Ако тютюневите складове бяха в Лондон, а не в Пловдив?

8/ Багери разрушиха една от най-интересните сгради в Пловдив - централната сграда на някогашния Тютюнев монопол, позната на пловдивчани като фабрика "Ориент Табако". Класически пример на индустриален дизайн от началото на ХХ век, с характерни за епохата орнаменти по фасадата, еркерни прозорци, тераси и две кули.

Всичко това е вече в миналото...

Да, днес багерите не работят, работниците се разбягаха, а вчера 50-тина пловдивчани прекъснаха почивния си ден и с жива верига спряха разрушението.

От сградата обаче е оцеляла само южната фасада откъм Автогара "Юг" и то - наполовина. Двете кули, живописната тераса на третия етаж с балюстрите, както и по-голямата част от вътрешната конструкция на сградата са безвъзвратно унищожени.

Само спомен е и прекрасния стенопис на художника Вълчан Петров, който изобразяваше развитието на лечителството и фармацията в човешката история.

Куриозите в случая са много, но най-бруталният е, че сградата е част от проекта "Тютюневият град", с който Пловдив спечели надпреварата за Европейска столица на културата през 2019 г.

Според арх. Виолета Раева, която дълги години представлява Института за паметници на културата в Пловдив, въпросният тютюнев склад е бил в процедура да бъде обявен за паметник. "Още през 1980 г. сградата е била декларирана, но по погрешка за паметник е вписан съседен имот. Това в общината го знаеха", каза Раева. Тя обаче уточнява, че тютюневият склад на ул. "Одрин" все още не е паметник на културата.

Сградата на "Ориент табако" е строена през 20-те години на миналия век. Проектирана е български архитекти, завършили на Запад. Комплексът от складове и производствени помещения служи като първообраз на "Никотиана" - тютюневата фабрика от романа "Тютюн" на Димитър Талев. При приватизацията на "Булгартабак" имотът е в активите на "Пловдив БТ".

През 2005 г. е продаден на фирма "Одрин 8" ООД, а след това преминава в ръцете на друг инвеститор.

За премахване на бившия тютюнев склад има издадено строително разрешение още преди 6 години.

Това заяви днес главният архитект на община Пловдив Румен Русев. По думите му процесът по събарянето на сградата е законен, тъй като той самият е презаверил строителното разрешение през 2014 година.

„Подписах разрешителното за събарянето на сградата на база одобрени проекти на подробния устройствен план“, каза той пред събралото се множество от протестиращи граждани и общественици пред общината, обявили се против събарянето на емблематичната сграда.

Стана ясно, че

инвеститорът е фирма „ПИ ДЖИ ТРЕЙД“ АД с изпълнителни директори Александър Николич, Десислава Колева и Георги Бранников.

Фирмата е свързана с тръгналото преди време събаряне на кино „Космос“, което също предизвика широк обществен отзвук в Града под тепетата. По план на мястото на бившия тютюнев склад трябва да бъде построен 10-етажен хотел.

Вчера следобед и днес през целия ден пловдивчани минават покрай полуразрушената сграда и взимат кой парче тухла, кой камък или керемида. Оттам те носят отломките на миналото величие пред общината и ги струпват на стълбите, отдето минават и кмета, и главния архитект на града, и всички отговорни за вандалщината.

Групата, която вчера спря с телата си разрушаването на сградата, подложи кмета Иван Тотев на кръстосан разпит.

"Вие сте нагъл печалбар и престъпник... Вие сте виновен да се унищожи една от емблематичните сгради на Тютюневия град",

директно го атакува Владимир Петров - един от младежите от вчерашната жива верига. Тотев пък обеща, че тепърва ще търсят начин сградата да бъде запазена и възстановена - като подчерта, че в момента няма нормативен акт, който да задължава собствениците да го направят, тъй като официално складът не е паметник на културата. Кметът обвини протестиращите в прекалена емоционалност и прехвърли вината върху предшественика си Славчо Атанасов.

