Днес е ден на българската армия и на храбростта
Днес – на 6 май, празнуваме Гергьовден, Деня на храбростта и празника на Българската армия.
Паметта на Св. Великомъченик Георги Победоносец, който е сред най-почитаните у нас светци още от покръстването на българите преди 11 века, се чества днес.
Св. Георги е от малкото светци, почитан и славен както от християни, така и от мюсюлмани. Празникът се чества като Ден на храбростта и като празник на Българската армия.
Християнският Великомъченик Св. Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.).
Бъдещият светец постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун.
Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 година.
Според житието недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността.
Светецът успял да порази с копието си чудовището.
Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените змееборци (драконоборци) и конници в християнството, поради което е избран за светец покровител на войната и войската.
В християнската иконография Св. Великомъченик Георги се изобразява възседнал бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страшен змей.
В памет на Св. Георги (от гръцки "земеделец") Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, на земеделието и животновъдството. Светията е покровител на овчарите и стадата.
В народните песни и легенди той е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята. Народът почита паметта на Св. Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове.
За българите Гергьовден е един от
най-големите и тържествени народни празници,
който поставя началото на лятото и на новата стопанска година.
На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.
Имен ден празнуват Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо.
Но днес е и
Денят на храбростта,
който започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.
С указ номер 1 от първи януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден "За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ номер 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника.
През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена "За храброст".
Тържеството завършва с военен парад.
До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година).
През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май.
От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.
След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 година.
Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години - 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС номер 15 от 27 януари, 6 май е обявен за Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Още от същата дата:
885 г. - Във Велехрад (Великоморавия) умира и е погребан Свети Методий.
1199 г. - Във Франция при обсадата на крепостта Шалуз загива английският крал Ричард Лъвското сърце.
1327 г. - Италианският поет Петрарка вижда за пръв път своята любима, Лаура, в църквата „Сен Клер" в Авиньон.
1814 г. - Наполеон I Бонапарт абдикира, след което е заточен на остров Елба.
1818 г. - В Париж барон Карл Драйс демонстрира първообраза на велосипеда.
1877 г. - В Букурещ излиза първият български всекидневник „Секидневний новинар".
1896 г. - В Атина са открити първите съвременни Олимпийски игри, след като биват забранени преди 1500 години от римския император Теодосий I.
1909 г. - Турция признава независимостта на България с подписания в Цариград българо-турски протокол.
1909 г. - Американска експедиция, водена от капитан Робърт Пири, достига за първи път Северния полюс.
1917 г. - САЩ обявяват война на Германия в хода на продължаващата Първа световна война.
1941 г. - Втората световна война: Германската армия навлиза в Югославия в операция „Ауфмарш 25" и в Гърция в операция „Марита" от българска територия.
1941 г. - България във Втората световна война: В отговор на германската инвазия в Югославия, югославски самолети бомбардират индустриалния квартал на София и Кюстендил (осем загинали в София, в Кюстендил загиват 67, 90 са ранени).
1965 г. - В орбита около Земята е изстрелян първият комуникационен сателит.
1970 г. - Започва строежът на АЕЦ „Козлодуй".
1973 г. - Изстрелян е космическият апарат „Пионер 11".
2001 г. - Симеон Сакскобургготски в официално обръщение обявява учредяването на Национално движение „Симеон Втори".
