12 януари: Ден на българското военно разузнаване

12 януари: Ден на българското военно разузнаване - картинка 1

От 1945 до 1989 г. загиват или умират в чужди затвори 19 български военни разузнавачи

На 12 януари българските военни разузнавачи отбелязват своя професионален празник. Той е обявен за Ден на българското военно  разузнаване със заповед на военния министър на 11 февруари 1997 г. 

Княз Фердинанд създава Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията с Указ № 190 от 31.12.1907 г., който влиза в сила именно на 12 януари 1908 г.

Тя е първият специализиран орган за водене и ръководство на военното разузнаване в България. Първата стъпка в тази насока е приетият от Народното събрание през 1891 г. Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество. Съгласно Закона към Канцеларията на Министерството на войната се формира специално звено за обработване на разузнавателната информация, получавана от българските дипломатически представители в чужбина.

Към средата на 90-те години на 19-ти век Щабът на армията започва да получава военна информация и от агентурни и други източници, както и от освободителните организации и православните църкви, действащи в останалите под властта на Османската империя български земи.

 

Архивите сочат, че по време на двете Балкански войни военното ни разузнаване е осигурявало на държавното и военното ръководство изключително актуална и пълна информация за хода на мобилизацията и за съсредоточаването на противниковите войски. Широко се използва предварително организираното агентурно разузнаване и действащите чети.

По време на Одринската операция за първи път успешно се води въздушно разузнаване (визуално и частично чрез фотографиране), като за целта се използват 29 самолета и два балона. Правят се и първите опити за радиосмущения, организират се подслушване и прехващане на чужд радиообмен, приемат се бюлетини от радиостанциите на международните агенции и от противникови войскови радиостанции - на практика започва водене на пълномащабно радиоразузнаване, което е принос в световната военна история.

По време на Първата световна война особено активно е въздушното разузнаване - извършени са 932 полета за разузнаване от въздуха и за нанасяне на удари по важни обекти на противника.

Съгласно клаузите на Ньойския мирен договор, Разузнавателната секция е разформирана. По силата на чл. 103 на договора България се задължава да не акредитира в чужда страна военна, морска и въздухоплавателна мисия. Обаче още от началото на 1932 г. военно-разузнавателната служба търси начини за заобикаляне на ангажиментите по Ньойския договор.
През 1939 г., в навечерието на Втората световна война, след като със Солунската спогодба (1938 г.) са отменени военните клаузи на Ньойския мирен договор - Разузнавателната секция към Щаба на войската официално възобновява дейността си. През 1940 г. тя е реорганизирана в самостоятелен Разузнавателен отдел на Щаба на войската (РО-ЩВ) с три отделения: РО-1 за външно разузнаване, РО-2 за вътрешно разузнаване и РО-3 за контраразузнаване.

Военното разузнаване е снабдено с нова техника за подслушване на телефонни разговори.

През 1942 г. към специалния свързочен полк на РО - ЩВ е сформирана радиотехническа дружина, с което се полагат основите на съвременното българско радиоразузнаване.
Непосредствено след 9.9.1944 г. военното разузнаване не претърпява радикални структурни промени. Съществено обаче се променят насоките на неговата дейност и характерът на задачите, които му се поставят. На първо време приоритет е участието в заключителния етап на Втората световна война.
След края на войната светът постепенно навлиза в периода на Студената война, което значително променя ролята на военното разузнаване. Разширява се дейността му зад граница и се разнообразява обхватът на поставените задачи. За отбелязване е, че въпреки кардиналното преобръщане на обществено-политическата система, не е разкрит нито един агент зад граница.

През 1947 г. от състава на военното разузнаване са изведени структурите, изпълняващи контраразузнавателни функции, които стават основа на новосъздаващото се военно конраразузнаване.

РО - ЩВ се реорганизира в Разузнавателен отдел на Генералния щаб (РО - ГЩ), чиято задача е само водене на външно разузнаване.
От март 1950 г. отделът се разраства в Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ). Организационно включва две отделения - агентурно и информационно. Информационното отделение ръководи апарата на военните аташета и радиоразузнаването, анализира постъпващите сведения и изготвя информационни документи.

През годините на Студената война ролята на българското военно разузнаване нараства значително.

Създаването на НАТО и Варшавския договор го поставя пред нови предизвикателства. То укрепва организационно, по-активно използва традиционните и възприема нови способи и методи на работа, като важно място в дейността му заема нелегалното разузнаване.
Периодът от началото на Студената война до средата на 50-те години на миналия век е най-тежкият, изпълнен с рискове и драматизъм, съпроводен от сериозни постижения и неизбежни загуби и провали. Пример е провалът през 1955 г. на капитан Пеньо Пенев. От 1945 до 1989 г. загиват или умират в затворите 19 български военни разузнавачи, за които напомнят два скромни паметника в района на Службата.