"През 1980 г. е допусната грешка и вместо въпросната сграда, като паметник на културата е актуван съседен имот. През 2008 г. има издадено писмено становище на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), според което сградата е извън обхвата на защитената зона. Не е ясно с чий подпис е удостоверено това, защото не се чете... Въз основа на този документ през 2010 г. предишната администрация на кмета Славчо Атанасов е разрешила в имота да се извърши ново строителство", каза Тотев. Както ще видите по-нататък, тази хартийка се оказа повече от съмнителна.

Без отговор увисна въпросът защо за 6 години сегашната управа не е променила това решение, а даже го е потвърдила през 2014 г.

Днес следобед се очакваше в Община Пловдив да пристигне писмо от НИНКН. Според кмета на града, ако бившият тютюнев склад бъде обявен за паметник на културата, градската управа ще предприеме всичко, което е нужно, за да спре разрушаването на сградата.

Тотев увери, че ще направи всичко възможно стенописът на Вълчан Петров, който е в полуразрушената сграда, да бъде ескпониран на друго място.

Сред хората, обявили се за запазването на емблематичия за града обект, част от т.н. Тютюнев град, са шефът на фондация „Пловдив-2019“ Валери Кьорленски, издателят Манол Пейков, Асен Асенов от „Едно“, председателят на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева, културологът Пенка Калинкова, художникът Вълчан Петров, Емил Миразчиев, арх. Любомир Георгиев. Но

очевидно, тази история няма хепи енд.

Ако сградата получи заслужения си статут на охранявано културно наследство, тепърва трябва да бъде възстановена в предишния си блясък, но не е ясно за чия сметка - до днес инвеститорите фактически не са престъпили нито един закон. Общинарите също формално не са престъпили правилници и закони, те просто са

проспали 36 години и вчера следобед са се събудили с викове "Ай, к'во станА!"

Справедливостта изисква точно Общината да възстанови сградата, но тя не може да го направи за сметка на поспаливците, ще вземе пари от данъците на пловдивчани.

Които никой не може да вини, ако решат да замятат събраните отломки по прозорците на кмета... И на предишния кмет.

А сега да погледнем "в чуждата паничка", както се казва - да видим

как действат в подобни ситуации в цивилизованите държави,

където историческата памет е част от ежедневието и няма нищо общо с патриотарските празнословия около националните празници.

Лондон вероятно е градът, в който да събориш историческа сграда е не просто малко вероятно, а отвъд ръба на невъзможното.

Там отдавна са стигнали до извода, че

тухли, цимент и дограми лесно се купуват, но история и култура - не.

И понеже, за разлика от нас, не се бият патриотично в гърдите само по празници и на футболни мачове, гледат да запазят символите на имперското си величие колкото може по-дълго и по възможност - недокоснати от времето. Поне външно. Центърът на града е очеизваден пример за това - там модерното строителство е разрешено само, ако е на място на сграда, която по-скоро руши имиджа на космополитния град. Разбира се, в столица с размерите на Пловдивски окръг такива има много...

Но което е посочено от закона и обществото като полезно, красиво и свързано с историята - то е неприкосновено.

Та дори и да е само с историята на литературата, какъвто е случая с къщата на "Бейкър стрийт" 221Б - адрес, на който според книгите на сър Артър Конан Дойл живее литературният герой Херлок Холмс.

Извън измислените герои, Лондон е осеян с история, красиво вписана в модерност. И борбата за всяка викторианска тухла е епична - всеки план за събаряне, ремонт или преустройство се съгласува по всички нива от кварталните клубове до кмета на града. Десетки са случаите, в които инвеститори с планове за милиони (и дори милиарди) са си чупили зъбите в съпротивата на лондончани и са се отказвали.

Класически пример е емблематичната електроцентрала в Батърси.

Освен, че е прекрасен пример за елегантен индустриален дизайн от 30-те години на миналия век, сградата с форма на тухлена катедрала е герой в много филми и дори корица на музикален албум - "Animals" на Pink Floyd.

