"Който доближи - ще бъде разстрелян"
7/ Зона 51 е неофициалното название на американската военна база, разположена в пустинята в щата Невада, близо до Лас Вегас. От редките некодирани снимки на базата, които се появяват, над повърхността на земята се виждат няколко хамбара, както и къси самолетни писти. Официално Зона 51 се води част от голямата база на ВВС, наречена “Нелис Еър Форс Бейс”. Заради голямата секретност на това, което се случва там, както и поради факта, че американското правителство признава под сурдинка нейното наличие, Зона 51 се е превърнала в постоянен герой във всички конспиративни теории, че правителството на САЩ крие от обществеността информация за срещите, които е провеждало, и продължава да провежда с представители на извънземна раса.
Едно от малкото неща, които се знаят със сигурност, е, че в Зона 51 освен военни работят и някои от най-сериозните учени в Съединените щати. Всяка сутрин цивилният екип, чиято анонимност се пази стриктно, се качва на самолет “Боинг” на летището в Лас Вегас и откарва служителите до секретната база. В края на деня мъжете и жените биват връщани в столицата на хазарта с едно-единствено условие – че веднага ще забравят какво са видели и никога няма да разкажат какво са работили в Зона 51.
Първият човек, работил в свръхсекретната база, който си позволява да разкрие подробности за нея, е физикът Робърт Лазар, който в едно свое интервю заявява, че му е възложен проект в Зона 51 , да работи върху
технологията на космически кораб, “чийто произход е извънземен”. Физикът обяснява, че само в Сектор 4 е имало
девет странни летателни апарата
с формата на чинии, от които той е имал възможност да работи едва върху един.
“Отвътре целият кораб бе сивкав, какъвто изглеждаш и отвън. Това, което ми направи много силно впечатление, е, че нито отвън, нито отвътре имаше остър ръб, т.е. всички ръбове бяха заоблени, дори и тези на седалките и на местата, където стените се съединяват с тавана”, разказва в интервюто от 1989 г. Лазар. Той допълва, че корабът е бил разделен на три нива – долно, където са се намирали сложните електрически усилватели, чието устройство Лазар и екипът се опитвали да разберат.
“Средната част на кораба, тази, в която влизаш от вратата, е най-голямата и там са разположени местата за пътуване на екипажа. За съжаление в най-горната част, където предполагам, че са всички уреди за управление, карти, както и бордовият компютър, аз не бях допуснат - допълва разказа си Лазар. - За мен няма грам съмнение, че съм работил върху създаден от извънземна цивилизация кораб. Първо, ако беше построен от САЩ, летателният апарат щеше да има някакви скици, по които да се ориентираме, а не сами да се мъчим да проумяваме как действа. Освен това размерите на седалките категорично показваха, че те са предназначени за създания с доста нисък ръст. Освен това горивото, с което се задвижва летящата чиния, бе унунпентиум – Елемент 115”, завършва физикът.
Базата се охранява денонощно от въоръжени с картечници и автомати постове, като на табелите изрично е посочено, че всеки, който стъпи в обозначените граници на района, ще бъде разстрелян. На официалната карта на САЩ базата не съществува, като тя отсъства и от топографската карта на географското дружество.
Според теорията на конспирацията това може да се обясни с факта, че Зона 51 фактически се
разпростира на 27 подземни нива
Според най-смелите теории Зона 51 се използва за много повече от поле за тестове на извънземни летящи чинии. Най-смелите прогнози на уфолозите стигат до там да обявят свръхсекретната зона за мястото за срещи на “Маджестик 12” с представители на извънземни цивилизации. Според много защитници на теорията на конспирацията именно в Зона 51 е докаран оцелелият член на екипажа, разбил се край Розуел. Освен това базата е посочена и като мястото, където е извършена аутопсията на извънземното, която ни е позната от интернет, както и първите интервюта, които хората правят с представители на чужди раси.
За всички тези интересни предположения някои от които директно могат да бъдат причислени към фантастиката, ще ви разкажем следващите седмици.
