Приказка за злините
5/Страхотен февруарски ден, слънчево и топло. Необичайно време за средата на месец февруари. Излизам за работа и се запътвам към метрото. Ненадейно ставам свидетел на една ужасяваща гледка. Малко момче съвсем незабележимо посяга към чантичката на едно бабе и аха, да й вземе портмонето. В този момент, тя внезапно се обръща и посяга да го удари с бастуна, но то моментално избягва „от местопрестъплението“.
Така наречените „дребни кражби“ са ежедневие у нас, то не че „едрите“ не са, де. Но все пак, това не е обект на днешния коментар. Та, „джебчийството“ в България е много модерно в наши дни. Трагичното е, че преди дни официалните власти съобщиха, че „дребните крадци“ масово са на възраст между 15-16 години.
Не си мислете обаче, че става дума само за деца от ромски произход, а за българчета.
Това какво идва да покаже? Че все повече българи започват да се занимават с този занаят. Всички помним разкритията на „Нова ТВ“ за джебчийките от Игнатова, които живеят в палати само от „дребни кражби“ в мола. А, полицията си затваряше очите за тези иначе „безобидни престъпления. Е, да, арестуваха 13 от тях, с 300 зора…
Колкото и пъти да пусна новините, все повече се убеждавам, че „крадливите“ в България са много. И броят им нараства с всеки изминал ден. Помните, горкият старец от село „Манастир“, който беше ограбен навръх Коледа… Наглите злосторници са взели пенсийката му от 230 лева…
И още много такива случаи има, за съжаление.
Лошото е, че властите в България не си мърдат пръстта, за да намалят „дребните посегателства“. Затова ще продължаваме да имаме славата на „крадлив народ“ сред европейските държави. Не може да очакваме да вървим към прогрес, когато има толкова много престъпност в една толкова малка държавица като България.
И докато безчинствата на крадците продължават, без да бъдат спрени от съответните органи, няма да се оправим. Кради, кради, ама с мяра, нали знаете… Няма ли мяра, няма и бъдеще.
Малък коментар, но от сърце!
/40
