Спасител или враг за евреите е българският монарх
Миналата седмица Ви разказахме трагичната история на еврейския народ през Втората световна война. Припомнихме историческите факти как по време на войната са депортирани над 1 милион евреи от цяла Европа, 140,000 поляци, десетки хиляди военнопленници. Освиенцим се превръща в символ на един от най-зловещите кошмари на човечеството – Холокоста.
Днес ще обърнем по-специално внимание на един народ в Европа, който успява да надвие профашистската власт и спасява своите сънародници евреи от газовите камери. Това сме ние, българите.
Редица публикации, особено от последните двайсетина години твърдят, че цар Борис ІІІ е сред спасителите на българските евреи.
През годините тази тема е предизвиквала яростни спорове, подклаждани най-често от политическите убеждения на спорещите. За историческата наука обаче, достоверни източници са само запазените архиви на Третия райх, Царство България и СССР, както и свидетелствата на съвременниците на онова време и оцелелите в концлагерите.
Има редица исторически изследвания по тази тема. Ние ще споменем само монографията на американския проф. Фредерик Чери “Българските евреи и окончателното решение: 1940-1944”, която е издадена в Питсбург през 1972. В нея Чери подробно разказва как управляващите в България налагат антисемитизма като официална политика. Започва физическо преследване на евреите.
Фактите показват, че в София и в другите български градове се извършват погроми над еврейските домове от съмишленици на „Легиона“ и на други профашистки организации. След това идва 1941 година, в която е приет Законът за защита на нацията.
Това е изключителен български закон от комплексен тип, който остава в сила от 23 януари 1941 г. до 27 ноември 1944 г. Законът за защита на нацията не се позовава на действащата към момента на приемането му Търновска конституция.
Законът е внесен от правителството на Богдан Филов и има за цел да отговаря на тенденцията за сходни разрешения на т. нар. „еврейски въпрос“. Следвайки примера на Нюрнбергските закони, законът за защита на нацията е създаден в унисон със законодателството на Нацистка Германия на расистка и националсоциалистическа основа.
Законът за защита на нацията урежда обществените отношения, свързани със статута на тайните организации, лицата от еврейски произход, тяхното имущество, „противонационалните и съмнителни прояви“ по време на Втората световна война. Законът е разпределен в четири дяла: За тайните и международни организации, За лицата от еврейски произход, За противонационалните и съмнителните прояви, Особени разпоредби. Утвърден е с Указъ № 3 /21 януари 1941 г., подписан от Цар Борис III и обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16/23 януари 1941 г.
Забележете, подписан е от царя. Сега се водят спорове с какви чувства и аргументи го е направил, но свидетелите на епохата са практически единодушни – той е одобрявал въвеждането на подобен закон.
Напомняме само, че законът бива приет през 1940 г., далеч преди 1 март 1941 г., когато страната е привързана към нацистката ос. Антиеврейските закони, очевидно, не са последица от договора с Германия, а свидетелстват за последователно следване идеологията и практиката на нацизма. Подготовката за депортиране в нацистките лагери на смъртта се възлага на специално създадения Комисариат по еврейските въпроси.
И така до 1943 година, когато започва депортирането на хиляди евреи от присъединените към Царство България Вардарска Македония и Беломорска Тракия. На 2 март правителството взема решения за организиране на изселването, като за целта на евреите от присъединените територии е отказано българско гражданство. На 4 март 1943 г. започва депортиране, общо 11 363-ма са транспортирани до Лом и оттам с кораби до Виена и после - с влакови композиции до Треблинка. Оцеляват едва стотина.
Освен евреите от присъединените територии, в плановете на правителството на Богдан Филов влиза депортирането и на още 20 000 евреи от старите територии. Започва събирането им в Пловдив и Кюстендил. На българската общественост са били достатъчни няколко дни, за да осмисли фактите и стигне до зловещата истина. Реакцията е мигновена. Пловдивския митрополит Кирил пламенно заявява: „Ще легна на релсите и влакът ще мине през мен, ако потегли, натоварен с български евреи!“ Варненският и Преславски митрополит Йосиф проповядва: „Те са човешки същества и по повелята на Господ върху тях не може да се упражнява никакво друго действие, различно от това към християните!“ А Екзарх Стефан декларира, че ще се качи в конските вагони заедно с евреите до Полша.
И тук идва ролята на Борис III. Той знаел, че въпреки обществения натиск властта няма да се откаже от намеренията си. И така става. Просто временно се отлага депортирането, като пристъпва към изпълнение на резервния план “Б”. Той гласи следното: еврейското население на София и големите градове да бъде изселено предимно в Северна България, в непосредствена близост до дунавските пристанища, откъдето при настъпването на благоприятни времена да бъде извозено в лагерите на смъртта.
