Българите разпознават безпогрешно корупцията, но не виждат смисъл да я докладват

Българите разпознават безпогрешно корупцията, но не виждат смисъл да я докладват - картинка 1

Едва 13.5% биха сигнализирали Антикорупционната агенция, ако станат жертви на явлението

41.5% от българските граждани не биха подали сигнал за корупция, докато други 36.2% заявяват, че няма какво да направят в борбата срещу корупцията.

Това сочат данните на Асоциация "Прозрачност без граници", представени от Калин Славов на пресконференция в БТА на темата обществените нагласи за противодействието на корупцията през 2018 г.

Политическата корупция, злоупотребата с обществени средства и тази в съдебната система продължават да са във фокуса на общественото внимание.

Според допитването 57.6% от българите определят като ключова форма на корупцията у нас политическите и роднински назначения в администрацията, конфликт на интереси и търговия с влияние в министерства и агенции. На следващите места са поставени злоупотребата с публични и финансови средства в министерства и агенции (56.9%) и злоупотреба с публични и финансови средства в местната власт (56.9%).

 

Сред другите форми на корупция анкетираните посочват незаконното финансиране на партии и предизборни кампании (56.7%), търговия с влияние в съдебната власт (53.0%), искане на подкуп при предоставянето на административни услуги (48.7%), отказ на контролните органи да разследват злоупотреби в управлението (46.1%) и лобизъм в законодателния процес (40.2%).

По данни от изследването 41.5% от респондентите не биха подали сигнали за корупция, срещу което стоят 24.5%, които биха подали сигнал, но до медиите. 20% биха уведомили полицията, а 13.5% биха сигнализирали Антикорупционната агенция. 10.2% от анкетираните биха уведомили инспекторат или друг контролен орган в институцията, а 10.1% прокуратурата.

Сравнително малко от допитаните биха подали сигнал за корупция до президента - 3.6% и министър-председателя - 2.2%. Сигнал до неправителствените организации (НПО) биха подали не повече от 4.8% от запитаните.

 

Проучването оценява и личния принос на гражданите в противодействие на корупцията - 36.4% биха отказали плащане на подкуп, а 36.2% заявяват, че нищо не могат да направят.

24.9% биха сигнализирали за наличието на корупция, докато 11.7% изявяват желание да участват в протести, 8.4% декларират участие в петиция. 8.2% са готови да бойкотират корумпиран бизнес, а 7.9% са готови да говорят пред медиите. Само 5.0% са готови да се присъединят или подкрепят неправителствена организация.

Според проучването условията, при които гражданите биха подали сигнали за корупция са безпристрастно разследване, опазване на данните за самоличността на подателите на сигнали, гаранции за защита от неблагоприятни последици и репресии, гаранции за защита, безпристрастно разследване, материална и морална награда, анонимност и гарантираност.

Ниската степен на готовността на гражданите за подаване на сигнали за корупция се коренят в страха от неблагоприятни последици за здравето им, недоверие в длъжностните лица и усещането, че човек е безсилен и безпомощен в борбата срещу корупцията, липсата на интерес върху проблема, липсата на време и липсата на желание за разкарване по институциите.

Мерките, които предлага Асоциацията за решаването на проблема с корупцията, са към по-ефективното разследване и наказване на корупцията, по-малък акцент върху законотворчеството, обучителни семинари и дискусии.

По данни на проучването потенциалът на обществената подкрепа за новата антикорупционна комисия е относително крехка, но ключовият фактор затова са безпристрастност при разследването, опазване на самоличността на подателите на сигнали и защита. Според 71.2% от допитаните новата антикорупционна комисия трябва да работи при разследване на корупцията на най-високо ниво.

63.7% отговарят, че тя трябва да работи при разследване на корупцията в местната власт, докато други 58.5% са на мнение, че антикорупционната агенция трябва да работи при разследване на корупция сред служителите в централната администрация.

19.7% смятат, че агенцията трябва да провежда информационни кампании сред гражданите, докато 17.7% от респондентите отчитат, че трябва да се създаде база данни за широк кръг лица, които активно да бъдат анализирани за корупция.

 

От анкетираните 16.5% са на мнение, че трябва да има налице предоставяне на съвети и консултации на граждани и служители в администрацията, докато 15.9% искат обучение за създаване на антикорупционен капацитет на институциите.

15.2% от допитаните изразяват съгласие за внедряване на агенти и самостоятелно подслушване в борбата срещу корупцията, докато 11.2% биха се съгласили на провеждане на тестове за интегритет на служителите в администрацията.

Хелене Кортлендер, директор, Фондация "Фридрих Еберт", припомни, че корупцията е едно от най-големите предизвикателства пред демокрацията. Тя коментира и данните за едва 7% от младите в България се интересуват от политика в България, като според Кортлендер това е в резултат на корупцията. Тя оценява все пак осъзнатостта за корупцията в България като много висока.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове