Да направим Европа отново силна

Да направим Европа отново силна - картинка 1
Да направим Европа отново силна - картинка 2

Как Вашингтон и Брюксел заживяха като конкуренти

„Да направим Европа отново силна.“ Фразата, която подозрително напомня за бомбастичната риторика на Доналд Тръмп, се появи не къде да е, а в програмния документ на немското председателство на Съвета на ЕС. Амбициозна заявка, имайки предвид предизвикателствата пред Европа.

На първо място 27-те страни членки на Евросъюза трябва да постигнат съгласие по т.нар. Възстановителен план за справяне с икономическите последици на COVID-19. На предстоящия Европейски съвет (17-18 юли) Германия и Франция трябва да убедят в своята идея скептично настроените Холандия, Австрия, Дания и Швеция - групата от държави, неслучайно наречени „пестеливата четворка".

На дневен ред е и общият бюджет за периода 2021-27 г., възлизащ на над един трилион евро. Споразумението за бъдещите отношения с Великобритания е също така гореща тема. Преговорите не бележат кой знае какъв напредък. В Лондон настояват, че преходният период, през който правилата на Евросъюза важат за Обединеното кралство, няма да бъде продължен след края на 2020 г.

Казано другояче, в края на германското председателство ще гледаме нов епизод на драмата около Брекзит.

Важен въпрос остава и мястото на ЕС в глобалната политика, както и връзките с големи играчи като САЩ и Китай. Очевидно е, че трансатлантическите отношения са в криза. Наскоро Доналд Тръмп заяви, че ще изтегли около една трета от американските сили, разположени в Германия. Той предприе този ход в отговор на отказа на Ангела Меркел да участва в среща на Г-7, която трябваше да се проведе в САЩ през юни и то с евентуалното участие на Владимир Путин като специален гост на Тръмп.

Въпреки че среща отпор в Конгреса, решението за изтеглянето на американски части от Федералната република подсказва за разлома между САЩ и презокеанските съюзници. При това Белият дом прилага и тактиката „разделяй-владей“, обещавайки на Полша да разположи част от въпросните сили на нейна територия. Тръмп пък обсипва с критики Берлин, че се възползва от американските гаранции за сигурността си като завоюва експортни пазари без да плаща достатъчно за НАТО.

Междувременно германското обществено мнение е разделено по въпроса за американските бази. Мнозинството германци продължават да оценяват положително съюза с Америка, но в същото време не смятат, че страната е изправена пред външна заплаха и съответно има нужда от американска протекция. Разбира се, политиците в Берлин не са на подобно мнение.

При такива условия призивите Европа да се утвърди като независим полюс в международната политика отекват все по-силно. Френският президент Еманюел Макрон, който миналата година обяви, че НАТО е в състояние на „мозъчна смърт“, говори за нуждата от стратегическа автономия. Според него по-тясно интегрирана Европа трябва да играе ролята на балансьор между САЩ, Китай и Русия. Меркел е традиционно на проатлантически позиции, но обтегнатите отношения с администрацията на Тръмп я поставят в трудно положение.

Не трябва да забравяме и търговските спорове между Евросъюза и САЩ. На практика Тръмп постави Китай и Европа в една и съща категория като конкуренти, вместо да търси съюз с Брюксел за съвместен натиск върху Пекин за отваряне на местния пазар за западни фирми.

За сложните отношения между САЩ и ЕС има съвсем пресен пример от Балканите. На 27 юни в Белия дом трябваше да се състои среща на високо равнище между президентите на Косово и Сърбия Хашим Тачи и Александър Вучич. Инициативата на посланик Ричард Гренел, специален пратеник на Тръмп по диалога между Прищина и Белград, беше посрещната със скептицизъм в много европейски столици. Все пак ЕС вече десетилетие е водещ в т.нар. процес за нормализация на отношенията.

Едно от постиженията на Катрин Ащън като Върховен представител по въпросите на външната политика и сигурността беше т.нар. Брюкселско споразумение от 2013 г., което чертае пътна карта за разрешаването на конфликта. Стремежът за членство в ЕС мотивира сърби и косовски албанци да седнат на масата за преговори. И изведнъж Белият дом дава старт на паралелен процес, като при това Джон Болтън (вече бившият съветник по въпросите на националната сигурност към президента), а и Гренел, защитават тезата за размяна на територии. Теза, на която Германия, а и по-голяма част от ЕС се противопоставят.

Въпреки че към днешна дата Гренел отрича това да е стратегията на САЩ и че срещата пропадна в последния момент, след като Тачи беше обвинен във военни престъпления от специализирания съд за Косово в Хага, усещането за съперничество с ЕС е натрапчиво. И то в бивша Югославия, където координираните действия между Европа и Америка винаги са били – и продължават да бъдат - необходимо условие за положителна промяна.

Разбира се, вина в случая имат и европейските политици, а не само хората на Тръмп. Косово е изпълнило техническите условия за безвизово пътуване в рамките на Шенген. Но визовите ограничения все още не са отпаднали – за разлика от положението във всички останали държави в Западните Балкани, а дори и в Молдова, Украйна и Грузия. Няма изглед това да се случи скоро. Членството в ЕС пък изглежда като пълна химера, поне за десетилетие напред. Няма как да виним косоварите, че търсят посредничеството на Америка, за да излязат от задънената улица.

Засега нагласата на европейските лидери е да изчакат президентските избори в САЩ през ноември. Няма съмнение, че те залагат на победа на Джо Байдън. Ако демократите спечелят, много от проблемите и споровете вероятно ще затихнат. Байдън, който е за възстановяването на съюзническите отношения с Европа и другите американски партньори по света, например едва ли ще говори с Меркел по същия начин, по който го прави Тръмп.

Байдън едва ли ще подкрепя центробежните сили в Евросъюза както прави сегашния обитател на Белия дом, който никога не е крил, че е твърдо за Брекзит. Но това не значи, че всички различия ще бъдат преодолени. Търканията около НАТО не са от вчера. Нищо чудно и Китай да се окаже ябълка на раздора предвид нежеланието на Германия, Франция и други страни в ЕС да вземат страна в очертаващата се надпревара между Вашингтон и Пекин. И нека не забравяме: шансът Тръмп да спечели нов мандат не е изключен.

Източник: Свободна Европа

Автор: Димитър Бечев е старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и преподавател в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил). Специализирал е в Института по икономика в Лондон и в университета „Харвард“, САЩ. Работил е като директор на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, професор в токийския университет „Хитоцубаши“ и преподавател в „Оксфорд“. 

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове