Арабска пролет или революция на бакшиша?

Арабска пролет или революция на бакшиша? - картинка 1

Пет години след промените, сред гражданите започва да усеща носталгия по старите режими

Арабските държави изживяват, едно много добре познато чувство на източноевропейците. Пет години след Арабската пролет, в сраните в които се извършиха революциите, се наблюдава

значително повишение на корупцията,

това показва последното проучване на международната организация Трансперънси Интернашънъл. Една от основните причини за излизането по улиците и свалянето на диктаторите, бе желанието да се установи демокрация и правов ред, който да изкорени недъзите на обществото.

Днес тези цели изглеждат все по-далечни.  

Петдесет милиона души, в страните от Близкия Изток и Северна Африка са заявили, че през изминалата година им се е наложило, поне веднъж да предлагат подкуп за основни услуги, в това число, здравеопазване, образование, публични административни услуги и други. Това прави

почти един на всеки трима, от живеещите в този географски район.

Най-висок е процентът на предложилите подкуп сред младото население, 33% от гражданите във възрастовата категория 18-34 години, е трябвало да платят допълнително за да получат достъп до публични услуги. Но корупцията не се изчерпва само с публичния сектор.

Двама на всеки пет запитани отговарят, че изпълнителните директори в частния бизнес са напълно или почти изцяло корумпирани.

Най-ниско е усещането за корупция при религиозните лидери, около 19%, но дори и най-ниския показател изглежда висок, имайки предвид огромната роля на ислямската религия в тези общества.

Според 61% от гражданите на тези държави, корупцията се е увеличила през последната година, докато едва 15% заявяват обратното.

В Ливан 92% от запитаните граждани смятат, че корупцията се е увеличила през последната година.

Най-нисък е този показател при Мароко, където за 26% има увеличаване на корупцията. На въпроса: „Защо хората не докладват за случаи на корупция“,

30% от запитаните отговарят, че се страхуват от последствията,

докато за 19% сигнализирането няма да има никакъв ефект.  

Посланието на повечето интервюирани е повече от ясно, новите правителства са се провалили в посрещането на очакванията на гражданите за повече ред и законност. Цели 86% от анкетираните смятат, че

техните правителства не се справят с овладяването на корупцията.

Transparency International
Как се справя правителството в борбата с корупцията, според анкетираните
Снимка: Transparency International

Председателят на организацията Хосе Угаш с песимизъм заявява, че

„Сякаш Арабската пролет никога не се е случвала по тези ширини.“.

Новите лидери са се провалили в това, да спрат потайността на управлението, да насърчават свободното слово и да прекратят подкупите. Най-големият им провал е, че не са осигурили достоен живот на своите граждани.

Сред гражданите на тези страни, започва да се прокарва познатата и на нас източноевропейците,

носталгия по свалените режими.

Те оценяват, че с отстраняването на „старите кучета“ е започнала една нова ера, но им липсва именно онова усещане за сигурност, което старите полицейски режими, гарантираха в по-голяма степен, отколкото сега. Много от новите лидери са принуди да суспендират демократичните промени, за да могат преди това да вкарат ред в създадения хаос.

Наблюдава се и известно съжаление сред Запада, който спомогна за осъществяването на революциите. Наскоро американския президент Барак Обама, в равносметка на своето управление заяви, че

най-голямата му външнополитическа грешка е интервенцията на Съединените щати в Либия.

Колоритния кандидат за президент от Републиканската партия – Доналд Тръмп, в едно от своите изказвания казва, че САЩ са щели да бъдат много по-добре, ако Кадафи е бил оставен на власт.

В тази теза, Тръмп, учудващо получава подкрепата на мнозинството от своите съпартийци.

Неприятна последица за ЕС бяха и последвалите бежански вълни от Близкия Изток и Северна Африка, които се превърнаха в основен проблем и разделиха страните членки. Налага се заключението, че въпреки мъченията и терора над своите граждани, свалените диктатори са били светски и са успявали да държат под контрол своите държави, докато

днес наблюдаваме увеличаваща се ислямска радикализация, а в някои от държавите повсеместна анархия.

След всяка революция има известен период на адаптация, който е много болезнен и разочароващ. Днес ние източноевропейците можем да кажем, че

нещата не са каквито бяха през 90-те години.

Макар и все още да сме на дъното в класацията за корупцията, за всички е видимо, че има известно подобрение. Вероятно на държавите от Близкия изток и Северна Африка ще са им нужни десетилетия, за да могат да изградят, това за което мечтаят. Междувременно

те могат да залитнат в другата крайност и да изберат пътят на ислямския теократизъм или нова форма на авторитаризъм.

В интерес на Запада е да следи и гарантира, че тези държави няма да направят тази грешка, защото последствията за нас ще бъдат катастрофални.

/35

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове