България – открийте себе си: Татул - светилището на Орфей

България – открийте себе си: Татул - светилището на Орфей - картинка 1

Човекът е човек, когато е на път!

Всяка събота Ви разхождаме из различни кътчета на България, която с пълно основание може да наречем райска страна. Тази седмица Ви отвеждаме в едно отдалечено планински село, сгушено в Родопите. Добре дошли в село Татул.

Селцето се намира в община Момчилград, област Кърджали.

На по-малко от километър от селото се намира скално светилище, съставено от различни изсичания. Скала - брекча във формата на пирамида съдържа два саркофага, жертвеници, улеи, ниши и стъпала. На върха ѝ се намира скална гробница с яйцевидна форма и квадратен отвор на покрива, замазана с водонепроницаем хоросан през римската епоха.

 Последните разкопки откриват под пирамидата постройка от дялани камъни, към която води парадно стълбище. Според археолога Николай Овчаров в светилището се намира храмът на митичния певец Орфей, но това е твърде спорна хипотеза.

Разпространява се съобщението, че през 2004 г. там е открит един поникнал корен от лоза. Предполага се, че възраст около 3000 години (от времето на траките обитавали тези земи), който е оцелял и се размножава.

Както споменахме в началото на нашето пътешествие край него обаче се намира и една друга уникална археологическа забележителност - Скално-култовият комплекс. Това е много древно култово място, на чиято територия е разположен един от най-озадачаващите мегалитни паметници на територията на България - саркофаг с форма на пресечена пирамида, който няма аналог сред множеството мегалитни паметници регистрирани от археолозите на територията на България и по света.

Това е най-добре запазеният храмов комплекс изсечен в монолитен къс скала.

Скалното светилище е регистрирано и описано за първи път през 1933 г. от краеведа Никола Иванов. През 1940 г. българският археолог Васил Миков посещава мястото и изказва предположение, че под хълма са развалините на голямо древнотракийско светилище.

Светилището представлява скален масив, а върхът му – пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец.

Датиран от края на V и началото на IV хил. пр.Хр., за което свидетелстват намерените фрагменти от глинени съдове в района. Скалната пирамида и гробниците около нея са оформени през ХVIII – ХI в. пр.Хр., когато светилището преживява своя първи голям разцвет.

Наоколо е оформен кръг от глинени олтари, върху които са извършвани жертвоприношенията. Открити са стотици култови предмети- глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображение на Бога Слънце.

През 1980-те години, проф.Иван Венедиков изказва хипотезата, че хълмът край с.Татул е служел като светилище посветено на Орфей, но на този етап от проучването на археологическия обект тази хипотеза не може да бъде доказана. За да идентифицира обекта като култово място посветено на Орфей, проф. Венедиков цитира няколко антични извори за древната история. Според Конон и Павзаний тленните останки на легендарния тракийски жрец Орфей били сложени в урна и положени върху скала. Замисълът бил и след смъртта му той да остане посредник между боговете и хората.

Костите едновременно трябвало да бъдат скрити от слънцето, но и най-близо до него.

Това е идеята за антроподемона или полубога – царя, който след смъртта си постепенно се прев

ръща в божество. Според Венедиков на хълма до с.Татул е извършен погребален обред, който е съвсем различен от познатите погребални практики на древните траки, при които се наблюдава заравяне на мъртвите владетели под огромни могили от пръст.

Т.нар "гробница" (пирамидата саркофаг) е устроена по начин, различен от всички описани към този етап гробници, открити на територията на България. Грубо изработената пирамида е издялана от човешка ръка от монолитна скала.

Висока около 4.50 m и широка при основата си 6 m, а в горната част на пирамидата е издялана своеобразна площадка, по-ниска от северната и източната страна, а издигнатата в средата и от юг и от запад.

В средата на тази издигната част е издълбан един гроб с неправилна форма, широк при късата страна, където се поставя главата на умрелия, 49 сm, а на противоположната страна, където трябва да са били краката - 25 сm. Самият гроб е дълъг 1.87 сm и е издълбан по същия начин, както и камерите на гробниците, без страните му да образуват страни или ръбове. За да се затвори този гроб отгоре, страните му са били издълбани с един отстъп стъпалце, дълбоко 22 сm и широко 9 сm.

Регистрираните културни пластове, съоръжения и находки определят обща хронология на обекта от епохата на късния Халколит до Средновековието, което означава, че мястото е било населено и използвано в продължение на около 5 000 години.

Това уникално райско кътче трябва да се посети от всекиго. Затова, когато имате време, просто се метнете на колата и отидете! Заслужава си, наистина!

/34

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове