Българското здравеопазване - Пациент без диагноза

Българското здравеопазване - Пациент без диагноза - картинка 1

Призоваваме вас, нашите читатели, да ни изпращате вашите истории на престъпно поведение от страна на лекарите, на нашата фейсбук страница или на nocomment.fb@gmail.com . Ние ще се постараем да ги разкажем в нашите статии, а вашата конфиденциалност е абсолютно гарантирана.

От години българското здравеопазване е обект на критики, както от пациенти, така и от експерти. Причината е, че парите, които се изливат в системата нарастват със всяка година, докато удовлетвореността от здравните грижи непрекъснато спада. Вероятно всеки един читател, може да сподели поне една история на огорчаващ сблъсък със системата през годините. Причината е, че измежду морето от медици, които приемат своята професия като кауза и правят дори и невъзможност за да помогнат на своите пациенти, се навъдиха и много медици печалбари, за които здравеопазването е преди всичко услуга, от която се изкарват добри пари.

Медицинските лица постоянно говорят, че парите не достигат и това пречи за качественото извършване на тяхната работа. Бюрократите отговарят с аргумента, че системата гълта твърде много пари и трябва да бъде намерен нов модел на финансиране, чрез радикални реформи.

Докато системата се върти в този омагьосан кръг, много специалисти напускат страната,

с което създават огромен дефицит за кадри и още повече трудности за системата.

Данните показват именно това. За периода между 2008-2014 г.

публичните разходи за здравеопазване се повишат с над 600 млн. лв.

През 2014 г. парите, които се преразпределят в системата от НЗОК, министерства и общини са 3 468 млрд. лева. Тоест имаме един стабилен ръст от около 23% за целия период. В тези числа обаче не попадат сумите, които ние като пациенти плащаме, за допълнителни здравни услуги и медикаменти. Според доклад на Световната банка от 2013 г.,

47% от всички средства, които се дават за здраве всяка година, вадим от джоба си.

Това е 3.8% от БВП или по $268 на човек. Тоест освен, че плащаме здравни осигуровки, които ни предоставят слабо лечение, ние трябва да доплащаме около половината разходи от собствени си джоб. Тези данни, не включват и десетките милиони бутнати под масата на лекари, които изнудват своите пациенти. Целият този парадокс поставя под съмнение модела и смисъла на нашия здравен модел. Нашето здравеопазване не е нито солидарно и държавно гарантирано, за каквото се води, нито изцяло частно.

Налице е един хибрид, в който бюрокрацията и хаоса преобладават.

*******************************

Българска стопанска камара
Снимка: Българска стопанска камара

*******************************

В същото време, данни от проекта на Министерство на вътрешните работи Governement, за периода 2006-2013 г. показват, че

при 56% от лечебните заведения в България, нивото на смъртност се увеличaва.

„Парите в здравеопазването се покачват през годините. Проблемът е в управлението им, а не в количеството. Според мен системата може да поеме неограничено количество пари" заявява д-р. Мирослав Ненков, министър на здравеопазването в служебния кабинет на Георги Близнашки. Негово е и сравнението, че

нашата здравна система е като Москвич – с ограничени възможности, но вози.

******************************************

OpenGovernement
Снимка: OpenGovernement

******************************************

Докато Ненчев, като служебен министър, на практика нямаше мандат да налага кардиналната реформа в този сектор, то при настоящият министър Петър Москов, това е основната задача. В основни линии, той искаше да реформира системата, като спре източванията и преструктурира лечебните заведения, така че да се постигне по-голяма ефективност. Негова беше и идеята за въвеждането на пръстов отпечатък, като идентификатор, с който да се оторизира разплащането на здравни грижи направени от лечебните заведения. Конкретната причина за това, бяха намерени кашони с лични документи на пациенти в една болница, които очевидно са се използвали за декларирането на неизвършени здравни грижи.

Москов искаше също така да въведе разграничение между спешността на заболяванията, чрез два различни пакети медицински грижи. Едните за неотложна помощ, а другата за забавена, чрез създаването на списъци на чакащите. Тази реформа беше изключително противоречива и

въпреки, че той успя да я прокара през Народното събрание, тя беше свалено от Конституционния съд.

Другата идея, за закриване и обединяване на лечебни заведения, не е дело само на Петър Москов. Всъщност всички здравни експерти препоръчват това да бъде направено. Към момента, обаче е неясно какво точно се случва по този приоритет, тъй като всеки опит на министъра да направи подобно сливане завършва с протести на лекарите и масово недоволство в системата.

Картината на качеството на здравните грижи в страната е изключително разнородна. Данните от Open Governement, за периода 2006-2013 г., илюстрират това нагледно. Тя показва, зависимостта между нарастването на броя лекари на 1000 души от населението, изменението на смъртността на 1000 души от населението и бюджетите, които се изплащат от здравната каса по региони. Колкото по-нагоре е балончето на съответния регион, толкова повече медицински кадри подсигуряват лечението на населението. Колкото по-наляво е балончето, толкова по-голямо е намаляването на смъртността в съответния регион. Големината на балончето изразява големината на бюджета за съответния регион. На графиката ясно се вижда, кои региони са шампиони и кои региони имат сериозен проблем със здравните грижи.

