Сблъсъкът на Денали и Бен с перипетиите на живота
Всеки, който има куче, започва да се чувства виновен, че не споделя с него храната си или че не му предлага нови приключения. В реда на нещата е да забравите за подреден апартамент, но всяко едно нещо си струва, всяка една обърната саксия, всеки един изгризан стол, всяка скъсана завивка.
Защо ли? Защото никой не е по-щастлив от човека, който вижда как кучето му го посреща всяка вечер, когато отвори вратата на дома.
Днес ще Ви разкажа една по-различна история. Над 14 години фотографът Бен Муун обгрижва своя четириног приятел Денали.
Двамата преминават през доста трудни моменти, но се наслаждават и на прекрасни мигове заедно. Да, те са неразделни, наслаждават се на всеки един ден.
Бен е диагностициран с онкологично заболяване през 2004 г., Денали отказва да се отдели от стопанина си. Кучето лежи до леглото на Муун, докато той е в болницата.
"Това, което е наистина специално при кучетата е, че те просто са до теб, без да искат нещо в замяна".
За съжаление, няколко години след като Муун се преборва с рака, Денали започва своята битка срещу коварната болест.
Муун осъзнава, че на преданият му приятел Денали не му остава много време. Всяко едно красиво нещо има своя край.
Приятел на Бен, режисьор, предлага да документира тяхната специална връзка. Късометражният филм, озаглавен просто "Денали", е разказан от гледната точка на кучето и представя вълнуващото приятелство на двойката през годините.
За Муун филмът е създаден по-скоро, за да покаже на хората, които нямат куче, колко специален може да бъде този домашен любимец, отколкото печеленето на награди.
Денали е неговата награда и това му е достатъчно.
Според едно шест годишно момченце на име Шейн, кучетата живеят по-кратко от хората, защото:
„Хората се раждат и могат да се научат да живеят добре – да обичат всички и да бъдат добри, нали? А кучетата се раждат научени, как да обичат и да са добри.“
Малкото момче знае, че кучетата нямат нужда от повече време, за да се учат на обич, за разлика от нас – хората.
Тук може да се присъедините към кампанията, която стартирахме "Аз къде да се разхождам", която цели да насочи вниманието на Столична община към липсата на обособени кучешки площадки в столицата. Столичните кучета имат един въпрос към г-жа Фандъкова
„Аз къде да се разхождам?“
