Фюрерът е бил бисексуален и садомазохист сочи разсекретен доклад от 1943 г.
Централното разузнавателно управление на САЩ (ЦРУ) разсекрети доклад от 1943 г. на антрополога Хенри Фийлд и го качи на сайта си. От документа става ясно, че лидерът на нацистка Германия Адолф Хитлер е имал садомазохистични наклонности, изпитвал е и сексуални влечения към мъже и жени.
70-страничният доклад е изготвен въз основа на разследване на Ернст Седжвик Ханфщенгл, германски бизнесмен и политик, пише Club Z. Той е подпомагал финансово Хитлер, бил е негов близък приятел през 20-те и 30-те години на миналия век. Стига до пост говорител на нацистката партия NSDAP (Националсоциалистическа германска работническа партия). Впоследствие емигрира в САЩ и работи за президента Рузвелт.
В разсекретения доклад той е посочен само като д-р Седжвик.
В публикувания документ се посочва, че Хитлер е бил със садомазохистични наклонности, които като млад е съчетавал и с хомосексуални влечения. Хитлер е питаел и интимни чувства към Рудолф Хес от времето, когато са били заедно в затвор през 20-те години на миналия век. Според документа заместникът на Хитлер Хес бил известен с прозвището си "госпожица Анна".
Самият Хитлер обичал да се вторачва в младежи, но и в девойки и е изпитвал естетическо наслаждение.
В доклада се отбелязва, че между 1910 и 1913 г. Адолф Хитлер е живял в мъжки пансион във Виена. Предполага се дори, че в този период е станал жертва на венерическо заболяване, заразен от еврейска проститутка. До този извод се е стигнало въз основа на книгата на Хитлер "Моята борба".
"Сексуалният му живот е двойнствен, точно като политическите му възгледи - едновременно е хомосексуален и хетеросексуален, социалист и отявлен нацист, мъж и жена", се посочва в доклада.
Хитлер е имал и много комплекси, включително нарцисизъм. Не бил и в състояние да си намери партньорка и дълго време предпочитал самотата. Според едно от тълкованията на него му е била нужна полумайка и полувъзлюблена.
Хитлер е имал и друг комплекс - на никого не позволявал да го види в банята или разсъблечен. Предпочитал всекидневно облекло, на публично място никога не си свалял връхната си дреха, дори при жега, ненавиждал и парфюмите.
Бил почитател на уискито и не се съобразявал с препоръките на Ернст Седжвик, целящи да го избавят от този порок.
Хитлер изпитвал и необичайна необходимост от светлина. Заран настоявал за максимално силно осветление. Според приятеля му Ернст Седжвик това най-вероятно се е дължало на аномалии в зрението, предизвикани от отравяне с газ през есента на 1918 г. Това му е повлияло и в областта на живописта. Той е предпочитал ярките цветове. До 1937 г. не е ползвал очила, дори слънчеви не, които биха го защитили от ослепителна светлина. Впоследствие обаче му се е наложило да ползва очила при четене, тъй като започнало да го мъчи главоболие.
Вълк, отказал месото
Наблюдавайки поведението на Хитлер, Седжвик го наричал "нещо средно между лисица и вълк". Понякога дори можел да се превъплъти в невинно агънце, но въпреки това не успявал да прикрие вълчата си същност. По думите на Седжвик от 1920 до 1933 г. прозвището на Хитлер сред обкръжението му и при телефонни разговори било "Вълк". А и нацисткият лидер бил смел и разсъдлив.
Хитлер почти не е ядял месо. Понякога е правил изключение, като на закуска е похапвал пиле с ориз или сьомга. Приемал е и лекарства, стимулиращи храносмилането - заран и след всяко ядене, а нощем сънотворни.
Сутрешното му меню включвало ябълка, бисквитено руло, масло и мармалад с чаша горещо мляко или тънко кафе. За обед е предпочитал грахова или доматена супа с пармезан, омлет с аспержи или гъби, спанак или карфиол, маруля. Харесвал и австрийските палачинки.
Относно музикалните му предпочитания всеизвестно е, че бъдещият диктатор се е прекланял пред Вагнер, харесвал също произведенията на Лист, Григ, Шопен, Верди и Рихард Щраус. Също така циганска музика, рапсодии, чардаш и американските футболни маршове.
Рудолф Хес - най-верният сред верните на Хитлер
Заместникът на фюрера в нацистката партия NSDAP и райхсминистър без портфейл Рудолф Хес е бил странен и мистично настроен човек. Не само е обичал Хитлер, а го е боготворял.
Биографът на Хес, английският историк Питър Пъдфийлд пише:
"Той не е съзрял недостатъци у Хитлер и душата му не е страдала от мерзостите, приписвани на неговия идол. Бил е като жена, знаеща прегрешенията на съпруга си, но въпреки това продължава да го обича, тъй както Хес е обичал Хитлер."
Като бъдещ секретар на Хитлер Хес го е предпазвал от травмиращи и излишни контакти, грижел се е за него с нежност и преданост. През всичките години до Хитлер Хес е бил най-верния му сред верните. Предаността му не е познавала граници. Никога не е допускал някой да седи по-близо до фюрера от него. Заради погледа са го наричали "госпожица Хес".
Той искрено е вярвал, че фюрерът е бил изпратен от божествено провидение, за да възвърне на Германия духовното и материалното й величие. Точно Хес по време на конгрес на NSDAP през 1934 г. произнася знаменитата фраза:
"Партията, това е Хитлер. Германия, това е Хитлер. Хитлер, това е Германия."
За тази си преданост Хес е обвинен по време на Нюрнбергския процес. Съдът посочва, че обвиняемият се е възползвал от висшите си постове между 1921 и 1941 г. (когато бяга със самолет в Англия – б. р.), като член на нацистката партия, заместник на фюрера, министър на райха без портфейл, депутат в Райхстага, член на тайния военен съвет, генерал от SS и SA.
Обвиняемият Хес е използвал гореспоменатите постове, за да упражнява лично влияние в тясна взаимообвързаност с фюрера и така е способствал нацистките заговорници да дойдат на власт, както и за укрепването на властта им в Германия. Той е съдействал за военната, икономическата и психологическата подготовка на войната. Участвал е в политическото планиране и подготовката на агресивна война и на война, нарушаваща международни договори.
Участвал е в подготовката и изтотвянето на планове на нацистки заговорници по въпросите на външната политика. Одобрявал е, ръководил е и е взимал участие във военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
По време на Нюрнбергския процес Рудолф Хес получи доживотна присъда и изтърпяваше наказанието си в затвора за военнопрестъпници в берлинския квартал “Шпандау”. Там той се обеси на 17 август 1987 г. на 93-годишна възраст.
/10