Но по-добре в магарешкия рай, отколкото в човешкия, ако пак ще съм с магаретата, които напоследък са плъзнали навсякъде.
"МАГАРЕШКИЯТ РАЙ
Не изповядвам религия. Нито ислям, нито християнство... Нито са ми близки идеите на юдаизма, индуизма, будизма...
Не съм и атеист...
Изповядвам моя, човешка религия.
Не крада, не убивам, спазвам законите на страната, в която се намирам, не причинявам вреда на друго човешко същество. Даже работата ми е да помагам на хората, независимо какви са те.
Гледам да не навредя дори на животно... Затова не ям и месо...
Не се меся и кой каква религия изповядва. То май напоследък никой никаква и не изповядва. Сещат се за Бог, когато загърми небето... или се разминат на косъм със смъртта.
И коя религия е по-добра?
Последователите на коя от всичките ще бъдат приети в рая?
Не знам и не ме интересува. Аз не търся рая, защото не правя нищо на земята, което би ме изпратило в ада.
– Раят е на земята – твърди баща ми – Но ако имаш щастието да се родиш в него... Ако се родиш в ада, в него и си умираш... Няма как да прескочиш от човешкия ад на земята в човешкия рай... Като умреш заминаваш в рая, ама в магарешкия рай.
Не знаехте, че има и такъв рай, нали?
След като има рай за мюсюлмани и отделно за християни, защо да няма и за магарета?
Но той твърди, че в рая магаретата пак ги карали да работят. И е сигурен, че ще отиде именно в магарешкия рай...
Той също не вярва... И така ме възпита... И от него се научих да изповядвам човешката религия.
А също и това, че всеки лъже, краде, мами и дори убива с името на Бог на уста.
– Религиите са най-старите партии на света, моето момче – твърди той – Изтаркатили са се да си направят партии и така вече от хилядолетия. Имат си Партийни домове, Партийни секретари, а и членски внос събират, дори. И няма как да се откачиш от тези партии... Задължително трябва да членуваш в някоя... Не те оставят да не членуваш...
Такъв е баща ми...
Но познавах и един страшно набожен човек... Единственият искрено набожен човек, когото съм срещал досега.
Вярата му беше безгранична... Никога не използваше името на Бог..., нито с повод..., нито без повод. Не крадеше никога... Не лъжеше дори.
Пушеше много. Но като започнеха постите спираше от раз. Защото тогава е забранено и да се пуши.
Да, ислямските пости са такива... 30 дни глад и жажда...
По време на постите е забранено всичко... Ядене, пиене, пушене... Забранено е да поставяш каквото и да било в устата си, дори.
Вечер, този човек първо запалваше цигара... После още една и чак тогава пиеше вода.
После сядаше на софрата и прочиташе молитва... И тогава всички почвахме да ядем.
То ние си ядяхме и през деня. Неговата религия не изискваше от децата да постят.
Този човек беше дядо ми.
Израснах в неговия двор и за цялото ми детство не чух една лоша дума от него. Един път не ми се скара... Един път не ме упрекна. А и нямаше за какво... В негово присъствие беше недопустимо някой да върши нещо нередно. Излъчваше авторитет и този авторитет караше всички около него да се държат достойно и прилежно.
С изключение на един-единствен път, когато ме удари... Всъщност не ме удари... Замахна с вълнения си чорап и удари рогозката, а мен даже не ме докосна.
Защо ли?
Защото убих една муха.
– Невернико... – изрева тогава с басовия си глас – Ти ли даде живот на това животинче, че сега го отнемаш?
Такъв беше неговият ислям... И това беше истинският... И нямаше друг истински... И този истински ислям не позволяваше да се убива и животно, дори.
Да, дядо ми беше набожен. Но той не се опита да направи и мен набожен. Нито мен, нито седмината ми братовчеди и братовчедки. Не се опита нито за миг да упражни някакъв религиозен натиск върху нас.
– Религията е отражение на душата на човека – твърдеше постоянно – Ако изпитваш нужда, ще се молиш. Ако не изпитваш, няма да се молиш... Може да живееш цял живот без да си произнесъл и една молитва..., без да си прекрачвал и прага на джамия и да си Богу драг... Може и да се молиш цял ден и цяла нощ..., а душата ти да е черна...
Това беше ислямът... Истински демократичен ислям. И като чуя за ислям, аз се сещам само за този с който израснах, но той не извърши никакъв натиск..., никакво посегателство върху мен.
После... После нещата се объркаха. Появиха се и други видове ислям.
А раят ли?
Аз съм сигурен, че дядо ми е в рая... но не в ислямския... Не и в християнския... Сигурен съм, че е в човешкия рай.
За нас с тати остава магарешкият рай...
Но по-добре в магарешкия рай, отколкото в човешкия, ако пак ще съм с магаретата, които напоследък са плъзнали навсякъде."
