Европа е загубила рефлексите си да се отбранява, твърди бивш агент на израелските служби
8/ "Две експлозии на летището в Брюксел. Причината - засега неизвестна", "Терор в сърцето на Европа - десетки убити и ранени в Брюксел", "Нападенията в Брюксел са тъжен ден за Европа", "Меркел: На атаките в Брюксел да отговорим със солидарност и решителност" - приблизително това е "гамата", през която преминават заглавията в европейските медии, свързани с днешните атентати в белгийската столица.
"Не е честно това. Не е справедливо към Европа - единственият континент, който харчи пари за тези хора... Терористите не могат да бъдат интегрирани", добави екзотика в медийното говорене и българският премиер Борисов.
Ако имате усещането, че нещо липсва в горните изречения - прави сте! Липсва конкретика.
Поне в първите публикации за деня липсва точно посочване на фактите, както и какъвто и да е намек за повод и причина. Разбира се, в ранните анализи европейските коментатори избягват да сочат с пръст или да изричат категорични версии. В Европа това не е прието, политически некоректно е някак си...
Пък и дори да имат информация, ако излязат с версия още в първите минути след взривовете, веднага се намират мъдри опортюнисти, които да кажат "Щом веднага знаете кой е извършителя, най-вероятно вие сте си спретнали сами атентатите". Това се чува всеки път, от 11 септември 2001 г. насам, чу се даже след атентата на бургаското летище, когато и нашите медии по "европейски" тертип не посмяха веднага да изкажат публично версията, оповестена от Израел час след взрива.
Не е прието, политически некоректно е, нали?
Ето как звучат днес първите заглавия извън Европейския съюз: "Джихадистка атака с сърцето на Брюксел" (руски и арабски медии), "Брюксел: Ислямска държава отвръща на удара?" (египетска агенция), "Три координирани самоубийствени атаки срещу три знакови европейски институции" (израелска новинарска агенция, точно час след взривовете в 9 часа българско време).
Очевидно,
в страните, в които политическата коректност не е издигната в култ, нещата имат по-простички имена:
терористи вместо неизвестни извършители; атентати вместо взривове или експлозии с неустановен характер; координирани атаки, вместо неясно какво и докога се случва.
No Comment се обърна към бивш служител на израелските служби за сигурност с няколко въпроса, породени от днешната трагедия в неформалната столица на Европа.
С.В. е дългогодишен оперативен служител, вече в резерва. Занимава се с проектиране и изграждане на комплексни охранителни системи на публични обекти с местно и национално значение, включително летища, гари, площади, стадиони и цели градове. Обучава персонал за охрана на съответните обекти и консултира работодатели при наемане на хора за опазване на сигурността. Последното, както ще видите, има ключово значение...
No Comment: Очевидно, Европа не е добре защитена от тероризъм. Какво още можем и трябва да направим?
С.В.: Съжалявам, че отново имам повод да повторя нещо, което вече съм казвал: Европа е загубила способността си да се защитава! Правителствата и обществата в европейските държави губят инстинктите си за самосъхранение, погребват ги под политическа коректност и страх. Дългият мир на континента създаде поне две "учтиви" поколения, които не познават опасности като война, пряка заплаха за живота, разрушения и смърт. За тях тези неща са абстрактни, те се случват някъде в Африка или в Близкия Изток...
Страхът поражда нежелание да се изправят лице в лице с проблем, който от няколко десетилетия зрее под носа им в самата Европа. Е, ще трябва да осъзнаят, че
не всеки, когото са приели с отворени обятия и кесии им мисли доброто! Не всеки мигрант е бежанец и страдалец. И не всеки мюсюлманин разбира исляма като религия на мира.
И, забележете, аз не казвам, че европейският либерализъм и мултикултурализъм са нещо лошо! Ни най-малко. Израел е държава, която от създаването си е демократична и либерална, а израелското общество е по дефиниция мултикултурно, защото се състои от индивиди, пренесли у нас културата на десетки народи по света. Това, примесено с безкрайните конфликти с палестинците, ни превърна в държава, в която наистина приемаме сигурността на гражданите си много сериозно. Нямаме друг избор.
След десетилетия на непрекъснати атентати и бомбен тероризъм, днес Израел е една от най-безопасните държави в света. Вярно, с цената на много жертви, огради, критики и горчив опит, но безопасна. Цялата политика във вътрешната сигурност на страната е насочена към осигуряване живота и здравето на гражданите, които искат да живеят в демокрация от западен тип. Които не искат - към тях имаме други стандарти на поведение.
Странното е, че когато се обръщаме към европейски институции, правителства или кметове, да речем, те сякаш
не вярват, че това може да им се случи и на тях.
Често, предизвикани от натиска на общественото мнение, приемат някакви мерки, но по-скоро имитират дейност. И това се отнася не само за България, срещали сме еднакво отношение към нашите предупреждения из целия Европейски съюз.
