Нашият свят е пълен с неразрешени загадки
Осторови Сокотра
Сокотра е островна група в Индийския океан, разположена близо до Аденския залив и принадлежаща на Република Йемен. Името й произлиза от санскрит и означава "Остров на блаженството". Архипелагът Сокотра се състои от четири острова, като най-големият от тях, носещ същото име, заема около 95 процента от общата му площ.
Специфичният пейзаж кара човек да се зачуди дали не се намира на друга планета
или пък се е върнал няколко милиона години назад във времето, още в зората на развитие на планетата Земя.
Макар да не са на толкова голямо разстояние от континентите, колкото да речем някои острови в Тихия океан, тези острови са едно от най-изолираните късчета земя в света.
Сокотра се отделила от африканския континент (по-точно от днешна Сомалия) преди милиони години и поради тази си изолация там са се появили толкова много специфични видове, които не се срещат никъде другаде по света.
Планината Рорайма
Снимките на планината Рорайма подхранват илюзията, че мястото е свръхестествено. Рорайма е тепуи в Южна Америка и често по-ниските части на планината са забулени от облаци. На снимките облаците изглеждат като едно огромно море, а насред нищото се извисява планината Рорайма. Тепуи на местните езици означава "Дом на боговете", но също така се използва и като географски термин.
Най-често срещаните планини са конусовидни и завършващи с остри върхове, докато тепуи са планини с стръмни, почти отвесни склонове, но без ясно изявени върхове. Най-високата част им е равна, както може да видите на снимката на Рорайма.
Първите писмени сведения за съществуването на Рорайма датират от 1596 година.
Заради географските си форми, Рорайма е напълно изолирана от околната джунгла. Отвесните склонове са непристъпни за повечето животни, а надморската височина е пречка и за някои от птиците. Също заради височината климатът е различен от този на джунглата - не е толкова горещ.
Всички тези особености превръщат Рорайма в място, което е дом на уникални животни и растения, които не живеят в ниските части на джунглата. Колкото до мистиката на Рорайма, както вече казахме тя се дължи най-вече на плътните облаци, които я обвиват през почти цялата година. От джунглата планината изглежда като отвесни скали изчезващи в облаците, докато от платото на Рорайма се виждат едно огромно море от облаци. Тези неща правят планината Рорайма едно от най-интересните и интригуващи места за туристите, желаещи да обиколят Южна Америка.
Mystery Spot Калифорния
Известно с многобройните си оптични илюзии, това място е изключително странно. Малката местност, разположена на хълм, днес е туристическа атракция. Много от нейните посетители са се опитвали да разберат без резултат как на пръв поглед върху плоска, равна повърхност образите се изкривяват.
И защо този, които се приближава към мястото, изведнъж изпитва натиск наклони тялото си? Въпреки че кабината е разположена на равна земя, който влезе вътре, изглежда, че се люлее през цялото време.
Никой не може да застане прав и все изглежда, че е наклонен настрани.
Една от теориите, които се опитват да обясни това казва, че всичко е въпрос на "наклонено-индуцираната визуална илюзия. Тя е резултат от странно наклонената околна среда. Заблудата се вижда дори без да се влиза в малката стая.
Летящият гейзер в Невада!
Това е геотермален гейзер, който се е образувал вследствие от човешка дейност в близост до Пустинята на черните скали. Водата лети на пет метра във въздуха и се обагря в красиви ярки цветове, превръщайки целия пейзаж наоколо в картина. Всъщност, гейзерът е възникнал през 1916 година вследствие от грешка.
Тогава местни фермери правили сондаж, търсейки вода сред пустошта и ето че откриват такава,
но единственият проблем бил, че водата е с температура близо 200 градуса. Те били принудени да запушат източника на водния ресурс и да напуснат своето стопанство.
Водата сама си проправила път през годините и се появила на повърхността, образувайки един от най-красивите гейзери в света. Неговата форма се дължи на натрупването на калциев карбонат, а цветовете, които буквално спират дъха ни - на термофилните водорасли, разположени по цялата му повърхност и неговите тераси.
Езерото Восток
1957 г., Южния полюс. Руската база Восток вече е завършена. Никой не подозира, че дълбоко под нея, в прегръдката на ледовете, плиска води най-голямото езеро, открито в последните 100 години. Резултатите от радарните проучвания на терена, извършени през 70-те години, хвърлят в еуфория не само руснаците, но и целия световен научен елит. Орбиталните радарни карти и сеизмологичните измервания доказват, че на 2 мили под базата Восток е разположено огромно езеро.
То е с размери близки до тези на езеро Онтарио, но е значително по-дълбоко - на места над 3000 фута
с близо 4 пъти по-голям обем. Възрастта на езерото е оценена от учените на близо 13 милиона години. Температурата на водата е около 50-65 градуса по Фаренхайт, което доказва наличието на вътрешен източник на топлина. Още тогава учените изтъкват, че откритието е революционно и представлява едно от най-големите предизвикателства, разкривани някога в земните недра. По-нататъшните изследвания не само потвърждават прогнозата им, но хвърлят в паника официалните институции.
В края на 1999 г. екип от учени открива в проба, взета от ледения купол, формиран над езерото, микроби, вещества и различни газове като метан. Това е безспорно доказателство за протичащ и в момента биологичен процес, изтъкват тогава учените.
Всичко това превръща езерото в уникална екосистема, изолирана от външни влияния в продължение на 13 млн. години.
/29