След окончателното прекратяване на производството на ток през 1983 г., сградата е обект на огромен инвеститорски интерес. Има предложения да бъде превърната в увеселителен парк, в бизнес център и дори в музей. През 90-те години е съборен покривът на централата, като част от превръщането й в тематичен парк. Но протестите на лондончани прекратяват проекта, както и следващите няколко. В крайна сметка през 2012 г. малайзийска компания купува терена и прилежащата му инфраструктура за "скромните" 400 милиона британски паунда (малко над 1 милиард лева) и успява да реализира проект за изграждане на жилищен комплекс с 254 луксозни апартамента. Това, разбира се, вдигна до небесата цените на недвижимите имоти в Девет Бряста (Nine Elms) - района около електростанцията, който само допреди 30 години е бил индустриална зона.

Но за да се случи този проект, инвеститорът  поема ангжимент  да не променя силуета на сградата и тя да доминира над околния квартал.

Преведено на строителен език, това значи, че каквото и да е новото предназначение на централата, тя ще си остане същата и все така максимално забележима на южния бряг на Темза,  все така ще извисява тухленото си величие над околните сгради и ще прилича на електроцентрала.

Това е пример за архитектурна консервация чрез модернизация, но индустриален Лондон преживява и друг процес, не по-малко впечатляващ -  доковете край реката се превърнаха в най-модерния финансов и бизнес център в Европа,

а складовете и сивите работнически квартали край тях

- в луксозни и мечтани за живеене зони с много зеленина.

При това, без да бъде съборена нито една сграда от архитектурния профил на града! След като столетия наред Докландс и Канари Уорф бяха смятани за презрени обиталища на лондоското простолюдие, днес тази част на града е населена с проспериращи млади юпита, хора на изкуството и медийни знаменитости.

Да подсказваме ли пак какво се случи с цените на недвижимите имоти в района? Май няма нужда...

И накрая - върха на куртоазията в лондонски стил: фалшивите къщи на Лестър Гардънс!

Може да не ви се вярва, но тази аристократична фасада крие отдушник!

Зад викторианската стена има открита част от линията на метрото между спирките Падингтън и Бейсуотър. Някога, преди изобретяването на елетрическите мотриси, първото в света метро ползвало парни локомотиви. Това налагало в тунелите да има добра вентилация и затова най-старите линии (строени между 1863 и 1868 г.) периодично излизат на повърхността и имат масивни вентилационни комини навсякъде из центъра на британската столица!

Точно това се крие зад пететажния сегмент от фасадата на тази дълга сграда - вентилационен пасаж  на линия "District".

Впрочем, двете сгради на номера 23 и 24 на "Лестър Гардънс" са съборени до основи при строежа на минията. А след това точни копия на фасадите им са вдигнати на тяхно място и така погледнато отвън нищо не нарушава аристократичното великолепие на улицата!

Та, поразмечтахме се...

Какво ли биха направили лондончани с нашето Тютюнево градче?

Ултра скъп, артистичен и модерен квартал за живеене в сърцето на втория по големина град в България? Или бизнес парк с достолепно ретро излъчване? Кой знае...

Едно е сигурно - не биха позволили багери да рушат културното наследство на най-стария град в Европа! 

PS В края на деня дойде "благата вест" от културното министерство:

в крайна сметка, почти събореният склад се оказа паметник на културата още от 1977 г.!

А от 2000 г попада и в обхвата на групов паметник Историческа зона "Филипопол – Тримонциум – Пловдив" и всяка намеса в него трябва да бъде съгласувана с НИНКН. Статусът на сградата е обявен с Протокол № 5 от 22.05.2000 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, пишат хората на министър Рашидов. Инспекторатът на министерството е разпоредил спиране на събарянето и е сезирана и прокуратурата, която вече предприема действия по въпроса.

По-рано днес кметът Иван Тотев представи документ, според който сградата не е паметник на културата.

Според представения документ през 2010 г. Националният институт за недвижимо културно наследство е удостоверил, че сградата на ул. "Одрин" 8 не е паметник на културата, не попада в групов паметник на културата, нито в охранителната зона (зона с малко-по-свободен режим, но все пак с ограничения и специфични изисквания за застроявания).

Aрхитект на Пловдив Румен Русев първоначално отказа коментар, но след това заяви, че документът е получен от собствениците на сградата през 2010 г., когато са придвижвани документите им за разрешителното за строеж. Той не коментира

защо местната управа се е доверила на представен от частен инвеститор документ.

Е, сега вече се нароиха стотици въпроси...