Да, те наистина са големи...
Миналата събота Ви запознахме с историята на арменците, заселили се в България. Тази седмица ще представим най-известните представители на този горд народ, които отдавна са част от българската нация.
Започваме с фамилията Халкваджиян. Всички ги познаваме, определено! Те са продуценти и режисьори на някои от най-известните български ТВ формати, но малцина са наясно колко много са и колко огромно е влиянието им в телевизионния и шоубизнес у нас. Освен това, сигурно не знаете, че
кланът Халваджиян тръгва от Плевен.
Началото си арменската фамилия води някъде от 1915 г., когато по време на геноцида в Турция дядото и бабата на Магърдич и Джуди Халваджиян се заселват в Плевен. Там се раждат Бедрос, Жирайр и Арменак. Семейството отворило фабрика за халва и сладкиши, но след 9 септември тя била национализирана. Тримата младежи се оженили за българки. Бедрос взел Юлия, която му родила двама синове - Магърдич и Юлиан, когото сега всички наричат Джуди. Арменак избрал Маргарита, а от любовта им се родил Роберт.
А Жирайр се залюбил с Любка, от която има две деца - Ахавни и брат й Жирайр. Впоследствие родът се разпръсква из цяла България.
Маги е роден на 18 февруари 1967 г. в Плевен. По-късно е живял във Варна, в различни италиански градове и в Москва, където завършва училище за цирково майсторство. Завършва режисура в Нов български университет. С продуциране се занимава от средата на 90-те години. Негови са едни от най-рейтинговите предавания в ефира — „Господари на ефира“, „Море от любов“, „Имаш поща“, "На кафе", „Стар академи“, „Сладко отмъщение“, „Пълна промяна“, „Ясновидци“, „Игра за милиони“, „Руска рулетка“, „ЗалоАЛОжи“, „Фатално привличане“, „Точка на пресичане“, "Пълна лудница", "България търси талант", "Като две капки вода", "Големите надежди"... Негов е и сериала "Седем часа разлика".
Продължаваме с клана „Казасян“,
чието влияние върху българската култура през 20-ти век, а и до ден днешен в неоспоримо.
Едва ли е въжможно да не си спомняте за българския джаз музикант, композитор, аранжор и пианист от арменски произход Вили Арам Казасян - бащата на певицата Хилда Казасян и брат на Еди Казасян.
Роден е на 8 декември 1934 г. в София. Завършва ВМЕИ (днес Технически университет) в София през 1957 г., учи и в Теоретичния факултет на Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия „П. Владигеров“), който завършва семестриално. Завежда секция „Естрадно изкуство“ при СМДБ (от 1985). Диригент е на Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио.
През 1953 г. свири във второто издание на „Джаза на младите“. Кариерата му е трайно свързана с Бигбенда на БНР, където е последователно пианист, втори диригент и диригент в продължение на 38 години (1960 – 1998). През 2008 г. е председател на журито на предаването Мюзик Айдъл, което се излъчва по bTV.
Автор е на детски песни, филмова музика („Ян Бибиян“, телевизионните – „Неочаквана ваканция“, „Горещи следи“), на музика към театрални спектакли, телевизионни и радиомюзикъли. Дебютът му като музикант и композитор е през 50-те години – като пианист в „Джаза на младите“. Свири в Естрадния оркестър при Сатиричния театър, основава „Студио 5“. От тези два състава през 1960 г. е формиран Естрадният оркестър на КТР, в който свири, а от 1965 г. диригент.
Голям е приносът му за първите стъпки и развитието на фестивала „Златният Орфей“ и телевизионния конкурс за естрадни песни „Мелодия на годината“. Организира редица вокални състави („До, ре, ми, фа“, „Студио В“), , радиопредаването на редакция ХСЗ (Хумор, сатира и забава) на БНР „Тромбата на Вили“, телевизионното предаване „Студио 1“. Създава множество песни и пиеси за бигбенд, които се изпълняват от популярни групи, певци и актьори – Коста Цонев, Виолета Бахчеванова, Тодор Колев, Асен Кисимов.
Маестро Вили Казасян е гостувал като диригент на радиооркестрите в Берлин, Москва, Лайпциг, участвал е на фестивалите в Атина, Сопот (Полша), Дрезден.
Освен за „Неочаквана ваканция“ (откъдето е „Детство мое“, обявена в радиодопитване за най-любимата детска песен у нас), той е писал музика и за други филми на реж. Васил Мирчев като „Ленко“ и „Една одисея из Делиормана“.
