На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от бял и червен конец
Българите почитат днес обичая "Баба Марта", който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция - най-вероятно езически.
На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година.
Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.
На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец.
Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено.
Този цвят, според народното поверие, има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.
Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.
Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния.
С какво още остава в историята днешния ден:
86 пр.н.е. г. — Битка при Херонея (86 пр.н.е.): Римляните съумяват да превземат Атина.
317 г. — Константин I Велики провъзгласява сина си Крисп за цезар в Сердика и го изпраща като префект на Галия.
1331 г. — Османският владетел Орхан Гази превзема Никея.
1462 г. — Френската благородничка Шарлот дьо Валоа, дъщеря на крал Шарл VII и неговата метреса Агнес Сорел, сключва брак с граф Жак дьо Брезе.
1555 г. — Нострадамус публикува книгата „Столетия“, съдържаща предсказания за събития от европейската история.
1562 г. — Във френския град Васи католици-екстремисти избиват над 1000 хугеноти, което е начало на Религиозната война в тази държава.
1565 г. — В Бразилия е основана колонията Рио де Жанейро.
1700 г. — В Швеция е въведен нов календар, известен като Шведски календар.
1803 г. — Охайо става 17-я щат на САЩ.
1841 г. — Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно училище, с днешно име СОУ „Иван Вазов“.
1845 г. — Президентът на САЩ Джон Тайлър приема зак