Не така гледат на опасностите в Южна Америка, например. Или в Централна Азия, Индия и Африка. Но там си имат живи, действащи инстинкти за самосъхранение, не вярват, че кой да е мир е завинаги.
No Comment: Какво можеха, но не направиха европейските правителства?
С.В.: Това е въпрос с няколко отговора, но да започнем от очевидния: пропуснаха възможността да променят законодателството си по отношение на мигрантите. А знаеха още преди десетина години, че това е поток, който лесно ще се превърне в потоп... Даже критикуваха навремето Испания, че слага ограда на границата си с Британски Гибралтар!
И Италия - че иска помощ от Евросъюза за справяне с хилядите африканци, които лови в граничните с Либия води. Сега изкарват Гърция виновна за балканския път към Германия. А и трите държави са от "старите" членове на ЕС!
Второ, допуснаха
огромни пропуски във вътрешното си разузнаване,
което доведе до създаване на емигрантски "държави в държавите", т.е. цели квартали и мрежи от хора, неподвластни на местното законодателство и готови във всеки момент да откликнат на поканата на някоя терористична организация и да отидат да се бият - на другия край на света или в съседния квартал, кой както може. В резултат, войната с тероризма се пренесе от някогашните "горещи зони" в сърцето на Европа - в Париж, Мюнхен, Лондон и Брюксел. Въпрос на време е и друга някоя европейска знакова столица да стане обект на атака. Рим и Виена вече получиха "заплашителни писма", време е да повярват в написаното там...
Трето,
европейските правителства тежко подцениха технологичните възможности за охрана,
както и опита на страни като Израел.
Когато преди 4 години предложихме на представител на софийското летище една от най-модерните системи за разпознаване на лица и откриване на потенциално опасни посетители, там ни казаха, че нямат пари за подобни скъпи неща. Гледах наскоро една забавна телевизионна драма с някакъв бус, оставен на паркинга на летището и се смях с глас. Но всъщност, не е смешно...
За съжаление,
България, както и останалите страни-членки на ЕС, не инвестира в технологии на безопасността, нито в технологии за назначаване на лоялни служители по инфраструктурните обекти.
Или поне не инвестира достатъчно. Видяхте какво стана на летището в Шарм ел Шейх в Египет - служител на охраната е прекарал взривното устройство, което свали руския самолет в Синай! Преди месец пак служител на охраната на летище в Сомалия прекара лаптоп-бомба за терорист, който трябваше да взриви пътниците от Могадишу за Джибути.
Само некадърността на бомбаджиите спаси 74 души на борда, защото взривът избухна твърде рано и уби единствено терориста. Но пробивът в сигурността на летището си е факт!
Да сте чули това да е предизвикало проверки на персонала на европейските летища от страна на летищните власти? Аз не съм, вероятно са сметнали, че това би нарушило правата на работещите...
Свикнали сте да мислите, че в Европа нивото на сигурност е далеч по-високо от това в Могадишу, но както виждате, щом не могат да стигнат до самолетите, атентаторите просто се взривяват там, където могат да стигнат - днес, в залата за заминаващи на трансатлантическия терминал на летището в Брюксел.
През 2012 г. атентаторът се разходи преспокойно с раница взривни вещества на гърба из бургаското летище! Могъл е да избие много повече хора, ако целта му не са били израелските туристи...
Някой може ли да каже как ще спрете утре човек с колан-бомба на летище София? Аз, понеже няколко пъти минавам през това летище, ще ви кажа - не можете!
Няма начин да предотвратите трагедията, ако някой просто запаше колан на шахид под палтото и влезе в залата за изпращане или посрещане... Пътниците ще чуят едно "Аллах акбар", някой по-пъргав охранител може да се метне върху него, но това как ще помогне срещу раница, пълна с взрив и пирони? Жертвите ще са десетки, особено в по-натоварените часове на деня.
No Comment: А как се охранява летището в Тел Авив, например?
С.В.: Първо, там не може да бъде назначен човек без щателна проверка на лоялността му. Охраната в терминалите е поверена на частна фирма, там също работят само проверени и специално обучени хора.
Понякога пътниците се оплакват от тяхната настойчивост и нулева толерантност към - да речем, - импровизации в поведението. Но в крайна сметка те си вършат работата, очевидно успешно.
Второ, самото летище е оборудвано с всички възможни наблюдателни системи и детектори на метал и взрив. Пътниците дори не разбират, когато минават покрай детекторите на взрив, а те са още по входовете. Всички места, достъпни за пътници, са оборудвани не просто с камери, а със система за разпознаване на подозрителни лица и поведение.
На много места из Европа има подобни системи - те разпознават хората по биометричните показатели, но често други важни компоненти - термокамери, софтуер, полиграф - липсват.
