Черните вдовици - една опасна порода жени

Черните вдовици - една опасна порода жени - картинка 1

Внимавайте за жената до вас

Мъжете напълно заслужено държат първенството в класацията за най-жестоки престъпления още от зората на човечеството, но жените също не са нежните цвята, така енергично възпявани от ренесансовите поети и това често си личи в днешното общество. Преди да се гмурнем дълбоко в „пленителния“ феномен на Черните вдовици, заслужава си да хвърлим бърз поглед върху нарастващата женска роля в света на жестоките престъпления.

От 70-те години насам се наблюдава тревожно увеличаване – 138 процента – на жестоките престъпления, извършени от жени. Макар, сравнен с мъжкото насилие, техният процент да е малък (15% на 85%), фактът, че бройката се вдига така стремглаво, говори, че нещо се променя в обществото.

Дарли Рутиър

Социолозите се опитват да обяснят това, както и криминолозите, теолозите, политиците и историците, но посланието е ясно, и то е, че жените не са чужди на насилието. В близките години точно жени извършиха някои от най-ужасните престъпления. Дарли Рутиър уби двамата си сина, защото нямала пари да ги гледа, а Даян Даунсзастреля трите си деца и уби едно от тях, за да спечели сърцето на своя любовник, който не искал деца. Сюзан Смитудави момчетата си в езерото, защото приятелят й не искал да се нагърбва с отговорността да гледа поколението на друг мъж. Карла Хомолка и Пол Бернардо изнасилиха, изтезаваха и убиха няколко млади момичета, заради тръпката от това.


През 2010-а в затворите на САЩ е имало 61 жени, осъдени на смърт. Бети Лу Бийтс и Кристина Ригс бяха екзекутирани през 2000 година: Бийтс чрез летална инжекция за убийството на съпруга си, а Ригс чрез летална инжекция за убийството на двете си деца.

В цялата човешка история плеяда от жестоки жени и жени с лоши намерения изпъкват в много страни, създавайки свои зловещи ниши в света на митовете и легендите. Появата на тези истории показва, че хората са забелязали смъртоносната заплаха на женския чар още преди векове.

Далила отрязва косите на Самсон, за да превърне могъщия мъж в хилаво човече. Агрипина, майката на римския император Нерон, учела синчето си как да управлява Рим с непрощаващо сърце. Саломе прави „стриптийз“ на цар Ирод, за да получи главата на Йоан Кръстител. Съдбите на много други велики мъже също били съсипани от измамния аромат на парфюми и сладостта на женските устни – от Марк Антоний, до Вилхелм Тел и Джон Дилинджър.

Американската история разказва за много фатални жени – вещиците от Салем, дамите пирати от Седемте морета и лидерките на банди от стария Ню Йорк. Батшиба Спунър била първата жена, екзекутирана за убийство след Американската революция. Мадам Лалори изтезавала десетките си черни роби в предвоенен Ню Орлиънс. През 1865 година федералното правителство екзекутира Мари Юджиния Сурат заради ролята й в покушението над президента Линкълн. Бел Стар ограбвала дилижанси и изтезавала каубои в Дивия Запад. Марта Плейс убила дъщеря си през 80-те години на 19-и век и влязла в историята като първата жена, изпържена на електрическия стол. През 30-те години на 20-и век, по време на Голямата депресия, Бони Паркър ограбвала банки и разстрелвала полицаи, докато Тексаските рейнджъри не пратили в ада и нея и нейния приятел Клайд Бароу в Луизиана. Бони Хийди умира в газова камера през 1953 година за убийството на дете.

От колониалните времена на Батшиба Спунър до днес американските съдилища са изпратили на смърт над 500 жени.

Любопитни убийци

В своята книга „Жените серийни убийци и техните жертви“ авторът Ерик Хики описва най-добре жените, които убиват, като „тихи убийци“. Неговите проучвания на тези жени от 19-и и 20-и век го карат да вярва – и мнозина са съгласни с него – че, за разлика от техните бомбастични и фанатично мотивирани колеги от мъжки пол, жените серийни убийци са доста по-коварни.  Те са хлъзгави,  предпазливи и внимателно обмислят своите убийства и тяхното изпълнение. Рядко оставят след себе си сцени на кърваво насилие, като по-често използват рафинираните методи на отровителството и нещастните случаи в дома.

