Детството го има, но такова ли трябва да бъде?
Няма начин. Променя се живота, променят се хората, променят се нуждите, променя се всичко, което ни заобикаля. Съвсем нормално е и детството на децата да се промени, но тъжно е, че губят някои от най-прекрасните моменти от живота си.
Червени разранени колене, кални обувки, коси, целите в трева и боклуци, дрехи от батко, кака, първи, втори и трети братовчед. Така ви звучи доста недопустимо, нездравословно и изречение, пълно с бактерии. Не мисля така.
Някои от сегашните деца нямат право да играят в пясъчника, нямат право да пипкат с малките си пръстчета дървета, растения и храсти. Все повече от бъдещото ни поколение има алергии или просто забрани да прави тези, и много други неща. Децата не знаят как да се забавляват. Скоро видях 4 момиченца да играят на "Надувайте балона", беше най-хубавата гледка от доста време насам.
В какво се превърнаха дечицата? Материално задоволени, разбиращи от всякакъв вид техника и джаджи. Това е и повод за радост, днешните деца се учат много по-бързо и усвояват, за възрастта им, доста добре. Но, това да е играта им за деня не върви. Родителите се оплакват, че децата им не искат да спят, че не се уморяват. Няма как да се уморят като единствено напрягат само ръчичките си, за да натискат телефоните и таблетите.
Времето е такова, няма начин. Вече искат много повече от децата. Да могат да броят преди училище, да могат да пишат, да знаят азбуката, доста голямо количество думички на английски език, да смятат ... Едно е когато родителят по свое желание научи детето си по-рано, това е в голяма помощ на всички, а и да го научиш преди другите си е зарядно за самочувствие, което е изключително хубаво. Но да ти налагат на всяка цена да го правиш, става дори досадно.
Има ги и тези родители, които позволяват на детето си да се поизцапа. Да се въргаля в някоя локва, да скача в нея, да пипа кучетата и котките, да хапва неизмити череши или да помага на баба и дядо в градината. Но не са много. В града това няма как да стане, ясно ни е.
Признавам, аз самата до 6-ти клас си играех с кукли Барби. Спрях, защото ми се подиграваха понякога, а не защото исках. В днешно време Барбито бива бързо бързо избутано от нещо много по-модерно, като Angry Birds, Минионите и какво ли още не. Нова топка за футбол също не е от най-предпочитаните подаръци за момчета. Преподавах на ученици в 5-ти клас, които непрекъснато изтъкваха, че имат много по-скъпи и модерни телефони от моят. Нови телефони, айфони, айпади, ай, ай, ай ... и след 3 месеца излиза нов и хайде пак ай, ай, ай.
Дори и в детските градини игрите малко по малко са заместени със "занимания" - по английски, подреждане на кубчета с образователна цел, няма нищо лошо в тях, в случай, че имат поне 1 час, в който могат да тичат и да скачат навън, колкото сили имат. Да ядaт пясък дори ако трябва, да правят кални кюфтета, да късат листата от дърветата за пари и да си играят на семейство.
Не отнемайте детството на децата си, възпитанието е едно, но детството се помни най-дълго. Направете го такова, че да си спомня за него само и единствено с усмивка.
/40
