Денят, в който Стамболийски счупи писалката...

Денят, в който Стамболийски счупи писалката... - картинка 1

В следствие на Ньойския договор България губи Западните покрайнини, Беломорска Тракия и Южна Добруджа

На 27 ноември 1919 г. министър-председателят на България Александър Стамболийски подписва Ньойския договор. Договорът, подписан със страните от Антантата в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен, слага край на участието ни в Първата световна война.
От страна на Антантата страни по договора са САЩ, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Сръбско-хърватско-словенската държава, Сиам и Чехословакия.

През лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните, победили във войната.

Първите държавни мъже на България пътуват и пристигат подобно на военнопленници. Пътуват осем дни с влак за Париж без никакви удобства, като трябва да минат през Белград, пазени през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на

два месеца не им е било разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид” без специални разрешения издавани със записване ден по-рано.

В началото на март започват заседанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с Румъно-българската и Българо-сръбската граници. В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция.
В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат слухове, че

България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война.

Става все по-ясно, че от Българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви територии. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата. На 18 юни цар Борис III издава указ да се поправят разрушените стари погранични постове.
В Париж сръбската делегация обнародва меморандум, с който иска поправка на границата с България. Тази поправка предвижда към Кралство Сърбия да бъдат присъединени Видин, Белоградчик, Цариброд, Трън, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич - не само от „стратегически”, но и от „национални” съображения.

Представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително третиране на победените

опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война (както и става в 1939 г.). Президентът Удроу Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията Мидия-Родосто твърдо е подкрепена от САЩ, но

Франция и Великобритения отхвърлят разумният подход на САЩ, в отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея.

На 19 септември в 10.25 ч. в Министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на Българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок Българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.

Договорът е подписан на 27 ноември 1919 г. от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи.

Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.


Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 г. Според документа България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини - села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа.

Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 млрд. златни франка.

Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 г., а последното - на 1 януари 1958 г.

С какво друго остава тази дата в историята:

176 г. – Марк Аврелий назначава сина си Комод за съимператор, с което прекъсва системата на осиновените императори в Римската империя.
1095 г. – Папа Урбан II благославя по време на Събора в Клермон провеждането на Първи кръстоносен поход.
1705 г. – Петър I създава морска пехота в Русия.
1812 г. – Армията на Наполеон Бонапарт преминава беларуската река Березина на път за овладяване на Русия.
1840 г. – Подписан е Александрийският договор, по силата на който Египет се отказва от Сирия.
1895 г. – Алфред Нобел прави завещание, с което неговото състояние отива във фонд за Нобелова награда.

1896 г. – Започва кампания за масово привличане на европейски емигранти в Западна Канада.
1914 г. – Учредена е международната еврейска организация "Джойнт".
1916 г. – Първата световна война: България в Първата световна война: Първа софийска дивизия овладява румънския град Гюргево.
1918 г. – Създадена е Украинска академия на науките под ръководството на Владимир Вернадски.
1942 г. – Потапяне на френския флот в Тулон.
1958 г. – Съветският ръководител Никита Хрушчов поставя искане пред западните държави за демилитаризация на Западен Берлин и даването му на статут на свободен град.
1962 г. – Съставено е ново правителство на Народна република България, начело с първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.
1971 г. – Космическа програма на СССР: Космическият апарат Марс 2 достига повърхността на Марс, но не успява да кацне на планетата, а пада на повърхността ѝ.

1983 г. – Колумбийски пътнически самолет Боинг 747 катастрофира край Мадрид, загиват всичките 183 души на борда.
1991 г. – Съветът за сигурност на ООН приема резолюция, с която да се започнат операции по мироопазване в Югославия.
2005 г. – Във Франция е извършена първата трансплантация на части от лицето.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли Борисов да подаде оставка?

Отдавна трябваша да я подаде!

58.82%

Да, незабавно!

23.53%

Късно е, да си изкара мандата.

5.88%

Не, в никакъв случай!

5.88%

Кой е Борисов и защо му искат оставката?!

5.88%

Блогове