Аз пък съм торбалъжец...
На всеки му се е случвало, докато пътува из България, да се „захласне“ по някоя тебела с меко казано странни надписи. Чудното е, че в страната ни има до такава степен абсурдно смешни имена на села или махали, че човек започва да се чуди дали не го лъжат очите или пък от завода в Антоново са допуснали правописна грешка, докато са отпечатвали въпросните пътни знаци.
Именно затова, днес ще споделим с вас някои от най-шантавите и забавни имена на села, с които да Ви развеселим, пък и ние да се посмеем, де.
Събрани заедно и смесени по неотговарящ на никакви езикови норми и правила начин, резултатите са толкова пъстри, уникални и "зашморцани", че няма как да не ти мине през ума, че
"това само в България може да се види".
Първо отиваме в Габровско, където се намира малко планинско предбалканско селце Торбалъжи. Всъщност има няколко легенде за произхода на името. Първата от тях е, че в миналото домашните животни, които са били впрягани в каруци, не са искали да се катерят по баира, на който е разположено селото, и е трябвало да бъдат подмамвани (лъгани) с торби със зоб, за да успеят да се изкачат по стръмните склонове. Оттам се е получило името (торба-лъжи).
Друга легенда пък разказва за робските години. Орач си забравил торбата, закачена на дърво. Гладни хайдути я намерили, отворили я с надежда отвътре да вземат нещо за ядене. Оказало се, че има само едно въже.
И оттам идва израза "торбата, която ги излъгала" или торбалъжи. Но това са само легенди, докато името е истинско.
Оставаме в Габровско, за да Ви заведем в село, с не по-малкото колоритно име Къртипъня. Говори се, че името идва заради големия дърводобив, който протичал в горите наоколо.
Продължаваме разходката из Габрово. Двата квартала, които са в пределите на Габрово – Андреево и Любово също са били някога села. Преди да станат част от града, те също са имали забавни имена – Търсигъзи и Гъзурниците. Името Гъзурниците е дошло от данъка върху произведено жито „гъзурнина”, който бил характерен в миналото за този край на България. Чудно ми е как се казва един жител на тези квартали. Може би турсигъз и гъзурник… Между другото, пак някъде из Подбалкана някога имало село Сърбигъзи. Явно, става дума за местни обичаи, свързани с редовно сменяне на гащите... То, както и Кривонос, Конска, Алкохолево и Старопатица вече е изчезнало.
По всичко личи, че габровци напълно си са заслужили легендите, които се носят за техния „тънък“ хумор. Все пак, Дряновци не падат по-долу в екзотичните наименования. Махали, колиби и села и днес носят звучните имена Бърборци, Дупините, Балалея, Длъгня, Доча, Крачунка, Плачка, Муця, Цинга, Шушня, Пърша и Ритя.
Или пък например, село Голяма Косматка. Доста интересно име, не мислите ли...
Лек завой към Шумен и попадаме на емблематичния квартал Дивдядово. Чий точно дядо е подивял, не знаем, но препоръчваме да минавате с особено внимание покрай местните старци...
Впрочем, за да стигнете от Габрово до Шумен може да сте минали край великотърновското село Вонеща вода или през омурташкото Тъпчилещово. Край Трявна пък има Пържиграх. Там вече никой не живее, явно всичкият грах е опържен с годините. Никой не живее и в Гърло, Недоклан и Глутници.
Забавно е да се разхождаш по територията на България, особено ако си с чужденец и трябва да му обясняваш надписите от табелата на входа на селата Долно Уйно или Сливата, например. Голям смях пада! Все пак не може да се отрече, че българският език е толкова богат и колоритен и в това не се съмнява никой, същото важи и за имената на села.
/40
