Банско - неразказаната история

Банско - неразказаната история - картинка 1

Тодорин връх в Пирин

Снимка: Wikipedia

Мислите си, че знаете всичко за най-популярния български зимен курорт? Повярвайте, не е така!

Банско, един от най-големите зимни курорти, приемащ всяка година стотици хиляди туристи. Преди да се превърне в световноизвестен курорт, ние познавахме градчето, като родното място на Пайсий Хилендарски и Никола Вапцаров. Но колко от вас помнят, че там, например, се намира и бащината къща на Неофит Рилски, отделена с една стена от църквата в центъра?

Но не мислете, че сега ще ви "изпитваме", като в училище. Историческите факти ги има в учебниците, а и вие сте любопитни - сами ще си ги намерите!

Вместо това, ще ви разкажем

една дълбоко скрита „градска легенда“ на Банско.

Градът отдавна си е спечелил славата на селище с богато и разнообразно културно-историческо наследство, изиграло важна роля в утвърждаването на българските ценности и оставило забележима следа в цялостното ни израстване като държава. Безспорни са доказателствата за неговото активно участие в могъщия подем на нацията през Възраждането,

но историята му е далеч по-древна и началото й се губи назад във вековете.

Легендата, която ще ви разкажем, е свързана с името на тайнствената Тодорка или княгиня Теодора, която упорито отбранявала крепостта Ситан, разположена на билото на планината над днешно Банско, от настъпващите османлии. Тази история е някъде от края на 14-ти век и описва много точно разпада на българската държава на „феодални княжества“

Всъщност това е песен, която и до ден днешен месните "банцкалии" (точно с "ц" според местния говор) пеят, когато наоколо няма много туристи. Не че не смеят, просто туристите все питат за "Имала майка едно ми чедо", "Македонско девойче" и прочее етно "шлагери"... Мелодията е бавна, монотонна, с повтарящи се фрагменти.

Вероятно така са звучали някога и поемите на Омир.

Текстът е записан от дедо Гьога (Георги Николов Рупчин) през 1900г. Историческите събития, описани в песента, са предавани от уста на уста в неговия род още от времето преди  да падне България под турско робство. През 1900 година е направен първият и последен запис на легендата. Тогава Банско все още се намира в Османската империя, затова името на автора не се споменава. Според местния свещеник отец Георги, променен е и финалът на песента, сами ще разберете защо.

И така, ето как започва самата песен:

Токе ле, бела Тодорко,

Тодорко от Ситан-града,

изкачила се Тодорка

горе на Перин-планина

на Тодорина вършина,

та се Тодорка провикнала:

„Я збирайте се дружина,

собирайте се мнозина

Банските силни юнаци,

да си нападнем на Мелник

тежко имане да земем.

Дочуло се е ф Шипоцко,

и то бе село убаво,

от там бе мома Бояна.

Тя бе храбра геройка,

скоро дружина собрала

се млади силни юнаци.

Скоро на връо излезли

при токя бела Тодорка.

Па си е зачул разбрал

Годлевия млад войвода

па той дружина не траси,

едно си внуче имаше,

само си него заведе.

Той юнак беше от Банцко.

За да разберете смисъла на тази част, пък и на цялата песен, е необходимо да се поясни, че Банско в първите години на Османско владичество е бил „свободен град“, т.е. той е бил един от стратегическо търговските центрове в Османската империя. Именно затова е имал статут на относително „автономен“. Той пада окончателно в ръцете на османлиите чак към 1550 година - 150 години след падането на Видинското царство през 1396 г. Но дори и след това, Банско - както и още много подобни градчета в българските земи, - има привилегията да се самоуправлява. Т.е. градът се подчинява на османската администрация, но сам събира и плаща данъците си, в него няма и никога не е имало чужда войска. Както и в Панагюрище, например, на турците им е забранено да замръкват в града, трябвало да преспиват в близкия Разлог.

Затова и  в песента се пее за отделните местности, където е имало укрепени селища - всяко със собствен управник - войвода.

А от текста разбираме, че повечето войводи към онова време са били жени.

Само войводата от Годлево, което е на отсрещния склон на Рила, над днешен Разлог, е мъж. За разлика от жените обаче, той има само един войник в дружината си - собствения си внук.

И днес южно от Банско, в местността "Пещерите", отстояща на 4 километра от града, в началото на Бъндеришката долина, се забелязват останките на някогашна крепост Ситан, наречена "Калята". Тя вероятно е представлявала нещо като стражева кула /нека си спомним Хрельовата кула в Рилският манастир/, чиято задача е била да охранява страничния път за Мелник по долината на р. Дамяница. Същевременно крепостта е доминирала над цялата Разложка котловина, която е могла да бъде наблюдавана като на длан. Песента продължава :

Още са гласът разбрали

фоф градец фоф Капетанец -

от там бе Пена девойка.

Фного бе Пена чуена,

чуена и похвалена,

ке била фного работна.

Пена е вода завела

от Перин-планина,

от Бела река студена,

от Тевничките кладенци,

през место, през Равно-боре

та си е вода извела

по вада вода довела

фоф селцето Карагонцко,

цветенце да си навади,

градинка да си разлади,

бела ружа и цървена,

босилок и ран карамфиль,

шото се кичат момите,

момите и млади невести.