Има най-различни видове жени убийци, като най-прочути и изобретателни сред тях са Черните вдовици, чието прозвище е вдъхновено от отровните паяци, които изяждат мъжкия, когато вече нямат нужда от него. Тези жени умело крият смъртоносните си инстинкти зад фасадата на образцови домакини, съпруги и майки.

В три-четвърти от случаите те убиват главно за изгода. Живеят охолно с парите от застраховки, пенсии и наследства, придобити след „внезапната“ смърт на близките им – съпрузи, деца, внуци, сестри, братя, майки и бащи.

Джуди Буеноан
 Джуди Буеноано, екзекутирана през 1998 година в Тексас, се подвизавала под най-различни псевдоними години наред, убивайки двама съпрузи, един годеник и сина си, за да се домогне до парите им.

В периода 1977-90 година Даяна Лумбрера задушава до смърт шестте си деца, сред които и тримесечната си дъщеря. В крайна сметка тексаските лекари осъзнали, че в случая не става въпрос за нещастна майка с лош късмет. В началото на 20-и век Лидия Трублъд от щата Айдахо отравя едно от децата си, петте си съпрузи и един свой роднина. През 60-те и 70-те години германката Мария Велтен отравя двамата си съпрузи, един любовник, една леля и дори баща си.

Едно проучване, направено от Кристиана Еврипиду от Универститета във Вирджиния, обаче показва, че традиционните мишени на Черните вдовици изглежда се променят: „Наблюдава се увеличаване на непознати жертви в близките години“ - казва тя.

Черните вдовици спадат към категорията на многократните жени убийци. Дали трябва да бъдат наричани серийни убийци е спорен въпрос. Като цяло, жените многократни убийци не убиват, водени от сексуална мотивация, както правят мъжете. Ако приемем често предлаганата дефиниция, която включва сексуална мотивация и нужда от упражняване на власт върху друго човешко същество, за описваща серийните убийци, то тогава терминът не е подходящ за жените, включително и за Черните вдовици.

Дженийн Джоунс

Удобно е, но объркващо, да наречем тези жени серийни убийци. Съществува огромна разлика между графиня Елизабет Батори, която открито се къпела в кръвта на стотици девственици, за да запази младостта си, и Дженийн Джоунс, която задушила може би над 40 бебета, преструвайки се на грижовна медицинска сестра в детската болница.

Според „Енциклопедия на Серийните убийци“ от Брайън Лейн и Уилфред Грег, голяма част от серийните убийства се извършват от мъже и включват определени особености. Техните убийства са повтарящи се и обикновено зачестяват във времето, докато извършителят не бъде заловен. Те обикновено убиват жертвите си лице в лице, една по една. В повечето случаи няма връзка между жертвата и убиеца. Мотивите често са неясни. Убийствата като цяло се извършват с брутална, ненаситна жестокост и след тях остава кървава баня.

Разликите между мъжете и жените серийни убийци са доста многозначителни.

Докато мъжете често дебнат непознати жертви, жените предпочитат да погубват най-близките си хора – членове на семейството им, или хора, зависещи от грижите им. Докато мъжете са склонни да използват физическа сила – стрелят, намушкват с нож, пребиват или удушават – жените често избират много по-незабележим и неагресивен начин – отровата.

Когато мъжете убиват многократно, обикновено мотивът им е сексуален. Жените убиват за изгода (75%), за контрол (13%) или за отмъщение (12%). Средната продължителност на серията от убийства при мъжете варира от няколко месеца до четири години. При жените тя може да продължи от шест до осем години, а в някой случаи дори до десетилетия наред.

Въпреки разликите, и при двата пола се наблюдават три общи знаменатели. Първо, те притежават способността да изглеждат привидно нормални на външен вид, когато това е необходимо за техните планове или за оцеляването им. Второ, те може да са психопати, но психопатите не са ненормални. Трето, като психопати те са лишени от съвест.

Бившият ФБР профайлър Джон Дъглас казва в едно интервю, че най-силната защита на един сериен убиец е способността му да остане незабелязан. 

„Обществото като цяло смята, че те изглеждат като Ханибал Лектър“ – казва той. – „Всъщност те изглеждат като мен и вас, като пощальона, като доставчика, който чука на вратата ви. Тези хора не са луди“ – добавя той. – „Те определено знаят разликата между доброто и злото“.

Това мнение се допълва и от Харолд Шектър, съавтор на „Енциклопедия от А до Я за серийните убийци“, който отбелязва:

„Серийните убийци са психопатични личности… лишени от основни човешки емоции, като разкаяние, например. Останалите човешки същества са просто обекти, които те използват за целите си“.

