Министърът на образованието Меглена Кунева заяви, че 140 души, които не са учители, ще имат възможността да получат магистърска степен, преподавайки в училища с компактно ромско население.
Началното и средното училище са мястото, където децата от различните общности се срещат, налага им се да намерят начини за общуване и съжителство. В същото време възрастта между 7 и 18 години също така е период на най-активно формиране и развитие на личността. Това е времето, когато се изграждат стереотипи и предразсъдъци спрямо "другите".
Темата за образованието на ромските деца в българското училище предоставя идеална възможност за оценка на отношението на мнозинството към общността.
Идеята за преподаване в училища с ромско население е с цел обогатяване на знанията и разширяване на възможностите им. Във всяко едно училище, в което има деца от ромски произход, се правят опити за интегрирането им. Въпреки това обаче, осъществяването на официалната държавна политика обикновено се проваля поради лошата реализация.
Въпросът за интеграцията на ромите и най-вече проблемът за ниското ниво на образованието им са сред най-големите предизвикателства, пред които е изправен българският учител.
"За цялото българско общество е типично непреодолимото негативно отношение към ромското малцинство. Самите учители не възприемат ромските деца равностойно, не ги третират по еднакъв начин с българчетата. А ние очакваме да ги приобщят към училището и към останалите деца, като възпитават всички да се уважават и живеят заедно.", пише dw.com .
По-голяма част от ромските деца остават отделени в т.нар. ромски училища, където качеството на образование е по-ниско и от тук идва идеята за хора, които не са квалифицирани учители, да преподават.
Министърът на образованието заяви, че друг проблем, с който трябва да се справи министерството е нежеланието на учителите да преподават в рискови общности, където също трябва да бъдат взети мерки.
Под "рискови общности" се има в предвид не самите училища, а кварталите, в които се намират. Човек не може да бъде сигурен дали винаги е в безопасност и това е причината, поради която все повече от учителите ни избягват училищата в тези местности.
Това е проект по „Еразъм плюс” и той ще бъде осъществен от МОН, Пловдивския университет и НПО. До 15 май се събират кандидатури за този проект. Той дава възможност на 140 души, които не са учители да получат магистърска степен от Пловдивския университет, докато те преподават. Говорим за училища с компактно ромско население и където преподаването е рисково, посочи Кунева и обобщи, че общият бюджет на проекта е 700 хил. евро от ЕК и 500 хил. евро от партньорите по проекта.
/40
