9-ти февруари 1999 г.: Началото на кошмара

9-ти февруари 1999 г.: Началото на кошмара - картинка 1

Преди 18 години започва една от най-драматичните истории, в която е замесено името на България

На 9 февруари 1999 г. започва дългият и мъчителен период в живота на пет българки - Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова. Те са задържани с още 18 български медицински лица, работещи в болницата в Бенгази, Либия. Няколко дни по-късно е задържан и съпругът на Кристияна - д-р Здравко Георгиев.

По случая са задържани и разпитвани над 200 души от персонала на болницата в Бенгази, включително полски, филипински и други чуждестранни медици. Всички са освободени, освен шестимата българи и един палестинец - д-р Ашраф ал-Хаджудж.

Българското посолство в африканската държава няма адекватна информация за случващото се със сънародниците ни и вероятно това е единствената причина в затвора да останат само онези, за които в първите дни на задържането им няма никаква дипломатическа намеса.

Едва на 13 февруари 1999 г. в българските медии се появават сведения за арестите и последвалите обвинения.

Ето какво се случи през годините в хронологичен ред:

16 февруари 1999 г.- Триполи съобщава за задържането на няколко български медицински сестри работещи в болницата в Бенгази. Обвинението е, че умишлено са заразили със СПИН 400 либийски деца.

7 февруари 2000 г. - Официално започва процес в Триполи срещу 6 българи, палестински лекар и 9 либийци. 

2 юни 2000 г. - София съобщава, че медиците са били измъчвани по време на разпитите.

Юни 2000 г. - Българите заявяват, че признанията им са изтръгнати с мъчения.

2 юни 2001 г. - Процесът започва след 12 отлагания.

16 юни 2001 г. - Поискана е смъртна присъда срещу медиците, които пледират, че са невинни.

17 февруари 2002 г. - Народният съд в Триполи изпраща досието на медиците в прокуратурата, поради липса на доказателства по обвиненията за предумишлено убийство.

3 юни 2002 г. - Прокуратурата поддържа обвиненията и започва нова процедура.

8 юли 2003 г. - Процесът срещу медиците се възобновява.

3 септември 2003 г. - Френският лекар Люк Монтание свидетелства, че епидемията е избухнала година преди българите да пристигнат в болницата.

8 септември 2003 г. - Либийските прокурори искат смъртни присъди за шестимата българи и палестинеца.

6 май 2004 г. - Петте български медицински сестри - Нася Ненова, Снежана Димитрова, Валентина Сиропулу, Кристияна Вълчева и Валя Червеняшка и палестинският доктор Ашраф са осъдени на смърт за умишлено заразяване на деца. Д-р Здравко Георгиев е освободен. 9-те либийци са оправдани.

7 юни 2005 г. - 9 либийски полицаи и един доктор са оправдани по обвинение за измъчване на медиците.

23 декември 2005 г. - Споразумение между София и Триполи за създаването на международен фонд за в помощ на заразените със СПИН либийски деца.

25 декември 2005 г. - Върховният съд отменя смъртните присъди, като изпраща делото в по-нисша съдебна инстанция за преразглеждане.

21 януари 2006 г. - Семейства на жертвите искат общо 5,9 млрд. долара за уреждането на делото.

4 юли 2006 г. - По време на преразглеждането ответниците отхвърлят обвиненията.

11 май 2006 г. - В Триполи започва нов процес.

12 септември 2006 г. - Семействата на жертвите искат по 15 млн. долара на дете, засегнато от болестта.

6 декември 2006 г. - Международни учени доказват, че заразяването е започнало преди медиците да пристигнат в болницата.

19 декември 2006 г. - След седеммесечно преразглеждане българките и палестинецът отново са признати за виновни и потвърждава смъртната присъда. Близки на децата приветстват решението.

19 декември 2006 г. - Синът на либийския лидер Муамар Кадафи Сейф ал Ислам заявява, че шестимата няма да бъдат екзекутирани.

11 февруари 2007 г. - Петте български медицински сестри се явяват в съда по обвинение, че са оклеветили либийските полицаи и доктора за използване на мъчения по време на разпитите. Още двама полицаи по-късно се присъединяват към обвиненията.

