Това не е гонитба с румънците, може само да последваме примера им!
4/ През последните седмици в публичното пространство се говори основно за съревнованието България-Румъния.
Страна, която влезе в Европейския съюз рамо до рамо с нас. Преди влизането си в съюза румънците дадоха заявка, че искат да догонят западните членки. Въведоха редица реформи, изпълниха голяма част от задълженията си, подгониха корупцията. Те успяха. Успяха да развият родината си в положителна посока. Стремят се към по-светло бъдеще, но и по-образовано.
През изминалите две години ходих до съседката 2 пъти. Ще питате защо?
Защото реших да опозная и техния начин на живот.
Откровено, хареса ми. Наистина ми хареса. И те имат малцинствени групи, дори повече от нашите и те имат отблъскващи жп гари, но когато попаднете в централната част на столицата им, просто оставате очаровани. Да, лудницата е, същата, да не кажа, че и е по-голяма от нашата. Но разликата е, че там хората са усмихнати, щом минат покрай църква се спират, прекръстват се и продължават по пътя си. Радват ти се, когато снимаш забележителностите им, радват ти се, когато снимаш и най-обикновена сграда за тях, но за теб е впечатляваща.
Обиколих и редица други градчета.
Прекрасни, добре устроени, отново с усмихнати хора.
Румънците умеят да ценят своите богатства и ги използват, за да печелят от тях. Знаят как да те предразположат да изпиеш още една бира. Не ти се мусят, не те пришпорват да си платиш сметката и да си тръгнеш.
Днес срещнах една прекрасна новина. Действието пак се развива в Румъния.
Една инициатива, която ще накара доста хора да вземат книга в ръце и не само да я прилистват, а и да прочетат по нещичко.
Замислих се дали подобно нещо би било приложимо в нашата страна. Трудно ми е да си го представя. Най-вероятно инициативата би се изродила в покварена дейност. Дори в развинтеното ми въображение изкача следната сцена: Софийското метро. Нацапана с един тон грим девойка. Четяща. По-скоро разлистваща. Списание. Женско. Контрольор. Спор, прерастващ в скандал.
В един свят, където всичко, което виждаме е на екрана на смартфоните, забравяме тотално за увлекателния свят на книгите. Виктор Мирон е основният двигател на чудесната кампания в Клуж-Напока, Румъния. Той смята, че трябва да се разработят политики за насърчаване на четенето, дори и да се възнаграждава. Как ли? Чрез брилянтната идея всички тези, кото пътуват с обществен транспорт , четейки книга, да не плащат за билетче. Освен, че хората спестяват пари, те трупат богатство на мисълта и въображението си.
Целта на този текст не е да Ви поучава.
Ако сметнете за нужно да се обогатите, ще го направите и без да Ви стимулират финансово.
Знам, че българите обичаме изгодата от всяко нещо. Ако се замислите, в този случай изгодата не идва от това, че спестявате левче. Изгодата е за Вашия ум.
Би било прекрасно, ако спрем да гледаме четящите хора като полезни изкопаеми...и станем едни от тях.
/29"Книгата е единственото място, където можете да наблюдавате крехка мисъл без да я счупите или да срещнете експлозивна идея без страх, че ще избухне в лицето ви. Тя остава едно от малкото райски места, където човешкият ум може да получи едновременно провокация и уединение."
Едуард Морган