Маестро Казасян е носител на множество музикални награди, вкл. Сирак Скитник от 2005 г. за цялостен принос към Българското национално радио (БНР), на чийто бигбенд е бил ръководител в продължение на над 30 години. За него казват, че е известен не само със своя огромен професионализъм, а и с артистичността си на сцената. Включва се в един от концертите на финалистите в Music Idol като диригент на бигбенда, който съпровожда изпълненията на участниците.
На 12 юли 2008 г. умира в София след едноседмична кома.
Щом става дума за известни арменци от клана „Казасян“, не може да подминем
Хилда - красавицата в семейството.
Тя е родена на 27 март 1970 г. в София. Дъщеря е на Вили Казасян и Надежда Ранджева. През 1989 г. завършва Националното музикалното училище „Любомир Пипков“ със специалност „Ударни инструменти“. Продължава образованието си в класическия отдел на Консерваторията отново с ударни.
Член е на журито на телевизионното шоу на бТВ „България търси талант“ - сезон 1 /2010/ и сезон 2 /2012/. Тя е единственият член на журито на "Като две капки вода", която е от самото начало на шоуто в България: сезон 1 /2013/, сезон 2 /2014/, сезон 3 /2015/ и сезон 4 /2016/.
Чичото на Хилда - Еди Казасян
е роден на 12 декември 1930 в Пловдив. Учи пиано при Зорка Саян и проф. П. Пелишек. Завършва право в СУ “Климент Охридски” - 1954. Започва да свири като пианист в оркестрите на Христо Вучков - 1956 и Димитър Ганев - 1957. Там среща световноизвестната по това време Леа Иванова, сформира нейния оркестър и го ръководи до края на творческата й кариера - сътрудничеството им продължава почти 30 години. Оркестърът съпровожда Леа Иванова в гастролите й в Румъния, Унгария, Германия, из почти цяла Западна Европа (с изключение на Великобритания и Италия), САЩ, Южна Америка и Близкия Изток, участвува в записите на албумите й в Румъния, Унгария и Германия.
Еди започва да композира сравнително късно - първата си песен представя на фестивала “Златният Орфей” – 1976 – “Песен за гълъба”. Песните му са близки до жанра на френския шансон и са написани върху стихове на поети като Петър Караангов, Любомир Левчев, Борис Христов, Георги Константинов, Христо Фотев. Изпълнявани са от Леа Иванова, самия него, както и от различни млади групи и изпълнители. Заедно с Г. Георгиев създава книгата “Би трябвало да имам два живота”, посветена на Леа Иванова. След дълги митарства, през 1999 успява да убеди киноцентър Бояна да започне работата над филма по негов сценарий “Страсти за Леа” (реж.Николай Йотов). Еди има двама сина - Вили и Еди.
Вили носи името на великия си чичо Вили Казасян и понякога се притеснява да се представя с цялото си има и фамилия - хората, с които се запознава обикновено замлъкват и започват да го гледат странно, споделя самият той. Вили Казасян-младши обаче няма нищо общо с музиката, той е футболист! Брат му Еди пък е музикален продуцент.
Списъкът на артистичните арменци няма да е пълен, ако пропуснем
Рафи Бохосян - първият победител в "X Factor - България".
Роден е на 29 януари 1993 година в Бургас. Майка му и баща му — Елизабет и Ахаси Бохосян, са арменци, родени в България, и има по-голям брат — Вахан. От малък Рафи има влечение към изкуството. На 9 години получава първия си ударен инструмент - Дъхул (арменски народен инструмент). Оттогава до ден-днешен най-голямата страст на Рафи са ударните инструменти, на които често свири за удоволствие.
На 15 години Рафи започва да навлиза в музикалния бизнес, но не като изпълнител, а като техническо лице при подготовка на сцени и конструкции за концерти. Чиракува на едни от най-добрите озвучители и осветители в България и за три години работа се сблъсква с усилената и тежка работа преди всяко грандиозно събитие.
През 2011 година за пръв път започва кастинг за световния музикален формат „X Factor" в България. Явява се на кастинга без професионална подготовка и не само продължава. След 5 месеца, в които Рафи развива музикалните си и певчески умения с вокалните педагози на предаването Алис Боварян и Етиен Леви, на 11 декември 2011 година става първият победител на формата в България с ментор световноизвестния цигулар Васко Василев. Рафи печели договор с голяма музикална компания и възможността да запише сингъл с чуждестранни продуценти, композитори и аранжори в студио извън България.
Определено, това са успели арменци, с които България трябва да се гордее!
/34