17 февруари 2007 г. - Адвокат Осман Бизанти внася жалбата на петте медицински сестри срещу смъртните присъди на Наказателния съд пред последната съдебна инстанция - Върховния касационен съд. Той уточнява, че жалбата е мотивирана с процедурите около провеждането на обиска в дома на Здравко Георгиев и Кристияна Вълчева през 1999 г., както и с процесуалните пропуски при водене на делото за епидемията в Бенгази.

25 февруари 2007 г. - Прокуратурата пледира за най-тежкото наказание - до 3 години затвор, по делото за клевета срещу българските медици и палестинския лекар. "Тези хора ни изтезаваха, нашите палачи лъжат. Не сме ги клеветили", заявяват в залата на съда българките и отхвърлят всички обвинения.

10-11 юни 2007 г. - Преговори между европейски представители и либийски дипломати.

20 юни 2007 г. - Прокурорът настоява за потвърждаване на смъртното наказание.

10 юли 2007 г. - Фондация Кадафи съобщава за постигнат договор за финансови компенсации със семействата на жертвите.

11 юли 2007 г. - Върховният съд потвърждава смъртното наказание.

12 юли 2007 г. - Изненадващо посещение в Либия на съпругата на френския президент Никола Саркози Сесилия, която посещава медицинските сестри, семействата на заразените деца и полковник Кадафи.

15 юли 2007 г. - Семействата на заразените деца се съгласяват да приемат компенсации от по един милион долара на дете.

17 юли 2007 г. - Семействата започнаха да получават парите.

17 юли 2007 г. - Висшият съдебен съвет на Либия заменя смъртното наказание на медиците с доживотен затвор.

24 юли 2007 г. - Българските медици се завръщат в България след близо 9 години, прекарани в либийски затвор.

С какво остава днешният ден в историята:

474 г. - След като 7-годишният Лъв II е намерен твърде млад, за да управлява Византийската империя, за негов съимператор е коронован неговия баща Зенон.
1667 г. - Подписано е примирие между Русия и Полша, с което завършва продължилата 13 години руско-полската война.
1822 г. - Хаити напада Доминиканската република.
1822 г. - Окупаторските сили на Хаити, водени от Жан Пиер Бойер, пристигат в Санто Доминго, за да победят новосъздадената Доминиканска република.
1895 г. - Провежда се първо заседание на Правописна комисия за българския език под председателството на Константин Величков.
1895 г. - Уилям Морган оповестява правилата на създадената от него игра волейбол.
1897 г. - В Русия започва първото всеобщо преброяване на населението, което установява, че в страната живеят 129 млн. души.
1900 г. - Учредено е състезанието по тенис Купа Дейвис.
1903 г. - Народното събрание отпуска допълнителна помощ за бежанците и пострадалите от Илинденско-Преображенското въстание в размер на 300 хил. лв (след като на 22 ноември са отпуснати 500 000 лв).
1923 г. - В България е съставен нов кабитен с министър-председател Александър Стамболийски.

1934 г. - Гърция, Турция, Югославия и Румъния подписват в Атина Балкански пакт, който цели запазването на геополитическото статукво на Балканите след Първата световна война.
1942 г. - За първи път в САЩ е изпробвано лятно часово време.
1949 г. - България става член на УНИЦЕФ.
1950 г. - Американският сенатор Джоузеф Маккарти обвинява Държавния департамент, че е пълен с комунисти, което разпалва период на силни антикомунистически настроения в САЩ, известни като Маккартизъм.
1951 г. - Създава се Централен архивен фонд към Българската армия.
1960 г. - Актрисата Джоана Удуърд получава първата звезда в Алеята на славата в Холивуд.
1969 г. - Осъществен е първият тестов полет на Боинг-747 Джамбоджет.
1990 г. - Излиза първи брой на вестник Демокрация - първият демократичен ежедневник след комунистическия режим.
1996 г. - Тодор Живков е оправдан от Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния съд по обвинението за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО.
1998 г. - Екатерина Дафовска става първата българска олимпийска шампионка в зимна олимпиада.
1999 г. - Процес срещу българските медици в Либия: Пет български медицински сестри и един палестински лекар са задържани по обвинение, че са заразили с вируса на СПИН 393 либийски деца в детската болница в Бенгази, Либия.
2001 г. - Конституционният съд обявява решението си, че в президентските избори може да се кандидатира само български гражданин, който е живял в България поне 183 дни на година през последните 5 години.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове