АТАКА 2.0

АТАКА 2.0 - картинка 1

Ново превъплъщение и смяната на реториката, означава ли, че Сидеров дава рестарт на партията

Волен Сидеров и партия „Атака“, са като политически хамелеони. Вече повече от десет години, те влизат от скандал в скандал и въпреки това запазват подкрепата на едно твърдо ядро от симпатизанти, което успява да ги вкара в Народното събрание. Дали белите коси на Сидеров или стенанията му площадите, успява така добре да хипнотизира масите, не се знае. Знае се само, че

тази партия се подхранва от обществените конфликти,

независимо дали става дума за конфликта по оста българи-цигани или соросоиди срещу патриоти. „Атака“ се храни от злобата и настървението на масите,

колкото повече ескалира то, толкова по-силна се оказва подкрепата за партията.

Сидеров явно е решил, че не му е нужно добро име, за да може поддържа „Атака“ в българската политика. Затова и той създава абсолютно ненужните скандали, които имат за цел да го превърнат в жертва. Това е другият инстинкт, който крепи партията на повърхността.

Инстинкта за съхранение на лидера, в комбинация с речетативното повтаряне на едни и същи неистини, ражда чудовища.

Така започва хитлерофашизма, Сидерова не е измислил топлата вода.

Това, което прави впечатление сега е някаква коренна трансформация на Волен Сидеров, той не е станал по-малко нагъл, в отношение, ще си остане същия до края. Той се призна за виновен по всичките дела за хулиганство, които бяха повдигнати срещу него. Обяснението му бе, че искал да създава излишна работа на затрупаните български съдилища, но за да се откаже този човек, явно има някакъв план. По-вероятно е той просто да е решил, че трябва да изчисти тези петна от гърба си, защото стават твърде много и започват да работят против него.

След като се примири с условните присъди, които получи по хулиганските дела, той изчезна за повече от месец.

Нямаше ги нито в парламента, нито в телевизионните студиа.

Хората започнаха да се питат какво става. Не защото им липсва, а защото е необичайно за него. Междувременно тръгнаха слухове, че партийната телевизия Алфа, съкращава персонал и не изплаща заплатите на работниците. Сидеров беше изчезнал и мистериите около „Атака“ се задълбочаваха.

Мълчанието приключи преди седмица, когато Сидеров размаха „златния пръст“ от трибуната и заплаши, че

свалянето на правителството би било голяма грешка.

До каква степен, имаше ирония в това изказване, дори и Сидеров не може да каже. В Петък, в предаването по БНТ „Още от деня“, Сидеров направи нещо, което изглеждаше немислимо допреди година –

протегна ръка на Патриотичния фронт,

като разбира се обясни, че винаги е търсел сътрудничество с Валери Симеонов. В предаването започна да говори, че е време за широко обединение на патриотичните сили, защото патриотичните гласоподаватели чувствали вакуум в политическото пространство.

Какво иска да направи Сидеров? Накъде водят неговите вечни стратегии на оцеляване? Да не би да са му спрели кранчето от руското посолство, което мигновено да го отрезвило или може би ситуацията по партийните структури подсказва, че националистическия плам на неговите традиционни гласоподаватели, няма да може да бъде запален, при едни евентуални предсрочни избори.

С настоящото преформатиране, идва ли началото на „Атака“ 2.0?

Сидеров в момента търси кумири, които да са основата на новото лице на партията. Преди беше мек фашизъм с елементи на клоунада, тип Жириновски. Сега явно търси нещо по-умерено. Разбира, че в крайнодясното пространство се появява нов играч, който след участието във властта, може да се превърне в системна партия.

На „Атака“ и трябва ново поле за политическа консумация, иначе дните и са преброени.   

 

/35

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове