Боклук за едни, съкровище за други

Боклук за едни, съкровище за други - картинка 1

Бедността в България и данъчните облекчения при даряването на храна

Трудно можеш да забравиш за бедността в България. Тя тормози всеки един наш град, крачи по всяка една улица. Наднича от всяка угрижена физиономия. Обсебва всеки политически разговор, обяснява всяка случила се трагедия. Въпреки, че се надявахме членството в Европейския съюз, ако не да я изкорени, то поне да я намали, бедността е марка, от която България не може да се отърве вече прекалено много години.

България твърдо заема първото място в ЕС по процент на хората, които живеят в материални лишения - повече от половината население според Евростат. Всеки втори човек в страната е в риск от бедност или социално изключване, което отново е челна позиция в съюза.

Освен това не говорим само за мащабна, а за дълбока бедност - бедните българи живеят пет пъти по-лошо от бедните европейци. Дори в годините на икономически бум, когато доходите растат и се разкриват нови работни места, това не се е отразило на най-бедните.

Защо Ви казваме всичко това? Не е с цел да Ви натъжим или да Ви накараме да се чувствате неприятно и гузно.  

Министерството на финансите изпитват страх от всяко ново нещо. Така депутатът Мартин Димитров оценява начина, по който във финансовото ведомство са посрещнали и предложението за данъчно облекчена среда за бизнеса при даряване на храна.

Нека припомним, реформаторите Мартин Димитров и Петър Славов внесоха законодателни промени, които да улеснят процедурите за даряване на храна. Предложенията бяха подкрепени и от БСК и от представители на Българската хранителна банка (БХБ), организация, работеща за намаляване на глада и ограничаване на разхищаването на годна за консумация храна.

Цанка Миланова, изпълнителен директор на БХБ споделя, че годишно у нас се унищожават 670 000 тона храна - сами си представете какво количество е това. Би било напълно достатъчно, за да осигури за цяла година три пъти дневно порция от 300 грама храна на всички бедни българи. Които както подчертахме не са никак малко.

И нещото, което най-много ни възмути, огорчи и какви ли не други емоции и чувства преминаха през нас, това е парадокса, че храна и в световен мащаб се произвежда повече, отколкото е необходимо, а едновременно с това има и гладуващи хора.  

И все пак трябва да има причина тази храна да се унищожава, а не да се дарява. Много по-изгодно е една храна да бъде изхвърлена, тъй като тогава фирмите няма да платят и стотинка ДДС, но решат ли да дарят, ДДС ще трябва да бъде заплатено.

Не е една европейската държава, въвела система за даряване и оползотворяване на храната, в помощ на социалната система. Когато стане въпрос за финанси, определяме България като изключително бедна държава, но стане ли въпрос за едното му ДДС, не е проблем за нас да разхищаваме храната.

Възможности за даряване на храна има не една, има и ограничения, има и данъци, но всичко би довело само и единствено до по-добро бъдеще на България не като държава, а като народ.

/40

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове