Или как месиите идват, взимат и отиват в забвение
4/ Куп лъжи. Куп трагедии. Куп комични образи.
Всичко това за 26 години преход. Изгубено състояние, изгубено общество. Изоставено на влаковата гара да чака. Продължава да очаква.
Надяват се, че ще живеят в охолство, в подредено царство. Надяват се, че ще се появи някой и ще им устрои живота веднъж за винаги. Разчитат. Вярват, че някъде там се подвизава квалифициран, талантлив и находчив принц. Искат да дойде. Искат да размаха сабята и да обезглави злодеите.
Царството си има безбройно много злодеи. Задушават народа. Стискат ги за гърлата. Обричат ги на мизерия и смърт. Неизбежно е. Светъл път не се вижда.
Народът негодува, но тихо и кротко, досущ като малки агънца. Стои си в кошарата. Отново чака да му подхвърлят изгнило сено. Трудно преглъща, но не прекъсва агонията си.
Отслабва, загива и в крайна сметка постепенно се затрива. Гражданското общество чезне. И най-малката наченка на бунт се потушава като в робство. Тиранията царува, а управляващият пирува. Победите са усладени, апетитни. Хапките са големи.
До 2000 г. борбата е по-жестока, но кръгът се стеснява. Корупцията не спира, мутрите се забавляват, гаврят се с народа, подчиняват го. Зависимост силна. Живот горчив.
„Няма ли кой да ни избави“, кресна народът. И хоп, той се появи в бляскави доспехи.
Принц с потекло, но дошъл не за благото на всички, а за свое удовлетворение.
Познахте ли героя? Сакскобургготски се нарича. Син на цар Борис III и на царица Йоанна Савойска, брат на Мария Луиза Българска и престолонаследник на българския трон. Типично лъже, говори празни думи. Народът пощурява. Вярва. 800 дни обещава. Времето минава, а той само си заграбва. Скъпи имоти, изконни български. Търси си правата, трупа ненаситно в торбата.
Народът се усеща. Сваля го от власт. Принцът на белия кон си тръгва яхнал опърпаната овца, взимайки и няколко имота. Прави нов герой, за да бъде сигурен, че когато потъне в забвение ще си прибере всичко.
„Излагаме се пред света, боли ме като българин. Чужденци, които чуят, че една държава, която връща нещо, после пак си го взима, ще си помислят, преди да инвестират у нас.“, казва той.
Алчност безобразна.
Нови принцове пристигат. Българите вярват. На Станишев позволяват да бъде техния млад управляващ. Бабите му се доверяват. Хората се заблуждават. Принцът взе каквото му е нужно, управлява известно време и стегна куфарите за нула време. Сега в Брюксел си живее, спокойно и за българите бързо спря да милее.
Злодеите се увеличиха. Грабят и изчезват. Сидеров успя да вземе солидна част от вота.
Объркаха му се схемите. Хората спряха да му вярват. Подклаждащото се етническо напрежение бе изгодно само за него и ДПС. Дали играха в комбина, можем само да гадаем. Гръмки обещания за заплати, пенсии и връщане на всичко българско в страната.
Гръмките думи отекнаха. Сидеров дълго време се подвизаваше в парламента, но на народът му писна. За пореден път го заблудиха.
Продължиха да очакват и ето го новият месия..
Блянът за силен лидер стана реалност. Новият принц, този път с пагони, също обеща неизпълними неща. Всички се довериха на Бойко Борисов. Властта му я поднесоха на тепсия, но отново забравиха, че принцът бе създаден от заминалия си Сакскобургготски. Някои се чукнаха в главата. Сетиха се, че едно време героят ни е бил и охрана на терора. Сетиха се за много неща, но им запушиха устите.
Принцът граби.
В тази приказка няма добри орисници, всички се превръщат от прекрасни феи в пъклени изчадия. Сладко е силното влияние, изразено в манипулиране и разпореждане. Контролът е безмилостен, но подчинението на волята е неизбежно.
Живеят българите в една крайност. Силно прилича на това, което Западът нарича тирания.
Използването на властта няма нужда да включва принуда, но злодеите са я избрали. По-лесно е, просто е по-лесно.
Последно напън да стане принц направи Бареков.
Приличаше на придворен шут, но реши, че иска да вкуси от отрупаната маса.
Краят му бе ясен още със самото му издигане. Комичните обещания валяха, досущ като есенна буря. Абсурдните политически изявления не липсваха. Желаеше да върне монархията, да бъде коронясан.
Шизофрения или просто болни амбиции. Плавен залез към Брюксел. Познато.
Историята познава много феномени- Ганчев, Сидеров, Симеон, Янев, Борисов, Бареков.
Народът продължава да чака. Тръпне да се довери отново и ще го направи. Въпрос на време е..но времето отново ще бъде загубено безвъзвратно..
Пресъхнал извор. Пълен с камъни и кал.
Черните гарги Ви причакват в тъмната гора. Оставете им се.
Нека Ви превърнат в купчина кокали. Нека гризат от Вас.
