Или какъв щеше да е света, ако имаше повече такива хора
4/ След цялата критика около скандалните пиар кампании на нашите родни знаменитости, дойде време за нещо много по-положително, нещо много по-хуманно и чисто. Може би ще си помислите, че тази история е наивна, че главният ни герой е наивен. Напротив, ще кажа. Човекът е герой, има и съвременни такива. Да обичаш и да помагаш не е страшно. Изисква усилия, изисква средства, но изход от трънливия път винаги се намира. Мотивацията е ключова, целта е непокварена и почтена.
Ще Ви запозная с една българка, която не търси популярност, не търси благодарност. Не изисква. Притичва се на помощ при нужда, спасява животни, дава им шанс за нормален и щастлив живот. Това е Мая.
Мая е израснала на село сред природата, при баба и дядо. През 1972 г. идва в София, тогава е втори клас. Нямала е търпение да свърши учебната година и пак да се върне при тях. Казва, че там е живяла на воля, сред много животни и много природа. Завършва руска гимназия, а след това става студент в НБУ. Омъжена е цели 33 години. Има две дъщери и внук на 11 годинки. Мая споделя, че цялото й семейство се радва и обича животните. Занимава се с консултантска дейност за здравословни и безопасни условия на труд. Естествено предпочита да обръща повече внимание на животните.
„Все по-трудно разбирам хората, откакто имам животни. Мога да контактувам само със себеподобни“
В момента Мая гледа 4 кучета. Всички са спасени по един или друг начин. Нашият герой всекидневно спасява животни на улицата. Бори се за техния живот, прибира ги, води ги в клиники, търси им нови стопани. Голяма част от тях са спасени и са осиновени от добри хора в чужбина.
Първото и куче се казва Мърфи. Мърфи е откупен, умиращ от една витрина на зоомагазин преди повече от 14 години. Животинката е била заразена с парвовирус. Едвам оцелява, но не се отказват и го спасяват. Шест години по-късно, разхождайки Мърфи по време на вечерната обиколка, клошар вади от кофите пред блока Каспър. Каспър е кожа и кости, с хиляди бълхи по него, без козина и с много рани. Мая веднага го взима и го води вкъщи. Кучето също е било заразено с парво. Веднага го води на лекар, за да му помогне. Междувременно му търси дом. Намира такъв в София. Осиновяват го, но месец по-късно й го връщат. Причина за връщането била, че животинката хапва много. В крайна сметка Каспър получава втори шанс и става неин любимец.
В същата година дъщеря й намира кашон до друга кофа за боклук с дребна майчица и 5 бебета до нея. Навън е зима, студ. Настанили ги при една баба. Всички са осиновени без едно пале, защото било най-грозно и обикновено. Когато се прави подобно деление винаги се оказва, че грозното патенце става най-красиво. Досущ като в приказката. Грозното пате се нарича Купър. Мая решава да го вземе и да стане новия член на семейството й.
Алис се появява в селото, където дъщерята на Мая има къща. По това време Алис е бебе, голяма колкото една шепа, замръзнала в преспа сняг. Прибират я и за зла участ и тя се оказва заразена с парво. Борбата за живота й продължава над 2 месеца. За щастие се случва чудо и оцелява. Отново Мая предоставя приемен дом за нея. Намира стопани в Германия. Докато я лекуват, докато я ваксинират, чипират, кастрират, тя вече знае, че не може без нея. С много страх Мая пише на въпросната осиновителка и пожелава да си я задържи.
Предполагам, че за някой от Вас , това са твърде много кучета за един дом. Отглеждането им е трудно, вярно. Разходките се случват една след друга. Но идеята е да Ви покажа, че все още има хора, които помагат безрезервно. За цялата тази помощ в замяна получават любовта на животните, което им е предостатъчно!
Щастлив съм, че ги има тези хора! Все пак има надежда, че не сме се превърнали напълно в коравосърдечни същества!
