Историята на Лан, станала жертва на трафик на хора
Това е историята на едно виатнамско момиче, което става жертва на трафик на хора. Събуждайки се една сутрин, тя осъзнава, че е в съседен Китай и ще става булка. Ето, какво разказва Лан.
„Запознах се с един младеж по интернет. Тъкмо се бях прибрала от университета, когато той ме покани на вечера. Бях изморена, но се съгласих, за да не бъда груба. Той беше с някакви негови приятели обаче, което ме учуди. Вечеряхме и тъкмо се наканих да си тръгвам, когато те ме помолиха да остана за едно питие.“
След няколко часа Лан разбира, че е станала жертва на трафик на хора. В големия бус имало още момичета между 13-18 години, а също така и яки мъже, които да ги пазят.
Лан разказва, че селата покрай виатнамско-китайската граница са пълни с трафиканти, които дебнат 13-14-годишни виатнамски момичета, дрогират ги и ги откарват в Китай. Там те стават булки.
А Лан споделя, че виатнамките са изключително „ценна стока“.
Експерти от Организацията за борба с трафика на хора във Виатнам са на мнение, че китайските мъже са много пресметливи и на тях им излиза по-евтино, ако си купят виатнамска жена.
По правило в Китай, когато някой мъж иска да се жени за китайки, той трябва да я откупи. Освен това младоженецът трябва да е подсигурил жилище. Много по-евтино излиза китаецът да си взема виатнамка.
Изправени срещу жестоко полово неравенство, като резултат от дългогодишната политика на едно дете в страната, при която много родители предпочитаха мъжки рожби, много китайци са в ситуация да не могат да си намерят съпруга и се принуждават да плащат за съпруги от по-бедни азиатски нации, като Виетнам. Като резултат от търсенето на евтини чуждестранни съпруги, Китай има огромен проблем с трафика на хора.
Китайската полиция обаче усилено се бори с трафика на жени по границата. По информация на CNN за последната година са заловени на 250 трафиканти, а 109 жертви са върнати във Виатнам. Само че това не е достатъчно, заявяват от Организацията за борба с трафика на хора.
Интересното е как държавата се справя с жените, избягали от своите „съпрузи“. Във Виатнам са създадени специални институции, които подпомагат такива девойки. Там жените се опитват да се върнат към нормалния си начин на живот. Те се учат да готвят, да шият и да съдят дръвчета.
Заобиколени от други жена с подобна съдба, те по-лесно се осъзнават и продължават живота си.
И така се връщаме отново към историята на Лан, която след две години робство, най-накрая успява да избяга от своя съпруг. Свободата обаче струвала много – Лан оставя своето дете при мъжа си. Сега, тя съжалява от все сърце, и ако има възможност отново да види дъщеричката си, би й казала, че много я обича.
Съдбата на такива жени е непоносима. Със сигурност трафика на хора е един от най-сериозните бичове на съвремието ни. Затова и доста организации се борят тази порочна практика да спре. Защото свободата на избора е знак за едно по-демократично общество.
/34