В края на 1958 г. на РУ - ГЩ е разрешено да организира резидентури зад граница и агентурно-оперативни пунктове за водене на външно разузнаване от територията на страната.

Отрядът за радиотехническо разузнаване, създаден през 1957 г., постепенно се превръща в отряд за радио- и радиотехническо разузнаване.
Реорганизира се и се превъоръжава разузнавателната авиация - формиран е 25-и разузнавателен авиационен полк в състав две ескадрили за тактическо и за оперативно разузнаване.
Под ръководството на Управлението се развиват специализираните разузнавателни войскови подразделения и части - през периода 1964-1975 г. в негово подчинение е парашутно-разузнавателен батальон.

През 80-те години на въоръжение в Българската армия постъпват самолети МиГ-25 за тактическо и оперативно разузнаване,

с което възможностите на разузнавателната авиация се повишават. По това време РУ-ГЩ разполага със задгранични органи в повече от 35 държави.

През 80-те години две събития поставят на изпитание военното ни разузнаване: обвиненията срещу него за участие в атентата срещу папата и авантюристичният възродителен процес, придружен с масово изселване на български турци.

Бившият началник на РУ-ГЩ ген. Васил Зикулов в книгата си „Военното разузнаване на България и Студената война” много точно описва как масовият поток от емигранти е нарушил планомерното внедряване на агенти в Турция.


Демократичните промени в България през 1989 г. заварват РУ-ГЩ с натрупан богат опит в оперативната работа

и в състояние да предоставя на вишестоящите инстанции и войските необходимата им информация, както и да разкрива своевременно евентуално възникване на потенциална заплаха за националната сигурност.
Скоро възниква големият въпрос

„Кого да разузнаваме и кого не?”

Много от разузнавачите ни са демотивирани и напускат. С политическата преориентация на страната ни въпросителните отпадат. Разузнаването се реформира, като дейността му се привежда в съответствие с политическите и военните реалности в глобален и регионален аспект. Войната в бивша Югославия го доказа недвусмислено.

Важен момент е преминаването на военното разузнаване в подчинение от началника на ГЩ на министъра на отбраната.

През март 2012 г. за първи път в историята ни цивилен директор пое ръководството на Службата – бившият военен разузнавач полковник от резерва Веселин Иванов. Той е освободен от поста през 2015 г., в момента Служба "Военна информация" се ръководи от бр. ген. Светослав Даскалов.

С какво друго е забележителен днешния ден:

1528 г. - Густав I е коронован за крал на Швеция.

1908 г. - От Айфеловата кула е излъчен първия дълговълнов радиосигнал.

1915 г. - В Конгреса на САЩ е отхвърлено предложението за даване на избирателни права на жените.

1940 г. - Втората световна война: СССР започва да бомбардира градове във Финландия.

1943 г. - Втората световна война: Червената армия започва операция за разкъсване на Блокадата на Ленинград.

1945 г. - Втората световна война: Съветския съюз започва т. нар. Януарска офанзива срещу Нацистка Германия на фронт от 1200 км в Източна Европа.

1964 г. - В Занзибар започва въстание, определено като революция, което довежда до обявяване на държавата за република.

1966 г. - В САЩ започва излъчването на телевизионния сериал "Батман".

1969 г. - Рок групата Led Zeppelin издава първия си албум - Led Zeppelin.

1970 г. - Войната в Биафра завършва с анексирането на тази държава от Нигерия.

1981 г. - Започва излъчването на американската "сапунена опера" Династия.

1991 г. - Конгресът на САЩ оторизира правителството да използва военна сила за да отблъсне армията на Ирак извън границите на Кувейт.

1992 г. - След победата на Ислямския фронт за спасение в Алжир, правителството прекратява изборите, което става повод за гражданска война.

1998 г. - В Европейския съюз е постигнато съгласието на 19-те страни-членки за забрана на клониране на хора.

2005 г. - Изстреляна е американската космическа сонда Deep Impact за извършване на изследвания върху кометата Темпъл 1.

2006 г. - През последния ден от ислямското пилигримство Хадж в Саудитска Арабия, по време на ритуала Пропъждане на дявола с камъни между Мека и Мина инцидент с автобус предизвиква паника, загиват 346 и са ранени 209 богомолци.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове