Две трети от българите не вярват на Борисов

Две трети от българите не вярват на Борисов - картинка 1

Корупцията расте, а липсата на правосъдие облагодетелства определени хора, показват нагласите в проучване на „Алфа Рисърч“.

9/Въпреки напредъка в различни сфери, корупцията расте, правосъдие липсва, а от това се облагодетелстват малки групи от хора. Това смятат 58,6% от българите, показва проучване на „Алфа рисърч“, цитирано от БГНЕС.

Само 22,3% от българите смятат, че въпреки някои трудности, корупцията не пречи на успешното развитие на страната.

Критичната позиция доминира във всички социални и демографски групи, дори сред симпатизантите на управляващата коалиция.

Всеки втори анкетиран е убеден, че ако върховенството на закона се зачиташе, ако нямаше корупция и чадър над нея, той лично би могъл да живее по-добре.

По-голямата част от хората смятат, че виновни за корупцията са както висшите магистрати и прокуратурата, така и управляващите.

62,2% от българите смятат, че най-сериозните проблеми в съдебната власт са по нейните върхове, тъй като там се прикрива корупцията по високите етажи на властта. Поради това и всяка смела публична постъпка на хора от системата срещу двойния морал се посрещат с одобрение. В обществото съществува висока степен на очакване (66%) самите магистрати да поведат битката срещу корупцията. След години наред трупан скептицизъм към възможностите за промени в съдебната система и закотвено към дъното доверие в правораздавателните институции, за първи път се появяват признаци, че

ако започне промяна отвътре, хората са склонни да я подкрепят,

показва изследването.

От „Алфа Рисърч“ посочват, че същите признаци на подкрепа за действия „отвътре” се наблюдават и във връзка със започнатото от Борисов и разпространило се с бързи темпове спиране на обществени поръчки поради съмнения за корупционна свързаност с Делян Пеевски, или други гарантирано печеливши участници в публични търгове. 63,4% от анкетираните оценяват положително действията на премиера. Какъвто и да е бил мотивът за тях, първите реакции показват недвусмислено, че проблемът „корупция” е толкова невралгичен за обществото, че то е готово да подкрепи всяка стъпка за борба с нея. В същото време

горчивият опит на хората от безславния край на редица добри намерения ги прави доста по-предпазливи в оценките им

за радикалността и дългосрочния ефект от тези действия. 41,3% са на мнение, че спирането на поръчките показва политическата воля на правителството за решителна борба с корупцията, докато 55,8% са на обратното мнение.

Затова накъде ще наклони везната си обществената подкрепа за премиера зависи от това какви ще са резултатите от иначе шумно огласената акция.

Положителните оценки за дейността на правителството спадат от 24% в края на 2015г. до 20% в началото на март 2016г. Нараства и критичността към работата на кабинета – от 42% на 46%.

Доскоро обединени в подкрепата си за кабинета, към момента симпатизантите на партиите от управляващото мнозинство са значително по-разколебани. Най-устойчиви в доверието си остават привържениците на ГЕРБ (43% положителни, 40% неутрални и 17% отрицателни оценки). Сред избирателите на Реформаторския блок то спада до 30% одобрение (срещу 26% неодобрение и 44% неутрално отношение), а сред тези на ПФ и АБВ критичните оценки достигат до 60%, при доверие не надхвърлящо 15%.

Намалява и личният рейтинг на премиера и министрите в кабинета.

Одобрението за Бойко Борисов спада от 38% до 33%, а неодобрението нараства от 30% до 35%. Подобна е тенденцията в оценката за работата на министрите, мнозинството от които са с отрицателен индекс за дейността си.

Традиционно в челото на класацията за най-добре справящи с работата си са регионалния министър Лиляна Павлова, министърът по еврофондовете Томислав Дончев и социалния министър Ивайло Калфин. При здравния министър Петър Москов преобладават негативните оценки.

Президентът Росен Плевнелиев губи 3 пункта, но в началото на март продължава да се ползва с едни от най-високите нива на одобрение сред институциите - 25%, срещу 37% неодобрение. Положителните оценки за дейността на парламента спадат под критичната граница от 10 на сто – 9%, срещу 55% отрицателни.


Критично ниско продължава да е доверието в институциите на съдебната власт:
прокуратура – 6%, срещу 65% недоверие; съд – 8% срещу 63% недоверие. Главният прокурор Сотир Цацаров запазва 11 на сто одобрение, но отрицателните оценки нарастват до 49%. За първи път след тоталния срив на доверието към БНБ в резултат от аферата КТБ, положителните оценки за националната банка бележат лек ръст, но все още остават два пъти по-ниски от отрицателните (16% срещу 32%).

/10

Facebook Коментари

Коментирай

На предсрочните парламентарни избори ще гласуваме за:

Велико народно събрание

59.26%

Обикновено народно събрание

40.74%

Блогове