2019 – годината, в която разбрахме, че сме свикнали с всичко

2019 – годината, в която разбрахме, че сме свикнали с всичко - картинка 1

Коментар на Спас Спасов за "Дневник"

Според агенция "Алфа Рисърч" 33% от българите оценяват отминалата 2019 г. като по-добра за тях. За 14% тя е била по-лоша. Но в живота на най-голямата група от анкетираните – 53% - годината не е донесла никаква промяна.

Как са възможни тези резултати в година, едва докретала до края си под тежестта на скандали и избори?

Равнодушни сме, защото свикнахме с мантрата, че политиката е мръсна работа и единственото, което можем да очакваме е да ни управляват все по-мръсно, но не и все по-добре. Свикнахме да приемаме живота си като фатална непреодолимост. Затова спряхме да търсим алтернатива. И дори по-зле – спряхме да се гневим и да се бунтуваме. Свикнахме с поражението.

Годината започна със спектакъл – откриването на проекта "Пловдив, европейска столица на културата".

Бюджетът за подготовката на домакинството беше определен на 76.4 млн. лв., огромната част от които - за сметка на данъкоплатците. Месец преди началото на събитието обаче се оказа, че пари за организирането са харчени на тъмно. А заради фаталното привикване към мисълта, че разходите за култура в България се калкулират по-скоро като "пропуснати ползи", разгневените се оказаха пренебрежимо интелектуално малцинство.

Март дойде със скандал.

за цената, на която бившият втори в ГЕРБ Цветан Цветанов се вози в персонален асансьор до апартамента си в луксозна жилищна сграда в София. В бурята влезе и министърът на правосъдието Цецка Цачева с друга цена – тази, на която си бе харесала изкоп "на зелено" за друг апартамент в друга луксозна сграда в столицата. Но все от същия строителен инвеститор. После Борисов разчисти политическите си сметки и с двамата, но от това справедливостта не спечели нито педя нова територия в България, защото никой не опроверга подозренията, че и двамата са укрили данъци за имотите си. Така е, защото отдавна сме свикнали да не правим разлика между политическата и гражданска отговорност.

Не заради каручката, с която беше украсил покрива на тризонета си, а пак заради подозрения, че е укрил данъци, вместо в битката за главен прокурор бившият шеф на антикорупционната комисия Пламен Георгиев влезе в дипломацията - изпратен консул във Валенсия. Той отлетя, сподирен само от няколко горчиви подигравки за нескопосания си испански. А след себе си остави декларацията "Аз няма да се обяснявам". Приехме я заради навика си да не се съпротивляваме на прекомерната арогантност. Същата, с която финансовият министър Владислав Горанов излезе съвсем сух от разследването за конфликт на интереси, след като сам призна, че от 2012 г. живее безвъзмездно в апартамент от 180 кв., купен от кръстника му в луксозен жилищен комплекс на братята Кирил и Георги Домусчиеви.

Така се случи и с "къщите за тъщи" през април.

Тогава се оказа, че собствениците на повече от 250 къщи за гости, построени с безвъзмездно финансиране по програми на Европейския съюз, са ги ползвали като персонални вили. Сред бенефициентите се оказаха бившият министър на икономиката Александър Манолев и роднини на подставения лидер на ДПС Мустафа Карадайъ. Манолев се прости с поста си. Карадайъ сигурно ще бъде преизбран за оперативен председател на партията през тази година. Така тренирахме навика си да приемаме ДПС като политически анклав, а лидерите му като неоспоримо правоимащи.

През май посрещнахме папа Франциск.

В трите дни от посещението му слушахме благословията на смислено, отговорно и откровено говорене на лидер с мисия. Но и разбрахме за пореден път, че в сегашния си състав Светият синод на Българската православна църква е схоластичен орган, неспособен да се движи напред. Затова и промоцията на телесното наказание като средство за вкарване в правия път дойде пак оттам.

Според епископите евентуалното инкриминиране на възпитателните шамари щяло да стане причина за "тотално непослушание на детето спрямо родителите му и безконтролно развитие на детската личност". Допуснахме го заради смирения навик да приемаме клира като лишен по подразбиране от здрав смисъл.

Хакерската атака срещу НАП събуди заспалия юли с изтичането на личните данни на 4 млн. души. Но трусът, предизвикан от неспособността да бъдат опазени в тайна, не вдигна цунами от съдебни дела, защото отдавна сме свикнали да се отнасяме с държавата си като с непрокопсаник, на когото не може да се разчита. А тя да ни отвръща с пренебрежение.

Все по тази причина отпускарският август бе помрачен от две други кризи.

Първа нападна африканска чума по свинете. Двайсетина дни по-късно прокурорската колегия на ВСС единодушно номинира Иван Гешев за следващ главен прокурор. Санитарното избиване на прасета заради чумата роди протести. Номинацията на Гешев - също. Но поради репресивна традиция, наложена още през 50-те години на миналия век, в моменти, критични за държавата, прасетата у нас се оказват по-важни от хората. Сигурно за това в телевизора по-често влизаха непохватните опити да бъде спряна чумата, отколкото усилията на гражданите да спрат "гешевизацията" на прокуратурата.

Заради опита тази пропорция да бъде обърната

в средата на септември програма "Хоризонт" на БНР замлъкна за цели пет часа

Официалното обяснение за празния ефир беше фалшивата новина за "профилактика на предавателите". Истинската – никой не пожела да води утринния блок на радиото, след като журналистката Силвия Великова бе свалена от ефир, заради критичната си позиция към безалтернативната номинация на Гешев за нов главен прокурор.

Така за кой ли път трябваше да свикнем и с мисълта, че свинщините ще продължат да бъдат видимият резултат от всичко, което се случва в задните дворове на държавата.

Изборите за местна власт през октомври не направиха изключение.

В две изборни секции в провадийското с. Бозвелийско и в пиринското с.Копривлен бяха открити бюлетини, попълнени с изчезващо (симпатично) мастило – технология, с която по всяка вероятно ще се наложи да свикваме от тук нататък.

Свикнахме и с мисълта, че провалил се вицепремиер като Валери Симеонов, отстранен от поста си заради недопустима арогантност, може да бъде избран за зам.-председател на Народното събрание.

Свикнахме с безкритичността към своеволията на джипкаджийската власт, с това, че журналистите, дошли за брифинг с новоизбрания председател на ЕК Урсула фон дер Лайен могат да се окажат с демонтирани микрофони, че България се е превърнала в република, управлявана от каста на вечно невинните, а до доказване на противното никога няма да се стигне.

За това според друг резултат от проучването на "Алфа рисърч" "демотивиращите резултати от гражданския натиск за промяна в принципите и качеството на управление" са довели до там, че постигането на повече справедливост се оказва приоритет едва за 12% от анкетираните.

С всичко това свикнахме през 2019 г. Започваме 2020 година. Дано е по-гневна!

 

Източник: Дневник

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове