Поне в нещо да ни бива най-много, а?
На 27 май 1925 г. край София е извършена последната публична екзекуция в Европа, като са обесени извършителите на атентата в катедралата „Св. Крал“ Марко Фридман, Георги Коев и Петър Задгорски. Денят е Велики четвъртък от Страстната седмица, след два дни е Великден.
На 16 април 1925 г. старата софийска катедрала "Свети Крал" (сега "Света Неделя") е препълнена от народ. Предстои опелото на убития два дни по-рано запасен генерал Константин Георгиев, опълченец, един от водачите на управляващия "Демократичен сговор". Присъстват министри, депутати, кметът на София, висши офицери, съратници на покойника от войните за национално обединение.
В 15:20 часа Софийският митрополит Стефан поема Светото Евангелие от ръцете на дякона и произнася първите думи от Божието слово: "Миром Господу да се помолим..."
В този миг мощна ударна вълна от експлозия поваля мъже, жени и деца, куполът на катедралата отхвръква, а после се стоварва обратно долу.
Загиват 134 души, други умират по-късно от раните си, така общият брой на жертвите достига 213. Ранените са 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца. Загиват много повече генерали, отколкото по време на войните, които България е водила. Загиват кметът на София Паскалев и областният управител Иван Неделчев.
Много скоро са разкрити и заловени организаторите и преките извършители на терористичния акт Марко Фридман, Георги Коев и клисарят Петър Задгорски.
Всички замесени в атентата са образовани хора: Марко Фридман е адвокат и командир на рота в Първата световна, Георги Коев е полковник от запаса, офицерите Коста Янков (зет на Димитър Благоев) и Иван Минков също са високо ерудирани - Янков е герой от Балканската и Първата световна война с отличия за храброст, а Минков е талантлив композитор...
Няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната присъда на 27 май 1925 г., Фридман пише молба до царя - той моли бесилото да бъде заменено с разстрел. Царят обаче отказва да удовлетвори последната молба на осъдения.
След убийството единият от палачите полудява. Друг от циганите е убит по време на сбиване. С това е сложен край на публичните екзекуции в Европа.
/40
