Човекът, който премести Сингапур от третия свят в първия

Прагматизмът на големия Ли Куан Ю от малкия Сингапур още дълги години ще се помни

6/Точно преди година си отиде един от най-запомнящите се политически лидери на 20-ти век. Оплюван от либерали и възхваляван от консерватори,

Ли Куан Ю никога не си позволява да стане роб на общественото мнение.

Ли Куан става министър-председател на тогава автономната колония Сингапур в края на 59-та.

През 1962 г. страната постига независимост, снемайки оковите на британския колониализъм. Етническият състав на младата държава включва три основни етнически групи – китайци, малаи и индийци, които са сегрегирани в отделни квартали и почти не контактуват помежду си.

Малката островна държава е с територия от едва 719 квадратни километра, способностите и за самоотбрана са примитивни, не разполага с почти никакви ресурси и на всичкото отгоре трябва да разчита на съседна Малая за питейната си вода.

Това обуславя и първоначалния опит двете бивши колонии да съществуват в рамките на една федерална държава. Тази надежда се проваля, когато през 1965 г. етническо напрежение принуждава федералното събрание да изгони Сингапур от обединението. Куан Ю остава съкрушен. Той не  крие, че според него единствения начин да съхрани държавата си е чрез съюз с Малая.

След изключването от федерацията, Куан Ю се изолира от света в рамките на 6 седмици. През това време той осъзнава, че

за да може неговия народ да оцелее и просперира, в обществото трябва да бъдат въведени ред и дисциплина.

Самият той казва: „Винаги съм смятал, че в човечеството има нещо животинско. В теорията на Конфуций се твърди, че човекът може да бъде подобрен, но аз не съм сигурен дали това наистина е така. Човекът може да бъде обучен, може да бъде дресиран“. Ли започва именно с това. Държавата масово инвестира в развитието на човешкия си капитал, чрез изграждането на модерна образователна система, в която най-добрите ученици се набелязват от рано, и на тях се предоставят значително по-големи възможности за развитие, отколкото на останалите. Английският език придобива статута на втори официален, така че населението да може да се включи бързо и пълноценно в световната икономика. Започва национална програма за подпомагане на семействата, които искат да се сдобият със собствен дом. Чрез настаняването на различните етнически групи в смесени квартали, той на практика разрешава проблема със сегрегацията. В резултат на тази политика,

днес повече от 90% от гражданите на Сингапур притежават собствените си домове.

Мултикултурната толерантност не подлежи на компромис.

През следващите 30 години, неговия уникален модел успява да превърне Сингапур от изостанала, пропита от малария страна, във високо технологична нация със стандарт на живот изпреварващ дори и този на европейските държави. Тайните съставки включват меритократичен модел на управление (Обществото приема, че важните управленски функции в държавата, могат да бъдат поверени само на най-талантливите и способни сред тях), примесен с мека форма на авторитаризъм. В гарант за спазването на този ред се превръща самият Куан Ю. Той предпочита прагматичните дългосрочни икономически и социални мерки, пред краткосрочните ползи от евтин популизъм.

Икономическите му реформи се оказват толкова успешни, че голяма част от тях влизат в учебниците по икономика, като пример за далновидно национално управление.

Куан Ю използва стратегическото географско положение на малкият град-държава, за да създаде пристанище, което десетилетия наред остава най-натовареното в Югоизточна Азия. Отваря вратите за чуждестранните инвеститори, либерализира данъчната политика и съкращава бюрокрацията.

Но това, което привлича най-много инвеститори е железният юмрук с който смазва корупцията, дори когато това става за сметка на гражданските свободи.

 

 

Само това не е достатъчно. Той много добре осъзнава, че малките държави, каквато е и неговата, трябва да имат максимално много приятели, за да може да запази своята свобода и суверенитет. Веднага след обявяването на независимостта, Сингапур се присъединява към ООН, а няколко години по-късно става една от държавите основателки на АСЕАН. Куан Ю умело балансира между Съединените щати и Китай, което му позволява да вземе максимално и от двете страни. Въпреки малките си размери, политическия елит в Сингапур никога не подценява въпроса за своята самоотбрана. В страната е въведена наборна военна служба, а военния бюджет често пъти надхвърля 5% от БВП.

Покрай всички блестящи политики, Куан Ю разсмива света и със своите налудничави закони. Например,

забраната за внос на дъвки в страната или тяхното използване.

Друго подобно ограничение е задължението за всички, които искат да протестират, да го правят само на едно определено място, достатъчно затънтено за да не може никой да разбере, че подобно събитие изобщо се е случвало. Но това не може да омаловажи всичко, което лидерът на Сингапур е направил за своите съграждани. Пример за уважението, което те изпитваха към него е начина по който цялата страна скърбя преди година. Почит отдадоха и стотици световни лидери, които бяха не само негови приятели, но и истински се възхищаваха на това което постигна. Често го наричаха „големия Куан Ю от малкия Сингапур“.

В една от известните си речи той казва:

„Това не е държава, която принадлежи на която и да е от съставляващите го групи, тя принадлежи на всички нас. Вие спомогнахте да я изградим, вашите бащи, вашите прадеди. Преди 100 години, това беше само едно блато. Днес това е модерен град. След 10 години той ще бъде метрополис. Никога не се страхувайте.“

И това послание е сякаш достатъчно, за да пренесе в бъдещето на своята държава, всички морални и държавнически принципи на неговото управление.

/41

Facebook Коментари

Коментирай

Къде ще прекарате коледните празници?

Блогове