Най-ефективна е област Плевен, с най-голям ръст осигуреността от лекари при най-голямо намаление на смъртността за периода.

Това са се случва при сравнително скромен бюджет. Това, че Плевен е шампион може да се обясни с наличието на медицински университет в града, който е на завидно ниво.

Най-слабо представящите се области се намират в долния десен ъгъл, това са Перник, Добрич, Смолян и Кюстендил.

Тези области имат и едни от най-малките бюджети за здравеопазване. Що се отнася до големите градове, картината не е еднозначна. При София имаме най-големия бюджет с голямо намаляване на смъртността, но и намаляване на подсигуряването на населението с медицински кадри. Варна с относително нисък бюджет, успява да постигне по-ниска смъртност, но и по-слабо подсигуряване на кадри. При Пловдив, който има двойно по-голям бюджет от Варна, подсигуряването на кадри е по-голямо, но смъртността е по-висока.

Open Government
Снимка: Open Government

Както се вижда, картината на здравната грижа по места е много различна. Това означава, че

изсипването на повече пари, не гарантира със сигурност по-добри здравни грижи.

Поради това е резонно искането на експертите, да се разглежда всяка една област, да се анализира тяхното представяне и да се вземат мерки по преструктуриране, сливане или закриване на лечебни заведения. Голяма част от медиците в закритите заведения, ще бъдат пренасочени към други болници, където техният труд ще бъде много по-ефективен. Със сегашния глад за медицински кадри е много малко вероятно, някои от тях да останат без работа, поради закриването на болници.

Не трябва обаче да се пренебрегват и критиките на медицинските среди, според които държавата не отделя достатъчно средства за здравеопазване. Въпреки, че средствата действително се увеличават през последните десете години,

те остават на относително едни и същи нива спрямо БВП – около 4%.

Тоест нарастването на финансирането от държавата не е по-голямо от нарастването на икономиката като цяло.

Данни от изследване на Българска стопанска камара показват, че

по показателя публични здравни разходи, като % от БВП, ние се нареждаме на едно от последните места в ЕС,

като само Кипър, Латвия и Румъния, отделят по-малък процент.

*****************************************

Българска стопанска камара
Снимка: Българска стопанска камара

******************************************

Въпреки, че като абсолютни стойности, държавата всяка година увеличава дотирането на НЗОК, тази подкрепа пада като % общи бюджет на здравната каса. Очевидно държавата прави плавни стъпки за намаляването на своето участие, като

по този начин принуждава здравната каса сама да търси решение, при кърпенето на дефицитите в системата.

**************************************

Българска стопанска камара
Снимка: Българска стопанска камара

**************************************

Държавата си затваря очите и за друг сериозен проблем на медицинските заведения в публичния сектор. Тя позволи отварянето на десетки частни болници,

които целенасочено прибират по-високо платените услуги и пациенти.

За публичните болници остават неотложните пътеки, които са слабо финансирани и пациентите от които събирането на допълнителни доплащания е много трудно. Няма защо да се учудваме, че публичните болници са затънали в дългове.

Здравната система е подложена на ожесточена нелоялна конкуренция,

в която има сериозни ограничения за публичните болници и слаба регулация за частните. Частните болници имат сериозни лобита в министерството, докато няма кой да защити интереса на публичните заведения. Или и двата типа болници ще бъдат поставени на равна основа или частните ще отвеят публичните, в резултат на което ще станем свидетели на повишаването на цените на здравеопазване, поради пазарните подбуди на частните участници. Това минава през решаването на моралния въпрос – юридически дружества ли са болниците или места за спасяване на човешки животи.

Държавата не трябва да си затваря очите и за друг феномен.

В световен мащаб цените на медицинските технологии, терапии, медикаменти посотянно растат.

Всички държави в света се сблъскват с този проблем. В известен мисъл, повишаването на разходите за здравеопазване се дължи и на външни фактори, върху които медиците в страната нямат никакви влияние. Държавата трябва да реши, докъде се простират нейните възможности и дейностите, които са нерентабилни за нашата система директно да пренесат чрез по-голям бюджет във фонда за лечение в чужбина.

Общата картина на здравеопазването показва, че

проблемите, пред които е изправена са много оплетени и сложни за разрешаване.

Когато обаче става въпрос за личния сблъсък с малодушни, некомпетентни или корумпирани лекари, тези данни губят значение. Заради това, призоваваме вас, нашите читатели, да ни изпращате вашите истории на престъпно поведение от страна на лекарите,

на нашата фейсбук страница или на nocomment.fb@gmail.com .

Ние ще се постараем да ги разкажем в нашите статии, а вашата конфиденциалност е абсолютно гарантирана. Нека не оставяме своеволията на лекарите нечути и ненаказани!

/35

Facebook Коментари

Коментирай

Къде ще прекарате коледните празници?

Блогове