Има ли нещо по-приказно от това?
Най-любимото нещо на света. Най-невероятният аромат. Най-жадуваното усещане, изострящо сетивата ни.
Става въпрос за ароматът на стари книги - магия, вълшебство и вдъхновение в едно. Ако влезете в антикварна книжарница, ще се срещнете с уникални заглавия с още по-уникален аромат на стари книги. Някои хора, като мен, го обожават, други - не. Но откъде всъщност идва тази миризма? Никой не минава да ги пръска все пак, но знаете ли за такъв парфюм - бързо ми кажете.
Печатната книга е изградена от органични материали, които реагират с топлина, светлина, влага и най-вече с химикалите, използвани за създаването й. Именно тези химични реакции са в основата на незабравимото ухание на старите четива.
Искрено ми се искаше да има нещо по-магично и тайнствено.
Вече дори има и система, която измерва степента на стареене на исторически документи и съхранява книги въз основа на техния мирис. Учените казват, че техния "нюх" тест може да помогне на библиотеки и музеи да запазят редица ценни артефакти, някои от които се влошават поради възрастта си.
“Мирисът на стара книга е познат на всеки посетил поне веднъж библиотека. Той е резултат на няколкостотин органични летливи съединения изпаряващи се от хартията и обекта като цяло. Комбинация от тревни и кисели нотки, мухъл и лек нюанс на ванилия - това уникално ухание е толкова част от книгите колкото и съдържанието им”.
Ох, все разни химични термини и нещица. Нека го погледнем от погледа на четеца. Да вземеш в ръце едно старо четиво, да го отвориш, да видиш пожълтелите страници, тук там някое петънце и да прочетеш нещо, което ще ти остане спомен до живот. Което ще те държи дълго, дълго време. Ето на това му казвам аз рай.
Специфични аромати имат и новите книги, на ново, на недокоснато, на прясно излязло от "пекарната". Влизаш в една прекрасна книжарница, каквито са всички, ръката ти минава през хиляди заглавия, спомени, истории, срещи и раздели, хора, и ето я там - твоята книга.
Грабваш я, едни прочитат резюмето, други искат да останат изненадани. Нещо те подтиква и грабваш втора, трета, пета ... Тръгваш си с голям хартиен плик, пълен с истории и копнеж. Нетърпение да се прибереш вкъщи, да извадиш новите бебчета и да ги наредиш до другите. По цвят, по големина, по жанр, по автор, по твой си измислен ред.
Дори и да не си ги прочел, тичаш след няколко дни пак в книжарницата. Отново взимаш няколко заглавия и нямаш търпение те да станат част от живота ти. И така, малко по малко, ти се превръщаш в колекционер, на спомени, на мигове, на истории.
Ох, хора, дописвам и тичам към някоя книжарница, не може така. Пътуваме, обичаме, смеем се, плачем, щастливи сме, непреклонни, независими, диви, стремглави, всекидневно изпитваме хиляди, дори милион емоции, а понякога всички те са събрани в около 500-600 страници и твърди корици.
