Гергьовден е празник на българи, роми и мюсюлмани. Честит празник на всички!
Кипи трескава подготовка за един от най-големите пролетни празници „Гергьовден”, който се отбелязва от българи, роми и турци.Тъй като на територията на страната ни съжителстват хора от различен произход, които имат специфична култура и изповядват различна религия , ще отбележа, че
това е ден, в който те всички се сливат в едно цяло, защото почитат паметта на Свети Георги- покровител на домашния добитък и земеделието.
Според българската традиция рано сутрин се берат цветя и се правят гергьовски венци. Хората са превъзбудени, атмосферата е празнична и сякаш изпълва всички с нови сили. Жените са станали рано, за да омесят и изпекат обредните хлебове. В дворовете на църквите се извършват литургии, божите служители освещават за здраве и късмет агнетата , които се колят за курбан на светеца. Млади и стари ходят на църква, за да запалят свещ, да се поклонят пред светеца и да се помолят за здраве, щастие и берекет. Всеки се реди , за да си вземе от курбана за здраве.
Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като Празник на овчаря.
В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник.
Празникът е календарно обвързан – празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.
На всички ни е известна популярната песен "Свети Георги", като това е сръбският вариант на циганската песен за Свети Георги.
Но не само ние българите почитаме този светъл празник. Има го в много народности и е един от най-чаканият и уважаван празник.
Както християните, така и за ромското население това е празник, с който се отблагодаряват на светеца, който заедно с Банго Василий, ги спасява от изтребване. Във всяко ромско семейство , било то бедно или богато , се коли агне за курбан и се устройва голямо угощение.
Ерделез е известен като циганският Гергьовден. Той е най-големият им празник и се празнува от всички ромски групи и за всички тях това е основният празник, включително и за ромите-мюсюлмани.
Освен това Ерделез се е празнувал и като начало на пролетта, на истински топлото време, поради тази причина целият ритуал изобилства с пролетна символика.
Най-важният елемент в подготовката е купуването на агне. Всеобщо поверие е, че агнето предназначено за курбан трябва да пренощува в къщата, затова то се купува най-късно на 4 или 5 май. При повечето роми клането на агнето-курбан е изключително тържествено. Обичайно то се извършва рано сутринта на 6 май.
Преди да бъде пренесено в жертва, агнето бива украсено. На главата му се поставя венец от гергевче, жито, здравец и пролетни цветя или от разцъфнали клонки и Целта е чрез украсата да се покаже богатството на настъпващата пролет и да се измоли плодородие и берекет.
Това е песента на циганите, живеещи на Балканите. Емблематична, силна и със сигурност няма човек, който да не я е чувал.
Хъдърлез пък е пролетният празник в мюсюлманските общности в българските земи.
Той също съвпада с християнския Гергьовден. Както на българския традиционен Гергьовден, и алевийските младежи люлеят момите на люлки. Яденето на боядисани яйца напомня на народното празнуване на християнския Великден. Най-забележителната част от празника са мимическите игри от маскирани жени. Две жени са маскирани като конници, група жени са преоблечени като войни, а други са с почернени лица.
Така, че нека забравим различията, било то християни, роми и мюсюлмани , да изживеем празника и да почувстваме силата и красотата му. Св. Георги е Победоносец, нека и ние победим омразата и да се обичаме. Честит празник на всички!
И нека всички се насладим на така дълго чаканото АГНЕ!
/40