И Пена гласа разбрала

на токя бела Тодорка.

Ах мила младост зелена!

И тя бе чедо народно,

от сила затреперила,

и тя собра си дружина,

се капетанацки юнаци.

Те беха фного високи

и с юнаство се фалеха.

Бързо ги Пена завела

на връх планина извела,

при Токя бела Тодорка,

а след нея вървеше

Бояна силна геройка.

И гордо тя водеше

Шипоцки млади юнаци.

Най-одзади вървеше

чуена Пена девойка

с Карагонцки юнаци,

със сини и зелени баряци.

Като лъвове гърмеха,

кога до Мелник стигнаха,

стигнаха и го удариха.

Фного имане собраха,

двеста товари коприна,

коприна и сребро ковано

и триста товари бел бисер.

Та се надзади върнали

и горделиво запели,

ке юначки победили,

победили и сполучили.

Текстът разкрива интересни подробности от битието на тогавашните българи, за устройството на местните феодални общества. За жените войводи разбираме, че не само управляват с желязна ръка, но до една са „геройки“ и "чуени", т.е. прочути.

Неизвестният певец отделя особено внимание на Пена, войводата на Капетанец.

Нейната слава видимо се дължи на построения от нея водопровод, който води студените пирински води от Бяла река и Тевничките кладенци до земите й. Така хората в Капетанец и съседното село Карагонско поливат ниви и градини и явно просперират - мъжете там са "много високи" и са прочути с юначността си. Още един детайл подчертава значимостта на Пена войвода - певецът споменава единствено хейните хералдически знаци - дружината й вее синьо-зелени знамена.

Под командването на Тодорка обединените сили от долината между трите планини превземат Мелник и го плячкосват. Но скоро идва и техния ред - османците се връщат и започва началото на трагични край. Но през 1990 г. дедо Гоге не смее да спомене думата "османлия" или "турчин". Вместо това, той нарича нашествието просто "нещастие". Вижте как:

Малко се време замина

и нещастие нападна

на тия села и градове.

Тога се пръсна и побегна

от Ситан-града народа

и в Казанлък се заживе.

А Шипоцките жители

ф славна Стара планина,

дето се Шипка нарече.

От Карагонцко кои бегаха

по загорско се запреа,

тамо се и зародиха.

А Токя бела Тодорка

фоф Перина се изкачила,

баряка на връо забила.

Тежки и сълси лейнаха

на две езера станаха.

Та се прорукала от високо

към това банцко поле широко:

“Проклети ке сте вие душмане

българска чест векове ке остане!”

Ф дерето дибоко се метнала

ф раце душмански жива не се дала.

Радостта на Тодорините хора е  кратка – османската армия настъпва в земите им и старите родове се разпръскват към вътрешността на страната, търсейки закрила от вече несъществуващата централна власт. Има множество доказателства за това разселване на банскалии към Предбалкана и Загоре, т.е. родът на дедо Гоге правилно е описал последствията.

А ето какво разказва и легендата за Тодорка, дала името си на гордия връх, извисяващ се над Банско. Докато османците били заети да завоюват половин Европа, те ползвали главните пътища на Балканския полуостров и не обърнали внимание на изгубената сред планините твърдина Ситан. Но когато султаните поискали да установят силна власт над цялата завладяна територия, дошло ред и за нея.

В Разложко изпратените еничари срещнали съпротива на каквато не били свикнали. Вместо войската, излязла срещу тях, да бъде командувана от някой мустакат севастократор или войвода, пред редиците въртяла меч чудно хубава юначна българка.

След многобройни схватки тя се затворила с най-верните си люде в недостъпното кале сред планината. След дълга обсада и когато османците прекъснали водопровода, през една тъмна и бурна нощ, Тодорка с верните си войници пресякла вражеския обръч и се втурнала из пиринските дебри. Преследвана от пълчища еничари все по-високо и по-високо, тя се добрала капнала от умора с войниците си до острия връх, който се издига на главозамайваща височина над крепостта. Тук нямало пътища за отстъпление.

Борбата била кратка и кръвопролитна. Заобиколена от труповете на всичките си войници, Тодорка се обърнала и скочила в пропастта под самите върхове на еничарските ятагани.
Понеже не умряла веднага, от сълзите й изтекли две чудно бистри сини езера в подножието на урвата, които и до днес народа нарича Тодорини очи.

Е, убедихте ли се, че неразказаната история на Банско е поне толкова интересна, колкото и онази в учебниците?

Следващия път, когато натоварите ските и тръгнете към модерния курорт, припомнете си Тодорка, Бояна, Пена и Годлевския войвода. Представете си, че век и половина след изчезването на Второто българско царство от картата на света тези българи са имали правото да строят крепости, да въоръжават лични армии и да носят собствени знамена и гербове. И да прокарват водопроводи! 
Припомнете си и не се чудете защо българското възраждане започва от такива именно балкански градчета - Банско, Копривщица, Панагюрище, Чипровци, Трявна... Оттам започва, защото жителите им са имали три неща: родова памет, свободен дух и любопитство към света.

Пък, от знанието, че светът те е изпреварил с век-два до хващането на пушката и знамето "Свобода или смърт", крачката е една...

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове