Човекът, който вярваме, че познава цялото бъдеще

Човекът, който вярваме, че познава цялото бъдеще - картинка 1

Нострадамус е и един от най-цитираните пророци на всички времена

На 14 декември 1503 г. е роден астрологът Нострадамус. Истинското име е на един от най-известните пророци и астролози в света е Мишел дьо Нострдам. Твърди се, че той е едно от деветте деца на търговеца на зърно и нотариус де Нострадам. Семейството на баща му е от еврейски произход, но дядото по бащина линия приема католицизма през 1455 г. с християнското име „Пиер” и фамилията „Нострадам”.
На 15-годишна възраст младият Нострадам влиза в университета в Авиньон, за да учи за бакалавърска степен. След по-малко от година, по време на която изучава граматика, реторика и логика, е принуден да напусне Авиньон, защото университетът затваря врати поради заплахата от чумна епидемия. 
След като напуска Авиньон, Нострадам пътува из страната в продължение на години, като от 1521 г. изучава билкови лечения. През 1529 г., след като е работил няколко години като аптекар, започва обучение по медицина в университета на Монпелие. Малко след това е отстранен от обучение, след като е открито, че е работил като аптекар, което било изрично забранено от университетската управа. След отстраняването му от Монпелие става известен със създаването на своето „розово хапче”, за което се предполагало, че предпазва от чума.

Според други източници изключването на Мишел едва му се разминава, през 1534 г. той получава докторска степен и оттогава носи името Нострадамус. Същата година той отново започва да странства, в което време се запознава с известния астролог и учен Жул Сезар Скалигер. Установява се в Аджен, където се занимава с астрология, считана тогава за точна наука.

Но жители на града го обвиняват в ерес и на Нострадамус се налага да напусне Ажен, за да се скрие от инквизицията. Следват няколко години в Италия и именно тогава у него се проявява пророческият дар. Той се връща в родината си в разгара на чумна епидемия, пътува от град в град, навсякъде спасявайки хора. Тази му дейност му носи слава на национален герой, почести и не малко пари.

Най-известният му труд е „Столетия”, чието първо издание излиза през 1555 г. От публикуването на книгата, която често била преиздавана до неговата смърт, Нострадамус постига вниманието на обществото, което му приписва предсказването на множество важни световни събития. Една от неговите ярки поклоннички е френската кралица Екатерина Медичи. Тя го прави придворен лекар и астролог. Но Нострадамус умира след усложнения от подагра на 2 юли 1566 г. в пика на своята слава.

Известно е, че Нострадамус е предсказал денят на своята смърт (също като Кардано) и според легендата, когато неговият камериер му пожелава лека нощ, великият френски астролог отвърнал, че „утрото няма да го завари сред живите”.

И още от днешния ден в историята:

1900 г.  - германският физик Макс Планк представя в Берлин своя Закон на Планк. Той е директор на Института за теоретична физика в Берлин и член на Берлинската академия на науките. Макс Карл Ернст Лудвиг Планк е считан за баща на квантовата механика и един от най-видните физици на 20 в.

Планк призхожда от семейство на потомствени интелектуалци с традиции. Неговите дядо и прадядо по бащина линия са професори по теология в университета в Гьотинген, а баща му е професор по право в университетите в Кил и Мюнхен.

След като завършва през 1874 г., той има намерение да следва класическа филология, но също така проявява изключителен музикален талант и свири на няколко инструмента - пиано, орган и чело и композира опери. Любопитен факт е, че любовта му към музиката го съпътства цял живот, често свири дует с Алберт Айнщайн: той на пианото, Алберт - на цигулката.

Изучава математика и физика в университетите в Мюнхен и Берлин. През 1894 г. Планк започва да работи над проблема на абсолютното черно тяло. За първи път Планк предлага нов закон през 1899 г., но се оказва, че той не се потвържава от експеримента, както и другите закони преди него. Той ревизира пресмятанията и само година по-късно, на 19 октомври 1900 г. излиза със Закона на Планк за излъчването на абсолютно черно тяло. Този първи вариант не взима предвид квантуването на енергията и не употребява статистическа механика. През ноевмври с.г. той още веднъж ревизира формулата и включва статистическата интерпретация на Болцман на втория закон на термодинамиката.

