможности
- Не може да съществува никаква истинска свобода, без свободата да се провалиш
- Любовта не е нещо естествено. Тя изисква дисциплина, концентрация, търпение, вяра и преодоляване на нарцисизма. Тя не е чувство а практика.
- Модерният човек мисли, че губи нещо – време, когато прави нещата бързо. И все пак, той не знае какво да прави със свободното време, което печели, освен да го убива.
- Човешкото щастие днес се състои в способността да се забавляваш. Забавлението стои в основата на задоволяването на консуматорския ни нагон и поемането на стоки, гледки, храна, алкохол, цигари, хора, лекции, книги, филми – всичките се консумират, поглъщат. Светът е един голям обект за нашия апетит, голяма ябълка, голяма бутилка, голяма гърда. Ние сме поглъщачите, вечно очакващите, обнадеждените и в същото време вечно разочарованите
- Приемането на трудностите, спънките и трагедиите на живота, като предизвикателство чието преодоляване ще ни направи по-силни, вместо като нещо, което не трябва да се случва на нас, изисква вяра и кураж.
- Днес аз, утре ти. Но тази нужда от подкрепа не означава, че аз човекът е безпомощен, а другият силен. Безпомощността е временно условие, докато способността да се изправиш и да проходиш на собствените си крака е перманентното и обичайно условие
