Антимигрантската реторика: ехо от 30-те години на XX век?

Антимигрантската реторика: ехо от 30-те години на XX век? - картинка 1

"Фашизмът е като вирус: мутира и се адаптира към околната среда"

Напрежението в обществените дебати и все по-твърдите изявления на политиците във връзка с миграционната криза в Европа и САЩ показват възраждане на национализма, но има различни мнения доколко това напомня на 30-те години на ХХ век.

От Доналд Тръмп до италианеца Матео Салвини, от Виктор Орбан до белгиеца Тео Франкен някои водещи политици използват много остри думи за мигрантите на фона на общото втвърдяване на миграционните политики в САЩ и Европа.

Незаконните мигранти "нахлуват и опустошават нашата страна" според Доналд Тръмп.

"Африка иска да разбие вратите ни, а Брюксел не ни защитава", според Виктор Орбан.

"За съжаление ще трябва да си задържим италианските роми", заявява влиятелният италиански вътрешен министър Матео Салвини.

Лидерите не си мерят думите и някои виждат в това повторение на 30-те години на миналия век в Европа, когато фашисти и нацисти идват на власт в някои европейски страни преди Втората световна война и холокоста.

"В твърдата линия на Тръмп за имиграцията има паралели с 30-те години на ХХ век", пише в. "Вашингтон пост".

"Вдъхновен от Тръмп, светът може да се върне към 30-те години на ХХ век", смята в. "Гардиън". Германското списание "Щерн" постави на корицата си фотомонтаж на Доналд Тръмп, изпънал ръка в нацистки поздрав.

Вирус

"Да и не", отговаря френският политолог и историк Ги Ерме, автор на "История на нациите и национализма в Европа". Макар да има засилване на "извънсистемните" партии и група хора, която става мишена, сегашната ситуация "не е следствие от световна война", както беше с нацизма и фашизма, дошли на власт след края на Първата световна война.

"Историците не смеят да създават големи теории, отнасящи се до съществуването на вътрешноприсъщ на човешката природа расизъм или национализъм. Те предпочитат да разкриват фактите в конкретен контекст", смята френският историк Ралф Шор, автор на "Французи и имигранти във времена на криза", разкриваща, че кризата от 1929 г. е "засилила" "инстинктивното недоверие" на населението към имигрантите.

"Обстоятелствата са много различни от тези през 30-те години на ХХ век. Но не това е важното", смята Джеймс Макдугъл, доцент по съвременна история в Оксфордския университет.

"Фашизмът е като вирус: мутира и се адаптира към околната среда."

В наши дни "можем да го идентифицираме по наследствените белези" и да посочим смесицата от това, което той определя като ксенофобия, национализъм, антиинтелектуализъм, антикосмополитизъм и др., които днес са във възход. 

Освен разпространението на една евентуална националистическа "проказа", ако използваме израза на френския президент Еманюел Макрон, от чисто семантична гледна точка от 2014-2015 г. "все повече стават думите, категориите и етикетите, приписвани на мигрантите", казва Сара ал Матари, лектор по литература в университета "Лион 2 Люмиер", председателка на SELP ("Общество за изучаване на политическия език").

Тази експертка описва две големи тенденции, наследени от историята:

"Сравнения с животни и болести, с всичко, което се отнася до болест, които стават популярни през XIX в. заедно с изначалния национализъм, според който държавата е жив организъм. От момента, в който смятаме, че общественият организъм е нещо живо, той може да умре и може да се страхуваме от външни елементи, откъдето се стига и до лексиката за нашествие и зараза."

Това впрочем е същият подход, който използва и Еманюел Макрон, говорейки за "проказа".

Национализъм на обстоятелствата

Въпреки всичко "аз не вярвам, че в наши дни има възход на изначалния национализъм, това е национализъм на обстоятелствата, на консумацията. Хората се ужасяват, че условията им на живот може да се влошат, това не е толкова дълбоко вкоренено, не е толкова антропологично обусловено, колкото изначалният или романтичният национализъм", смята Ги Ерме.

И това втвърдяване на езиковите средства засяга не само класическите десни формации, но и политическите представители по-близо до центъра на шахматната дъска, както например когато френският вътрешен министър Жерар Колон, издигнат от социалистите, говори за "миграционен потоп".

"Партиите от традиционната десница се плъзгат към популистки начин на изразяване, като в същото време си забраняват да се плъзгат към популистките формации", посочва Ерме.

Според Джеймс Макдугъл, доцент по съвременна история в Оксфордския университет, "най-големият риск за демокрациите би бил класическата десница да свикне с фашистките тенденции и да ги приеме за нещо нормално, което виждаме във Великобритания и САЩ".

Това втвърдяване на езика възмущава мнозина. Бившият евродепутат от зелените Даниел Кон-Бендит отправи ожесточени критики срещу този език от гледна точка на морала.

"Думите не са невинни, потопът е език на крайната десница. Нямаме правото да се оставяме да прибягваме към такива думи."

Но за бившия френски външен министър Юбер Ведрин моралният аргумент вече не издържа предвид необходимостта от европейски действия за контролиране на миграционните потоци. В своя статия, публикувана на 28 юни във всекидневника "Монд", той критикува "тези, които се надяват да парализират реакциите на отхвърляне на масовите миграции със светена вода или морални присъди".

...

Анализ на Фабиен Замора от АФП, превод БТА.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове