Университети или работодатели - кой е виновен?
5/- Какъв искаш да станеш, като пораснеш?
- Искам да бъда журналист! Супер уважавана професия и доходосна на всичкото отгоре!
Да, ама не! Когато стартираш и след това навлезеш в сферата на журналистиката, разбираш, че не е точно така, както си го мислил. Сега, в тази професия, има доста голям наплив и именно по тази причина се увеличават и изискванията. Направете си експеримент и разгледайте обявите за работа като журналисти. На пръв поглед какво се забелязва? Естествено, че стажът.
Работодателите изискват младите да имат поне 1-2 годишен стаж по медиите…
Знаете ли, зададох само два въпроса на едно момиче, завършило специалност „Журналистика и масмедии“ в СУ. За съжаление, то не е намерило работа все още. Първият ми въпрос естествено беше „Каква е причината да не я вземат на работа, след десетките интервюта, на които е ходила?“ Знаете ли какво отговори тя? „Винаги искат стаж, който няма как да си направил, когато вчера си излязал от университета.“. Не е ли права? Аз си мисля, че е!
Няма как да очакваш 2-годишен стаж, при положение, че всеки ден имаш лекции в университета, нали така?
Вчера излезе едно проучване, което показва, че масово бизнесът не е доволен от подготовката на младите специалисти - освен липса на професионални умения, което може да се обясни с липсата на стаж, работодателите не са доволни от езиковата подготовка и неумението за работа в екип.
Е, да, ама университета къде отива тогава?
Не може да отречем обаче че при подготовката на студентите по журналистика, пък и не само, в някои университети не осигуряват необходимия стаж и студентът е принуден сам да си търси. За да бъдем обективни потърсихме мнението на двама независими специалисти по темата „Университета осигурява ли необходимия стаж на студентите по специалност „Журналистика“.
Кирил Аврамов, доктор по Политилогия в НБУ специално за No Comment даде интервю. Неговото мнение е, че „връзката между университетите и бизнеса наистина е скъсана и жертвите, за съжаление, са студентите“. Той заяви, че „студентите по „Журналистика“ пък и не само, имат проблем с намирането на стажове, защото те са изключително малко“.
Господин Аврамов смята, че „пазара на труда също е в пародокс, защото търси кадри, които имат много голям трудов стаж, а току-що са излезли от университета“. Той смята, че „тази система трябва да се промени изцяло“.
Кирил Аврамов смята, че „проблемът на университетите е, че наистина не осигуряват адекватни стажове на своите студенти, от което страдат самите те“.
Специално за No Comment, преподавателят по ПР Мария Николова е на мнение, че „не винаги липсата на стаж е причина за това да не си намират работа, защото и самото им представяне на интервюто е важно за намирането на работа. От друга страна, има и медии, които биха дали шанс на кандидата, ако видят в него интерес, желание и амбиция,дисциплина да се развива в сферата“. Също така тя потвърди пред нас, че „университетите имат сключени споразумения за сътрудничество с медии, ПР и комуникационни агенции и преподавателите винаги съдействат за ангажирането на стажанти“.
Специалистът о ПР предлага и начини, студентите по журналистика и ПР да бъдат още по-полезни на своите работодатели. Нейните препоръки са: „Първо, ако на студентите се поставят повече практически разработки и задачи по време на обучението и второ- ако самите медии и комуникационни агенции влагат повече усилия в професионалното усъвършенстване на младите си колеги.“
От друга страна, да поговорим малко за медийната среда в България. Причината медиите да се в такова окаяно положение, от гледна точка на кадрите, е високите изисквания, който имат, а малкото пари, които отпускат като заплати. Знаете ли колко е средната заплата на един журналист, да кажем в една печатна медия? Около 550-600 лева чисти. Говорим за млад човек, с опит от 1-2 години… Само да кажем, че да те наемат на работа във вестник не е лесна работа. Там работят хора по 50-60 години, които трябва да се пенсионират, за да наемат млад човек. Е, как да се реализират студентите, питам аз? За телевизиите пък не ми се иска въобще да говорим…
Там основно действа „шуробаджинащината“, с която човек може много трудно да се пребори.
Сега, нека се върнем към студентката на СУ и вторият въпрос, който й зададох беше следният: Бихте ли записали отново тази специалност? Тя отговори „да, защото е интересна, и „не“, защото търсенето на работа се превръща в ужас“.
В заключение, може да кажем, че висшите учебни заведения не са виновни, че изискват. Може би просто работодателите имат прекалено големи очаквания от младите по отношение на стаж и качество на работа. Защото, все от някъде трябва да започнеш кариерата си, нали така?
/40