Централната идея и предположение при извеждането на този закон е, че енергията е квантувана E = h nu, където h е костантата на Планк. Днес това предположение се разглежда като рождена дата на квантовата механика и е най-голямото достижение в неговата научна кариера. Тези предположения са развити по-нататък от Алберт Айнщайн във връзка с фотоелектричния ефект.

През 1918 г. получава Нобелова награда за физика за откриването на закона за квантуване на енергията.

1911 г. - Руал Амундсен с четирима души от експедицията с помощта на впряг от 16 кучета за първи път достигат до Южния полюс. След покоряването на Северозападния проход Амундсен планира експедиция до Северния полюс. Но след като полюсът е достигнат през 1909 г. от Фредерик Кук и впоследствие от Робърт Пири, той променя плановете си, гледайки на юг.

Когато Амундсен отпътува с небезизвестния кораб „Фрам” само трима души знаят за истинската цел на експедицията - Амундсен, брат му Леон и капитанът на „Фрам” Торвалд Нилсен. На 14 януари 1911 г. експедицията достига северния бряг на шелфовия ледник Рос, в Китовия залив разтоварва провизии и построява базов лагер, който е наречен „Фрамхайм” (Домът на Фрам).

Любопитен факт е, че Китовият залив днес не съществува, след като тази част от ледника се откъсва през 2000 г. от Антарктида и отплува в свободна вода. Но преди 100 г. Китовият залив се намира с 96 км по-близо до Южния полюс от нос Евънс, където пък английската експедиция, ръководена от Скот, построява своя базов лагер. Макар да има преимущество с построяване на базов лагер по-близо до Южния полюс, Амундсен трябва да се пребори с предизвикателството да открие път през абсолютно непознат терен, докато Скот възнамерява да използва пътя открит от Ърнест Шакълтън през 1908 г., преминаващ по ледника Биърдмор и достигащ до антарктичното плато.

Настъпващата зима Амундсен и хората му прекарват в построяване на лагери с провизии през около 110 км, а самия преход до полюса смятат да осъществят след като започне затопляне по време на антарктичната пролет. На 8 септември настъпва очакваното затопляне и екип от осем души започва преход към Южния полюс. Скоро обаче температурите падат рязко под -50° градуса и те решават да се върнат обратно в базовия лагер и да изчакат по-добро време.

На 19 октомври започва повторен щурм, в който участват само петима души с четири шейни и 52 кучета. На 15 ноември вече се намират в основата на трансантарктическата планинска верига. Изкачването към антарктичното плато започва на 17 ноември и продължава четири дни. На 21 ноември експедицията стига до полярното плато. Времето е бурно и групата престоява три дни в очакване на подобрение, но накрая се отказват да чакат повече и на 25 ноември продължават прехода. Бурното време затруднява силно придвижването. На 7 декември стигат до 88° 23' ю.ш., което е най-южната ширина достигана до този момент. Намират се на 180 км от Южния полюс.

На 14 декември 1911 г. петимата заедно с впряг от 16 кучета стигат до Южния полюс. Там те оставят малка палатка и писмо, в което описват постижението си в случай, че не успеят да се приберат до „Фрамхайм”. Амундсен изпреварва с цял месец английската експедиция на Робърт Скот, който намира смъртта си при обратния път само на 11 мили от спасителния лагер с провизии.

След покоряването на Южния полюс Амундсен е посрещнат в родината си триумфално.

1939 г. - Съветския съюз е изключен от Обществото на народите, заради нападението срещу Финландия. Зимната война, започнала на 30 ноември 1939 г., продължава до 12 март 1940 г. с подписването на Московския мирен договор между СССР и Финландия.

