15 вълнуващи цитата от "Тютюн"

15 вълнуващи цитата от "Тютюн" - картинка 1

Романът "Тютюн" на Димитър Димов се нарежда сред най-големите класики на родния литературен фронт и е един от най-четените романи в българската литература. Ето 15 прекрасни цитата, които ще ни припомнят за интригуващата история на Ирина и Борис Морев.1. "С инстинкта си на пламенно същество…

Романът "Тютюн" на Димитър Димов се нарежда сред най-големите класики на родния литературен фронт и е един от най-четените романи в българската литература.

Ето 15 прекрасни цитата, които ще ни припомнят за интригуващата история на Ирина и Борис Морев.

1. "С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора."

2. "И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си."

3. "Ти си загубил последното нещо отпреди: увереността, че те обичам."

4. "Доброто и злото са недействителни. Няма друга действителност освен тази, която човек си създаде сам."

5. "Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!"

6. "По гръбнака й преминаха парливи тръпки. (...) Винаги нещо й подсказваше да се пази от тази чувственост. Ала какво трябваше да пази сега? Една унизена гордост, едно оскърбено честолюбие, една стъпкана любов."

7. "Човек може да живее еднакво добре с десет или сто милиона зад гърба си. Защо притежателите им изпитват тоя безумен порив да прибавят още към тях?"

8. "Тя усети изведнъж, че все пак нещо й липсваше през този дъждовен пролетен ден, нещо, от което бе имала нужда винаги, но което прогниваше съзнателно, за да не я върне към миналото й. Тя го усети внезапно и бурно. Това вече не беше той, а само вълнението, което изпитваше към него, само сълзите и радостта, с които някога я изпълваше той."

9. "Най-сетне тя беше стъпила здраво на земята. Съзнаваше напълно, че действителният свят беше много по-широк и богат от мечтите."

10. "Стори й се, че в душата й имаше нещо прогнило и безнадеждно, от което дори чувството за собствено уважение вече я спасяваше трудно."

11. "- Защо се смееш? - възмутено попита тя.
- Защото ми харесваш. - отговори той.
- Омръзна ми да се шегуваш, когато не знаеш какво да отговориш.
- Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност."

12. "Но след малко тя почувствува изведнъж, че това, което изпитваше, не беше ни храброст, ни самообладание, ни съзнание за дълг, а просто равнодушие. То бе някаква умора от всичко, което я заобикаляше, някаква досада от света и хората, някаква намалена жизненост."

13. "Тя разбираше света, който я уморяваше с паденията си, но гледаше на него хладно и безразлично. Не беше нито щастлива, нито нещастна. И много често тя съзнаваше, с тихата насмешка на философ, че беше само сива, никому непотребна вещ."

14. "Стори му се, че Борис приличаше на фойерверк, който щеше да изгори ослепително върху мрака на някаква безсмислица."

15. "Познатият глас, тъмните очи парализираха мисълта й, подчиняваха волята й, обхващаха цялото й същество с магията на октомврийския следобед преди четири години, когато го видя за първи път. Някаква сила я тласкаше отново към мъчителното и сладостно чувство на миналото."

/33

Facebook Коментари

Коментирай

Къде ще прекарате коледните празници?

У дома, със семейството.

45.16%

В някоя класическа коледна столица - Виена, Прага, Будапеща!

22.58%

Колкото по-далече, толкова по-добре!

17.74%

Където има сняг, какво е Коледа без снежинки!

14.52%

Блогове