Да, хубаво е да можеш да засечеш издирван терорист, когато се появи в обсега на системата, но ако камикадзето е голобрад младеж, никога не регистриран за каквото и да е нарушение? Тогава системата просто не го търси... А термокамерата засича промяна в температурата на лицето.
В комбинация със софтуер, който подсказва за нестандартно поведение - като безсмислените обиколки на бургаския бомбаджия, например, - засичащите инструменти на системата на практика показват на охраната кой се държи подозрително и кой просто е настинал.
За охранителите остава задачата да поканят подозрителното лице в изолирана стая и да го помолят да постави ръката си върху датчиците на полиграфа. Тогава вече се намесва обучен специалист, който с няколко въпроса, следейки данните на системата, решава дали
човекът срещу него представлява заплаха или не. Ако всичко е наред, пътникът продължава по живо, по здраво, останалите в залата дори не разбират.
И накрая, известно е, че
летищата в Израел имат няколко периметъра на охрана.
Далеч преди входа на терминалите има бариера, където всички превозни средства спират. Това всъщност е първия кръг на наблюдение на системата - както с камери, така и от охраната. А те виждат всичко - потене, нервничене, повишена температура, разсеяност, тревога. Все белези, че нещо с този човек не е наред. Има дори портативни полиграфи! Истината е, че повечето опити за пробив в охраната спират още тук.
Детекторите за метал и взрив са втория периметър, а системата за засичане на подозрително поведение - третия. При чекирането на багажа също има няколко етапа на проверки, но това вече правят всички летища по света.
No Comment: Всичко това изглежда сложно, но не и непостижимо. Толкова ли е трудно да бъде приложено като стандарт?
С.В. Както казах, това е въпрос на осъзната необходимост. Досега подобни "драконовски" мерки изглеждаха прекалени за правителствата в Европа. Още повече, че елементи на тези охранителни и разпознавателни системи са напълно приложими за всеки друг обект - гара, метростанция, стадион, мол, улица.
Но истината е, че технологиите са само полезни инструменти. Ако зад тях не стоят съответните служби, които да осигуряват компетентно националната сигурност на една страна, техническите джаджи са само скъпи играчки. Ако службите нямат разузнавателен апарат, агенти сред наблюдаваните групи и не получават от тях информация - нито една технология, колкото и модерна да е, не може да предотврати взрив и човешка трагедия.
Ще ви кажа още една подробност от практиката на израелските служби.
Далеч преди да стигне до камерите и детекторите терористът трябва отнякъде да се снабди с взрив, нали?
Е, високата ефективност на нашите служби се дължи на доброто познаване на каналите, по които се случва това снабдяване. От тайните лаборатории, през контрабандистите и доставчиците, до клиентите - целият път на смъртоносните експлозиви трябва да се знае. И планът за атентат да бъде пресечен по възможност още там. Защото, тръгне ли камикадзето към целта с раница на гърба, все някой ще пострада, та дори и да е само той... Целта е да не се стига изобщо до взрив.
Очевидно, в Израел добре работят по предотвратяване на риска, защото напоследък атаките станаха предимно "лични" - младежи с ножове, които убиват невинни хора по спирките на градския транспорт. Е, това вече е ново предизвикателство и наистина е трудно да бъде спряно - няма как да сложим по един войник до всеки палестинец в страната...
No Comment: И последно, мислите ли, че ударът в Брюксел може да е повратна точка в поведението на Евросъюза спрямо потенциалните рискове и заплахи на континента?
С.В. : Не, не мисля, че Еврозъюзът има потенциал да се отърси от бюрократичността си толкова "пъргаво". Някак си, липсва съответната директива по въпроса... Но не искам да иронизирам сериозни неща. Да се надяваме, че поне едно нещо ще имат смелостта да изрекат публично:
днес Европа беше атакувана институционално!
В смисъл, ако атаките в Париж бяха срещу европейските ценности, като свобода на словото и начин на живот, то в Брюксел атаките бяха срещу Парламента, Еврокомисията и НАТО. Ако не са го забелязали, нека си отворят очите - и трите взрива бяха на места, където едновременно да предизвикат масови жертви, но и да са близко до централите на съответните институции. И понеже са добре планирани, редно е
европейските политици да се запитат какви щяха да бъдат щетите, ако не бяха арестували Абдеслам?
Защото, без съмнение това днес е отчаян опит да се извърши нещо, все още недоорганизирано, преди белгийските служби да арестуват всички в групата и да им провалят плановете. Явно, в организацията не вярват, че арестуваният ще си мълчи и побързаха да свършат, каквото могат, преди да е проговорил.
Но сега поне белгийците би трябвало да разполагат с достатъчно информация, да задържат и останалите. Иначе ще има още и по-кървави атентати. Обещаха им го...