През октомври 1939 г. СССР отправя ултимативно искане към Финландия за териториални отстъпки в района на Ленинград и няколко острова във Финския залив, като предлага за компенсация блатист район в Карелия. Финландското правителство отказва. Дискусиите стават разгорещени, тонът на руския печат започва да става заплашителен и на 28 ноември съветското правителство анулира Договора за ненападение от 1932 г. На 30 започва руското нахлуване.

Първоначално руското нападение е затруднено, тъй като руснаците не могат да прехвърлят достатъчно войски на запад. Те разполагат само с една-единствена железопътна линия от Ленинград до Мурманск с едно отклонение до финландската граница. Финландските войници са по-добре екипирани за зимна война, придвижват се на ски, носят маскировъчни бели дрехи и използват максимално предимствата на природните дадености - безкрайни гори и блата. След като финландското правителство не получава обещаната от западните страни помощ се принуждава да поиска мир.

На 6 март 1940 г. финландското правителство изпраща делегация в Москва да преговаря за мир. На 12 март правителството на Финландия обявява, че условията са приети и се подписва Московски мирен договор от 1940 г., с което се слага край на военните действия във Финландия.

1995 г. - подписано е Дейтънското споразумение в Париж. С документа официално се поставя край на близо четиригодишната гражданска война в Босна и Херцеговина.

Споразумението е резултат от Дейтънската конференция, която започва на 1 ноември. Главни участници в тази конференция са президентът на остатъчна Югославия Слободан Милошевич, президентът на Хърватия, Франьо Туджман, президентът на Босна и Херцеговина, Алия Изетбегович, главният преговарящ от американска страна, Ричард Холбрук, както и генерал Уесли Кларк.

Три седмици след започването на преговорите Милошевич, Туджман и Изетбегович постигат съгласие и приемат Общо рамково споразумение за мир в Босна и Херцеговина на 21 ноември. Официалното споразумение е подписано от тримата президенти на 14 декември 1995 г. в Елисейския дворец в Париж.

Дейтънското мирно споразумение съдържа 11 анекси, които обхващат военни, политически и граждански аспекти на мирното уреждане, както и страни на регионалното стабилизиране.

Според споразумението Босна и Херцеговина стана суверенна държава, включваща две до голяма степен автономни области - федерация на мюсюлмани и хървати, наречена Федерация Босна и Херцеговина и малко по-малката мини-държава на босненските сърби, наречена Република Сръбска. То също определи международните и междуобластни граници на страната.

Ден след официалното подписване на мирното споразумение, Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1031, с която възлага мандат на НАТО да осъществи военните аспекти на споразумението. На 20 декември 1995 г. многонационални сили, ръководени от НАТО, с численост 60 000 военнослужещи, наречени Сили за прилагане на мирното споразумение (ИФОР), са разположени в Босна и Херцеговина като част операция „Общи усилия” на Алианса.

2004 г.- открит е Виадукт Мийо. Пътният вантов мост пресича долината на река Тарн в близост до град Мийо, Южна Франция. Това е пътният мост с най-висок стълб в света (343 м, включително пилона на вантовата система).

Виадуктът Мийо е последната стъпка от изграждането на автомагистралата по трасето на Европейски път E11 в участъка Клермон Феран-Пезенас. Проектът за виадукта Мийо е изготвен под ръководството на френския инженер Мишел Вирложьо в сътрудничество с британския архитект Норман Фостър. Дългосрочната концесия за строителството и експлоатацията на моста е спечелена от консорциум, воден от групата „Ефаж”. Проектът се финансира основно чрез такси от преминаващите автомобили.

Официално е открит на 14 декември лично от тогавашния президент Жак Ширак, а два дни по-късно е отворен и за движение. Преди построяването му пътят, който е основна връзка между голяма част от Западна Европа и Средиземноморието, се спускал в долината и преминавал през град Мийо.

Любопитен факт е, че мостът се вижда ясно дори от Космоса. През 2006 г. съоръжението получава наградата на Международната асоциация за мостове и строителство (Швейцария).

До 2012 г. Виадуктът Мийо е считан за най-високият мост в света. Тогава обаче в Мексико е открит мостът „Baluarte”, чиято височина е 403 м. Уникалното съоръжение е построено в чест на 200-годишнина от независимостта на Мексико. Представители на Книгата на рекордите на Гинес му връчват диплом за нов световен рекорд.

