ЕС направи компромис спрямо своите ценности и позиции за Турция
1/Димитър Ганев е политолог, „Галъп интернешънъл“
-Какво спазари Турция на преговорите в Брюксел ?
Този процес на пазарене все още не е приключил. Той вероятно ще продължава и занапред. За никой не е тайна, че политиката на Турция към ЕС е политика на изнудване. Благодарение на факта, че Турция на своя територия е приютила около 3 милиона бежанци /по последни оценки/, тя ползва това като политически инструмент, който може да бъде оприличен на имиграционен пистолет насочен в челото на Европа.
Това е основният коз, който в момента държи Турция в отношенията си с ЕС, и е чиста проба изнудване.
Ако си спомняте през лятото на 2015 година, когато беше пикът на бежанската криза, тогава за по малко от месец влязоха стотици хиляди имигранти. Това всъщност беше вдигане на шлюза от страна на Турция, заливайки Европа с вълна от имигранти. В този момент Турция показа сила - какво може да причини на ЕС. Резултатът е налице - стигна до там да се говори за дезинтеграция на съюза, за разпад и дори за ликвидиране на Шенген, изграждаха се огради по границите на европейските държави, и дори се обсъждаше въпроса за края на съюза в този му вид.
-Говори се за компромис, кой печели и кой губи от този компромис?
Компромисът го направиха европейските държави спрямо своята собствена политика към Турция, която провеждаха през последните години. Всичко, което турците поискаха, го получиха - два пъти повече пари като втори пакет от 3 млрд. евро, има ясна индикация, че ще паднат визите през юни. И въпреки изискванията поставени към Турция, Анкара няма да бъде принудена да ги изпълни, защото вероятно Европа ще бъде поставена под продължаващият натиск на бежанци именно от Турция. Получиха и уверение за отваряне на нови глави за членство в ЕС, и всичко това стана ден след като в Турция властите смениха под натиск редакционната колегия на най-големия и най-тиражен опозиционен вестник "Заман" и го превърнаха в проправителствен.
За мен компромис няма.
Това е компромис на Европейския съюз със собствените му ценности и политиката която провежда спрямо Анкара в последните години. Темата за свободата на словото в Турция не беше дори спомената по време на преговорите. Фактически ние за да не правим компромис с хуманните ни ценности и да затваряме границите си за бежанци, направихме компромис с ценностната система, която изповядва ЕС със свободата на словото.
-Какво може да се очаква от размяната 1:1?
Това споразумение означава, че ние връщаме нелегални имигранти, а Турция ни дава бежанци. Но аз нямам големи очаквания към това споразумение, защото ефективността на механизмите на Европа за справяне с бежанската криза показаха тежка неадекватност . Това се вижда много ясно, от резултатите на решението за квотното разпределение на бежанци, от преди няколко месеца, което на този етап е във фактически фалит.
Механизмът не работи, а разселените имигранти са не повече от 2 хиляди, което е скандално поради факта, че само в Германия бежанците са над 1 милион.
Затова съм скептично настроен и дълбоко резервиран към ефективността и на този нов механизъм. Как ще разберем кой е политически и кой икономически имигрант?
-Може ли да се говори за край на бежанската криза в Европа?
Не, в никакъв случай не може да става дума за край на бежанската криза. Дори може да очакваме много мощна втора вълна, такава на която бяхме свидетели миналият август, вероятно и това лято. В момента, в който се стопли, придвижването на бежанците към Европа ще се улесни. Както казах, преговорите с Турция далеч не са приключили.
Те ще продължават и турците непрекъснато ще поставят нови и нови искания пред ЕС,
докато държат този силен бежански коз в лицето на 3 млн. бежанци. Затова аз лично дълбоко се съмнявам в ефективните механизми на Брюксел, освен това ние не успяхме да се справим с нелегалната имиграция вече десетилетия наред, и това е голям проблем на западна Европа от години. Да говорим за край на кризата при тази геополитическа обстановка е комично.
-Според комисариата по бежанците към ООН споразумението между ЕС и Турция за имигрантите е незаконно. Това ще създаде ли проблеми?
ООН едва ли може да играе решаваща роля в отношенията между ЕС и Турция. Това е по-скоро една декларация и не смятам, че ООН може изобщо да е фактор решаването на този казус.
/29
