Тъжната истина за онкоболните
Казват, че ракът е един от най-големите бичове на съвремието ни. Наред с многото спекулации, че болестта вече може да бъде излекувана, все още стотици хора по цял свят губят живота си всяка година.
През 2012 г. ракът е бил основната причина за смърт в ЕС-28 — средно 267 смъртни случая на 100 000 души население. Най-често срещаните форми на рак — всички със стандартизирани коефициенти на смъртност над 10 на 100 000 души население — включват злокачествени образувания на: трахеята, бронхите и белите дробове; дебелото черво, зигмуидното черво, ректума, ануса и аналния канал; гърдата; панкреаса; стомаха, черния дроб и жлъчните канали. Данните взехме от Евростат за 2012 година.
Преди две години излезе една класация с честотата на ракови заболявания. За 2014 година България е на 43-та позиция от 50 с 234,8 болни на 100 000. Ако стесним анализа единствено до представители на мъжкия пол, попадаме на 48-мо място с 260,5 на 100 000, а при жените сме на 37-мо с 220,1 на 100 000.
Защо Ви казваме всичко това? Причината е един протест срещу закриването на онкодиспансер в столичния ж.к. „Дружба“. Пациентите и техните близки настояват, че всеки има право на лечение и на избор какво да бъде то, информира БТВ.
Става въпрос за клиника, която използва алтернативни методи за лечение, която е създадена през 2007 г. и от тогава преминава серия проверки, но на 19 април лицензът ѝ е отнет.
Недоволните граждани са сигнализирали всички институции и са подписали протестно писмо.
Жалкото е, че онкоболните трябва да чакат. А то с чакане, всички знаем до къде се стига, като става дума за страшната болест. Но, може би, нашите компетентни институции не смятат така. Те твърдят, че дейността на клиниката е незаконна и няма право да бъде извършвана доболнична дейност. Клиниката нямала необходимите специалисти, съгласно медицинския стандарт.
И тук идва логичния въпрос; Защо тази клиника работи тогава цели 9 години? Несериозно е това, господа… Тук се касае за спасяване на човешки живот. И да има надежда онкоболните да се излекуват, държавата я убива.
Знаете ли, един от болните зададе един изключително логичен въпрос: „Такива центрове има в Германия, в Швейцария. Интересно защо Министерството на здравеопазването не иска да има и в България?“ Е, ние питаме същото. Държавата е тази, която трябва да се грижи за своите граждани. Ама нашата прескача тази функция и като че ли прави всичко възможно да ни игнорира и да ни пречи.
И за болните от рак не остава нищо друго освен да чакат да дойде спасението. Но въпросът е как? Мъка, мъка е да се живее в България, вече не знаем какъв човек трябва да си – не пенсионер, не болен, не социално слаб… Може би мошеник и крадец.
Но, мълчи сърце!
/34