 

В България:
На 14 декември 1989 г. е организирана жива верига около сградата на Народното събрание. 
На площада първи идват студентите, водени от Емил Кошлуков, после членове на профсъюз „Подкрепа” организират жива верига, пристигат и много „неорганизирани” хора. Протестиращите искат да отпадне чл.1 от Конституцията на България, който утвърждава ръководната роля на БКП. Градусът на напрежението расте, чуват се скандирания „Долу БКП!” и „Смърт!”.

Междувременно вътре в Народното събрание в следобедните чсове започва първото заседание на 12-ата сесия. В дневния ред има 21 точки. След като председателят Станко Тодоров ги прочита, на трибуната излиза депутатът от БЗНС Александър Димитров. Той предлага като точка първа от дневния ред да бъде включено отменянето на чл. 1.
Станко Тодоров обяснява, че от парламентарната група на БКП е внесен законопроект за отмяната на ал.2 и ал.3 от чл.1 на Конституцията, които се отнасят за ръководната роля на БКП. Обаче според чл. 143, ал.1 законопроектите за изменението на конституцията се поставят на дневен ред не по-рано от един месец след тяхното постъпване в НС. И поради това „не е конституционно да се включи този въпрос в дневния ред на настоящата сесия. Това следва да стане на следващата сесия на НС в средата на януари 1990 г.”.

Тодоров не поставя на гласуване искането на Александър Димитров, а на законопроекта на БКП смяната на чл.1 да се включи в сесията през януари. След приключването на т.1 от дневния ред (приемане на указите) Александър Димитров пак излиза на трибуната и пак иска отмяната на чл.1, а  Станко Тодоров повтаря обясненията си.

През това време напрежението на площада пред парламента расте. Несвикнали да работят при подобни условия, някои от депутатите са силно притеснени, други - уплашени. По-радикално настроените искат протестиращите да бъдат изгонени от площада - ако трябва, и със сила. Станко Тодоров обаче продължава дневния ред на парламента с освобождаването на досегашните членове на Държавния съвет.

Д-р Желю Желев е слязъл от балкона на сградата срещу парламента, откъдето се опитва да говори. Той е посрещнат от хората на площада с овации: „Желю! Президент!”. Желев говори за нова демократична конституция и призовава „да се научим да се борим за демокрация с демократични средства... ще победим нашите противници преди всичко с по-високата си политическа култура... както победиха гражданите на ГДР и на Чехословакия”.

Хората започват да се разотиват, но в този момент пред парадния вход на Народното събрание излизат Станко Тодоров, Нешка Робева и акад. Благовест Сендов. При опитите им да говорят те са освиркани.

Мисията на тримата се проваля и те се събират пред входа. Там вече са президентът Петър Младенов, военният министър Добри Джуров, Григор Стоичков и други депутати. Младенов слиза по стъпалата и се озовава в непосредствена близост до намиращите се там хора. Те са предимно журналисти и телевизионни оператори, протестиращите са на около 20-ина метра зад тях.

Някой подава мегафон и Младенов се обръща към протестиращите с апел за отговорност „пред съдбата на народа и пред България”.

Протестиращите отговарят с нов залп от мощно освиркване, дюдюкания, викове за оставка и ругатни. Младенов се обръща рязко и бързо тръгва към входа на парламента. Малко преди да влезе, се обръща наляво и в този момент, според заснетото от камерата на Евгений Михайлов, произнася прословутата реплика: „По-добре е танковете да дойдат”. Записът в касетата на Михайлов отлежава шест месеца. Излъчен е на 14 юни 1990 г. - три дни преди втория тур на изборите за Веико Народно събрание, вече спечелени от БКП.

Скандалът избухва. Студенти окупират Университета и възлови кръстовища в София, под президентството изниква „Град на истината” с обитатели, настроени срещу Младенов. На 6 юли 1990 г. той подава оставка.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове