Феодалите от Северозападна България, които са пуснали корени
В навечерието на конгреса на БСП, по време на който за мястото на лидера ще се борят скромните 28 кандидати, решихме да обърнем внимание на най-ценния електорален регион за червената партия.
Северозападна България неслучайно е наречена „Червения бастион“.
За много от хората живеещи там, комунизма все още е жив. Нека не забравяме, че все пак от тук тръгва Септемврийското въстание от 1923г. което е единствения опит на червените на вземат властта чрез сила. Институционализирането на партизаните след 9-ти Септември не се брои.
Те честват всички социалистически празници с плам,
а в град Кула, където е роден настоящият лидер на БСП Михаил Миков, буквално можеш да се върнеш с 40 години назад във времето.
Това, че Кула, за разлика от пост-апокалиптичната картина в Северозапада е чисто и подредено място е тема на друг разговор.
Оказва се, че електоралната тежест на този регион за парламентарната вот на партията е едва около 7%, като през последните няколко избора, значението на тази тежест ерозира.

Всички сме наясно, че БСП е в криза. Това се вижда и в подкрепата за партията от Северозападния регион.
Цифрите показват, че реалните гласове за БСП от 2005г. до 2009 г. са се стопили почти три пъти.

За влошаването на тази картина, голямо значение има и масовото обезлюдяване. По-големите градове в Северозапада са заприличали на пенсионерски пансиони. Единствената радостна глъчка се чува по време на големите празници – Коледа и Великден, когато повечето млади хора се завръщат да видят своите родители. Но за това не са виновни само от БСП.
Подкрепата за БСП и като процент от всички подадени гласове в тези области, също спада през годините.
От над 40% през 2005 г. до около 20% на последните парламентарни избори през 2014 г.

Въпреки това, процентите за БСП от Враца, Монтана и Видин все още са над средния процент гласували за БСП, общо за страната.
Големият проблем, стоящ зад ерозията е липсата на движение в местните структури.
След промените, те са узурпирани от почти едни и същи фигури,
които правят каквото си искат и трудно могат да бъдат помръднати дори и от централата в София.
Цветелина Дамяновска – Враца

Повече от 10 години е фактор в областната структура във Враца, но едва през 2013 г. застава начело на областната структура. Цветелина Дамяновска бе и кандидат за кмет на общината. На последното изборно-отчетно събрание за нея гласуваха 187 членове на БСП,
като нямаше нито един против и нито един въздържал се.
В същото време, партията се задъхва поради липсата на кадри. На последните кметски избори, структурата дори не успя да издигне своя кандидатура и подкрепи кметът Николай Иванов, който неформално е свързан с БСП. Хората, които я познават я описват, като народен човек, който се разбира добре с хората, но е много далече от идеологията и политиката като цяло.
Пламен Трифонов и Герго Гергов – Видин

Пламен Трифонов от години е във вражда с настоящия лидер на БСП – Михаил Миков. В средата на миналата година в областната структура, напрежението се покачи, след като местният лидер – Пламен Трифонов и неговото протеже Георги Гергов – кмет на града, бяха герои в репортажите на „Разследване“ по Нова телевизия. Разкритията на предаването се превърнаха в огромен скандал. Преди да бъде изритан от партията, той е смятан за млада надежда в редиците на БСП.

След него, наглия шеф на областната структура реши, че пак ще издигне Георги Гергов за кмет, което предизвика масово недоволство сред социалистите в града на Дунава и колективно напускане на партията.
Емил Константинов– Монтана

През 2014 г. 75% от общинската организация напускат БСП и се присъединяват към АБВ. Причина за масовото напускане е призива на общинския лидер на БСП – Емил Константинов, заради
„мракобесното“ поведение на централата,
от която водят партията към дъното. Напускайки партията, той я оставя в руини, като последващите инспекции от централата, установяват над 15 000 лева в липси.
Лидерите на местните структури в Северозападна България, се
възползват от стадният инстинкт на своите симпатизанти, които ще гласуват за БСП въпреки всеки и въпреки всичко.
Проблемът е, че този електорат има ограничен потенциал за растеж. Промяната в БСП задължително минава през промяна на старите муцуни.
/35