Затова и редица историци изключват участието на цар Борис ІІІ в акцията по спасяването на евреите. Нещо повече, той е имал възможност да спаси и евреите от Беломорието, Вардарско и Пиротско, стига да е поискал. А той не е! Нещо повече, въпреки натиска на европейските дипломати в страната, той отказва дори да говори за спасяването на 4000 деца, които заминават заедно с родителите си от Новите земи към Треблинка.
А най-зловещо свидетелство за отношението на монарха към еврейския въпрос са протоколите от заседанията на Светия синов на БПЦ, където са цитирани изказвания и писма на царя, свидетелстващи за откровен антисемитизъм и отказ от каквото и да е усилие за спасяване ако не на всички евреи, то поне на децата сред тях.
Редица влиятелни български общественици, архиерей от църквата, дипломати и политически дейци безуспешно се опитват да си уредят поне среща в Двора, но получават или мълчалив отказ, или покана за време, когато злото е вече свършено.
Документи от архивите на швейцарското и испанското посолство свидетелстват за силна, дори емоционална обвързаност на дипломатите, които са отчаяни от безсилието си да повлияят дори минимално на решението за депортацията.
В крайна сметка, благодарение на Църквата, неколцина депутати, водени от Димитър Пешев и няколко силни обществени организации, като Адвокатския съюз и Съюза на българските писатели, депортацията е отменена. Мнозина обаче смятат, че ако в същото време Райхът не беше претърпял първата си сериозна загуба край Сталинград, съдбата на българските евреи можеше да се окаже съвсем различна. Просто през април 1943 г. германската армия вече не изглежда непобедима и хитлерова Германия съвсем не е онзи тотален хегемон на европейската военна сцена, какъвто е през 1941 г.
Затова най-близо до истината е твърдението, че спасителят на евреите са първо самите евреи, които често формират ядрата на съпротива срещу фашизма в България, след това БПЦ, която не спира да се бори, напълно в контраст с останалите църкви в Европа и разбира се - българският народ. Или поне по-голямата част от него, която не се поддава на активната антисемитска пропаганда и запазва добрите си отношения със съгражданите си евреи. Това е единствената историческа истина…
А другата събота ще ви покажем колко много евреите са благодарни не на царя, а на нас, българите!
Очаквайте продължение!
/34
Коментари 4
автора що не се е подписал ? Ако остави и адрес......почти ще взема да му повярвам.....след като ме убеди в ционизма......лице в лице !!!!!
Не съм чифутка,и никога няма да бъда ! Ития митове за най-криминогенната раса на европа не ми ги пробутвайте ! Цялата рода на Папо Коен.под ножа !
Да се сравняват по "умност" полски, български и каквито и да е евреи по света е пълно малоумие, разбира се. Точно както в България, навсякъде в Източна Европа съпротивата на евреите е онова, което спасява най-много от тях. Извън всякакво съмнение, точно те са в основата на много съпротивителни движения в цяла Европа. Но има наистина съществена разлика в отношенията между тях и народите, сред които живеят, в сравнение България. Разликите са толкова големи, че в Украйна дори се е наложило да създават отделни партизански отряди, защото в украинските не били желани.. В България има и друга разлика - с много малко изключения, тук антифашистка въоръжена съпротива се състои практически от комунисти и евреи. Партиите са забранени, но само комунистите продължават нелегално дейността си, останалите очевидно не виждат проблем да са част от режима. Поради което, 70 и кусур години по-късно светът така и не знае, че макар и част от Остра, в България не всички са били фашисти. Светът говори за френската, полска, сръбската и дори за германска съпротива срещу Хитлер, но не и за българската. А такава е имало - с всички спорни моменти, грешки и крадене на кашкавал. Освен това, понеже въпреки официалния антисемитизъм на властта, българите запазват добри отношения със съседи си евреи, съществува възможност за предаване на информация и дори организиране на протести срещу планираните в София и други градове погроми и изследвания. Това са слабо известни факти от историята и авторът на текста не носи отговорност, че не се преподават в училище. Също така, авторът не носи отговорност, че масовите убеждения на хората у нас се формират от псевдо историци с дипломи на зоотехници и ТВ лелки на хранилка на монархисти организации. Както правилно сте забелязали, близането на задници води до оглупяване, дори когато дирникът е царски.
Съжалявам, че някои са забравили кои са. Който не е роден евреин никога няма да бъде такъв. И така трябва да бъде. Затова евреите са велик народ. Който е роден българин е такъв и не може да бъде никакъв друг, колкото и еврейски, немски,руски или каквито и да било подметки да излиже.... За жалост повечето от българите /както в случая/ стават жалки с твърдението "...спасителят на евреите са първо самите евреи..", . Евреите били спасили евреите в България! Ами ако ставаше така по-малко умни ли са били немските,полските,чешките и други евреи. Не ви ли е срам! Продажно българско племе! Да омаловажавате ролята на собствения си народ -българският народ и българската православна църква спасиха евреите в България!