Класификация на жените убийци

През 1991 година Ерик Хики разделя жените серийни убийци на две отделни групи: Черни вдовици (които, с две думи, се омъжват с една единствена цел: да убият съпруга си за финансова изгода) и Ангели на смъртта (милостиви убийци, които убиват хора, за които се грижат – например, бебета, майки, баби – за да получат власт и, може би, внимание). Но през 90-те години спектърът на жените убийци се разширява и последователите на Хики допълват неговия списък, добавяйки още категории. През 1998 година книгата на С. Л. Келехър „Най-рядко убийство“ разделя вселената на многократните жени убийци на девет категории:

Черни вдовици
Ангели на смъртта
Сексуални хищници
Убийци отмъстителки
Убийци за изгода
Партньорки
Със съмнителна вменяемост
С неясна мотивация
Неразкрити престъпления

Бевърли Алит

Ангелите на смъртта се виждат като Бог и преследват онези, които, според тяхната преценка, вече са белязани от смъртта – болните или възрастни хора, поверени на грижите им. Техните оръжия са или химикали, като летална инжекция с калий, или задушаване с възглавница – и двете трудни за проследяване. Класически пример за Ангел на смъртта е един случай от Грантам, Англия. През 1991 година 23-годишната медицинска сестра Бевърли Алит убива поне 4 деца и инжектира над 20 други с калий или инсулин, с намерението да ги убие. Тя е осъдена през 1993 година и излежава 13 доживотни присъди.

Айлийн Уорнос

Сексуалните хищници, както подсказва името им, са водени от сексуалните си фантазии.Айлийн Уорнос, една от шепата жени, които попадат в тази  категория, убива най-малко 7 мъже в периода 1989-90 година. Тя правела с тях секс за пари, след което ги напълвала с куршуми и се изпарявала с колите и личните им вещи. Уорнос е осъдена на смърт през 1992 година. Спорен е въпросът дали наистина сексуалните фантазии имат някакво място в мотивацията на Уорнос. Съществуват доказателства, че отмъщението, омразата й към мъжете и кражбата са имали много по-силно влияние над постъпките й. Освен това нейните хомосексуални предпочитания още повече разбиват теорията, че тя е убивала мъже, водена от някакви сексуални фантазии.


Убийците отмъстителки обикновено са водени от някаква мания. Омраза, любов или ревност са най-честите фактори. Те са също толкова редки като Сексуалните хищници, но веднъж предизвикани, са способни на всичко. Макар много от жените убийци обикновено да са по-млади – средната възраст е между средата на 20-те и началото на 30-те им години – Марта Уайс от Охайо извършва престъпленията си на 40-годишна възраст. Когато старата мома най-сетне намерила истинската си любов, тя не можела да си намери място от щастие. Но семейството й се противопоставило на избора й, както и нейният пастор, тъй като годеникът й бил доста по-млад от нея. За отмъщение тя нахранила трима от семейството си със смъртоносна доза цианид и подпалила църквата. Когато била задържана и престъпленията й се разчули, пресата я кръстила „Американската лейди Борджия“ на името на скандално прочутата италианска отровителка. Уайс казала на съдията, че дяволът я бил накарал да го стори, но, тъй като нямало как да хване дявола, щатът Охайо хвърлил цялата вина върху нея и я заключил до края на живота й.

Убийците за изгода убиват стриктно и само за пари; те извършват убийства като „наемници“. Докато еднакво алчните Черни вдовици избират сами жертвите си (приятели и роднини) и сами извършват убийствата си, Убийците за изгода убиват за други срещу заплащане – обикновено за ревниви съпруги, които искат да видят мъжете си на два метра под земята. Тъй като са „мълчаливи свидетели“, техните кариери могат да продължат с години. Например руската „тиха“ професионалистка мадам Алекс Попова. Нейното първо убийство се случва през 1879 година и впоследствие наемницата убива около 300 мъже – съпрузи и любовници на нещастни жени – докато не била заловена и екзекутирана чрез разстрел през 1909 година.

Партньорките идват в най-различни форми и окраски и съставляват две-трети от цялото документирано войнство на жените убийци. 

/41

Facebook Коментари

Коментирай

Къде ще прекарате коледните празници?

У дома, със семейството.

45.16%

В някоя класическа коледна столица - Виена, Прага, Будапеща!

22.58%

Колкото по-далече, толкова по-добре!

17.74%

Където има сняг, какво е Коледа без снежинки!

14.52%

Блогове