Денят на срама

Свободата на словото в Турция вече не съществува!

5/Медиите неслучайно са наречени „четвъртата власт“. Някой анализатори дори ги определят като „първата“ и най-важната за развитието на дадено общество. Случващото се със свободата на словото в съседна Турция е повод за мнозина да поразсъждават философски върху свободата по принцип, което в контекста на случващото се в южната ни съседка придобива особен смисъл.

Затова, нека да кажем първо какво всъщност означава „свобода на словото“. Това би трябвало да е състояние, в което медиите имат шанс да критикуват властта и корупцията в съответната държава без да попадат под ударите на репресивните й органи. И колкото по-голяма е тази независимост, толкова по-демократично е едно общество. Но това са само теоретични разсъждения, абсолютна и безусловна свобода няма никъде, затова нека разгледаме отблизо конкретния случай.

В събота, турското правителство постави най-демонстративно под контрол  редакцията на опозиционния вестник „Заман“, който остро критикуваше действията на президента Ердоган. В следствие на това действие се проведоха големи протести в защита свободата на словото в Турция. Естествено, демонстрациите бяха потушени от полицията, която използва сълзотворен газ.

И така, днес вестникът, наричан  „критикът на Ердоган“ излезе  с явна проправителствена насоченост. На първа страница, вместо обичайните критики към властта на най-четеното печатно издание в Турция, е поместена статия за амбициозен проект на правителството за изграждане на мост за 3 милиарда долара между европейския и азиатския бряг на Истанбул. В пълен унисон с проправителствения печат, вестникът публикува също на първа страница снимки на погребението на „мъчениците“, убити при сблъсъците с кюрдските бунтовници с югоизточна Турция.

На видно място е и снимка на президента Ердоган, който държи ръката на възрастна жена и обявява, че държавният глава ще приеме жени на празника на жената тази седмица.

От редакцията обясниха, че това не е тяхно дело. „Интернетът ни е прекъснат, не можем да използваме нашата система”, коментира журналист от всекидневника, добавяйки, че днешното издание изобщо не е правено в редакцията на „Заман“. Освен това, по незнайни причини беше уволнен и главният редактор на вестника Абдулхамит Биличи.

Вашингтон и ЕС също не подминаха случващото се в Турция и „изразиха безпокойство за свободата на словото“.

Това са сухите факти, по-интересното обаче е, че нашата съседка уж иска да се присъедини към Европейския съюз, но това действие е толкова далеч от европейските правила и норми, че прилича на показан среден пръст към европейските наблюдатели.  Може би свободата на словото не означава нищо за турския президент. С едно махване на ръката затваря редакции и променя съдби, защото така иска той. Но събитията от събота показаха още нещо, което ни кара да мислим, че на турския народ  му е писнало oт управлението на Султана. Това бяха протестите в защита свободата на словото. Будната съвест на турските граждани показва, че те искат промяна. Искат нецензурирани вестници и телевизии, искат социални мрежи, искат свобода.

Всички помним как след протестите в парка Гези през 2013 г., Ердоган обяви социалните медии за бедствие.

Той последва примера на Китай и в същата година турски съд блокира достъпа до Туитър, а през 2014 г. последва и кратка забрана на Ютюб. Лошата традиция, използвана от военните и продължена от Ердоган, да се отказва акредитация за критичните и нежелани журналисти и медии вече е обикновена практика в Турция.

Според данните на независимия сайт за мониторинг Енгел уеб, в момента в Турция са блокирани над 67000 интернет страници.

Но битката на президента с опозиционните медии и въобще журналисти не е отсега. На 14 декември 2014 г. бяха задържани главният редактор на в. „Заман“ Екрем Думанлъ, генералният директор на телевизия „Саманйолу“ Хидайет Караджа, сценаристи, режисьори и продуценти. Арестувани бяха общо 31 души, които са обвинени в създаване на терористична организация. Думанлъ е обвинен въз основа на публикувани два коментара и една статия от 2009 г., които дори не са писани от него. Обвинението срещу Караджа е заради популярен сериал, излъчван от телевизията през същата година.

Впоследствие Думанлъ бе освободен с наложена забрана да напуска страната, но делото му продължава и към момента. Хидайет Караджа все още е в затвора.

Изводите от всичко казано дотук са ясни. От 1999 година Турция е кандидат за членство в ЕС и от 2005 г. се водят преговори за присъединяване към съюза, откъдето много често предупреждават южната ни съседка проблеми със свободата на словото. Съгласете се, че не е допустимо в ЕС да има държава, налагаща такава цензура върху своите медии. Това е непознато за европейските държави, които вече са се отърсили отдавна от диктаторските режими и са избрали пътя на демокрацията.

А турските журналисти наистина съжаляват, че не могат да си вършат съвестно работата. Защото да си журналист е призвание, а когато някой ти казва как да работиш и ти налага цензура, то вече се превръща в робство.

/40

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове