„Ние няма да ви оставим сами. Където отивате вие, там съм и аз!” - митрополит Кирил
На 9 и 10 март 1943 г. близо 49 000 евреи от пределите на Стара България са спасени от депортация в лагерите на смъртта.
Как се случва това.
На 1 март 1941г. министър-председателят Богдан Филов подписва присъединяването на България към военно-политическия Пакт на фашистка Италия и нацисткия германски Райх.
Година преди това Филов е инициатор на Закон за защита на нацията, според който евреите са лишени от всички граждански права, а имотите на много от по-заможните сред тях са конфискувани в полза на правителството, което ще рече в полза на министри и чиновници. Много висши администратори, сред които Министърът на правосъдието Александър Сталийски и министърът на финансите Димитър Савов заграбват богати еврейски къщи в центъра на София.
Какво става с евреите през 1943г.? Те живеят в бедни жилища или в мазетата на бившите си къщи. Носят отличителна жълта еврейска звезда на ревера си.
Правителството организира две младежки формирования „Бранник” и „Български легион”. Вторите копират името си от легионите на италианския фашистки Дуче Мусолини. Младите легионери си измислят униформи, маршируват в стройни редици по улиците, вдигат ръка в нацистки поздрав и скандират – „България на българите!”
В повечето случаи правителството и младите „патриоти” остават самотни в пристъпите си на антисемитизъм. Българите тъжно и смутено гледат отстрани.
В началото на март 1943г. на гара Кюстендил спира германска влакова композиция, пътуваща от Солун за Варшава. Местни хора дочуват стонове и писъци от запечатаните вагони. Разбрали, че пред тях се намира един от „конвоите на смъртта”, те се опитват да разбият вагоните и да освободят затворените там хора. Към тях се присъединяват и селяни с брадви и с каквото им попадне подръка. Германският конвой бързо се справя с положението и композицията заминава безпрепятствено за концлагера Треблинка в Полша. Българският цар Борис ІІІ е известен, но заключава, че нищо не може да направи, защото в „новите български земи евреите са ми неподвластни”.
На 9 март малка кюстендилска делегация пристига в столицата и се обръща към всички възможни инстанции за помощ. Откликва им Подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев.
Разбират дълбоко пазена тайна - Богдан Филов е подписал заповед за поетапно натоварване на всички български евреи, на брой 48 600 на влакови ешелони в посока Треблинка. Евреите трябва да се събират по местожителство и да се отправят към вагони на странични гари. Заповедта е била известна само на неколцина министри, вероятно на царя и на германски политици. Димитър Пешев и кюстендилската делегация заплашват правителството, че ще разгласят на народа това „нечовешко деяние”. Първият ешелон натоварен с 8600 човека, готов за депортация, е спрян.
В Пловдив митрополит Кирил прескача оградата на училището, където са събрани евреите и заявява:
„Ние няма да ви оставим сами. Където отивате вие, там съм и аз!”
Същия ден е пуснал бърза телеграма до София с текст:
”Ваше Величество, В име Божие, усърдно моля за милост към евреите!”.
На 10 март 1943 година, притеснено от големия обществен шум, правителството тихомълком отменя решението за депортация. Осведомява Подпредседателя на НС Димитър Пешев. Той предава радостната вест на своите земляци от Кюстендил и те, обнадеждени, заминават към родния град.
През целия март митрополитите в Пловдив, Кюстендил, а после и навсякъде по страната оглавяват протестни шествия. Дворецът и Министерският съвет са залети от гневни телеграми. Германците настояват влаковете да се натоварят и да потеглят в посока Видин.
Царят объркано се опитва да маневрира, но демонстрациите продължават. В Парламента Подпредседателят Димитър Пешев и 47 народни представители апелират за спиране на „този национален позор”. Пешев е бламиран и свален от поста, но депортирането е спряно. После се правят многократни тайни опити то да се поднови, но междувременно Втората всетовна война променя хода си и след Сталинградската битка германската армия преминава в отстъпление.
В началото на лятото, под натиска на обществото и църквата българското правителство договаря с Германия да не депортира никого и предприема мерки да разсели всички евреи по села и трудови лагери, за да не се набиват на очи.
Така България отвоюва живота на своите братя и става единствената страна, съюзник на нацистка Германия, опазила повечето си евреи от лагерите на смъртта. Все пак, над 11 300 евреи от окупираните земи в Северна Гърция и Макединия плащат с живота си за близостта на страната с хитлерова Германия.
С какво друго ще остане 10 март в историята:
През 1435 г. испански мореплаватели откриват архипелага Галапагос, намиращ се на 965 километра на запад от Еквадор, съставен от 13 основни вулканични острови, 6 средни по големина острови и 107 скали.
Джеймс Кук открива остров Стюарт, южно от Нова Зеландия през 1770 г.
През 1876 г. в Бостън Александър Бел провежда първия телефонен разговор.
През 1893 г. Кот д`Ивоар става френска колония.
На тази дата през 1906 г.1099 души, сред тях и деца, загиват в Северна Франция при най-голямата производствена авария в мина в Европа.
През 1910 г. в Холивуд е заснет първият филм, а в Китай е забранено робството.
През 1919 г. в Москва е създаден Комунистическият интернационал (Коминтерн).
Индианците в Канада получават избирателни права през 1960 г.
През 1996 г. кубинецът Франциско Ферерас поставя световен рекорд по дълбочина на гмуркане без специални средства – 130 метра.
На 10 март са родени: актьорът Чък Норис, ислямският фундаменталист Осама бин Ладен и актрисата Шарън Стоун.
На 10 март умират: украинският поет Тарас Шевченко (умира ден след като навършва 47 години на 9 март 1861-а), Джузепе Мацини – един от идеолозите на италианското националноосвободително движение, а впоследствие – и на националноосвободителните движения на балканските народи и писателите Михаил Булгаков и Евгений Замятин.
/10
