Коза Ностра- време за мъже!
В Италия до 1946 г., когато пада монархията, високите държавни дипломатически и военни длъжности са били монопол на благородническите семейства. През периода 1875-1920 г. представители на мафията влизат в парламента и Сената, като това са цивилни хора, които са “съветници на мафията” и защитават техните интереси, а тя им разчиства пътя нагоре във властта.
Много от синовете на мафиотите стават лекари, адвокати и нотариуси, като за тяхното обучение е плащала именно криминалната организация. Изнудването в селскостопанските райони става непоносимо и това е една от причините за голямата емигрантска вълна от 1880 до 1913 г. – почти 800 хиляди души. Властта на мафията в цяла Сицилия се утвърждава в периода 1880-1920 г. Пример за нейната вездесъщност е убийството през 1909 г. на Джо Петросино, лейтенант от нюйоркската полиция, дошъл да разследва корените на новопоявилата се американска Коза ностра. В периода 1901-1909 г. в Сицилия са извършени 5084 убийства, т.е. една трета от всички убийства в Италия през този период.
Кои са Коза Ностра? Това е изключително силна криминална структура базирана първоначално в Сицилия.
Според легендата, тази организация е създадена още през 12-13-ти век. Дори и самите сицилианци реагират с усмивка на тези твърдения, понеже ясно съзнават, че това е по-скоро фолклор, базиран на желанието да демонстрират силата си и факта, че са „най-старата”, респективно най-силната и влиятелна мафия. Дори и да е имало през тези времена „нещо” подобно, то това е било бледа сянка на сегашните структури. Има и още една причина. Сицилианци не обичат неаполитанци ( „меката” на Камора) и понеже и Камората парадира с това как са създадени преди много време ( те твърдят около 15-ти век още), спора за годините е много интересен. Но е без особено значение, въпреки че се приема, че Коза Ностра е наистина най-старата организирана мафиотска структура в Италия. В превод значи „нашето мислене” или по-скоро „нашето виждане за нещата” ( в контекст … от живота, и самият начин на живот). Съставена е от изключително само сицилианци.
През средата на 19-ти век Италия е в много тежко положение.
В началото на века Сицилия е с феодална структура. При присъединяването й към Италия се преминава към модел на т.н. „капитализъм”. Появяват се много нови собственици, болшинството от които обикновени селяни. Те обработват земята с голямо желание понеже я смятат за тяхна. Добивите им и респективно печалбите са добри. Изпитват остра нужда от работна ръка. Големите собственици са относително малко и са съсредоточени предимно в Палермо, най-западната част на острова. Откъде идва проблема обаче? В цяла Сицилия бройката на полицията (доколкото може да се нарече точно полиция) е смешна. Доколкото знам става дума за едва няколкостотин полицаи!!! Това е всичко за целият този остров. Това е смешно количество, смешна бройка. Същото е сякаш в Бургас примерно да има 30 души полиция. Еквивалентно е. Още повече, че те „патрулират” по един , максимум двама. Практически никой не е имал какъвто и да е респект от тях. Те само констатират престъпленията. Резултата не закъснява. Навсякъде където няма дори елементарен контрол, последиците са ясни. Самите сицилианци са такъв тип хора, че гледат по-лесно да си изкарват прехраната. Отделно са и много смесени. Болшинството са престъпници, или ако не са, то стават такива за отрицателно време. Започват масови кражби, масови борби, завземане на територии и стопанства по вторият начин (за тези който не могат да си ги опазят или не плащат рекета), убийства. Това се превръща в ежедневие. Единственият начин да се противодейства е да си под закрилата на някой. Някои от стотиците групировки. Те да те „охраняват”, болшинството от случаите да те охраняват от самите себе си.
Така се зараждат първите силни кланове. От охрана и рекет се преминава към абсолютно всички типове „бизнес”, от които могат да се изкарват пари. Всичко, изключения няма.
Условно има едно разделение на местно ниво. Това е изтока и запада, респективно Катания и Палермо. След тези изключително бурни години нещата постепенно се стабилизират и се създава ясна йерархия, запазена почти без изключение до днешно време.
В отделните райони и/или градчета, „шефа” е главата на най-силната и доказана във времето фамилия.
В по-големите градове с течение на времето и разрастването им, има повече от една фамилия. Под него са всички други в строга йерархична структура. Всички са абсолютно и безпрекословно задължени да му се подчиняват и да показват изключителен респект към него и членовете на фамилията му (по кръвна линия). Всичко в този регион, било то малък или голям, се съгласува с „каппогранде”- главата на фамилията. От своя страна, най-главният от фамилията може да има, но може и да избере да няма – т.н. ”дясна ръка”, или „консилиери”. Много важно е да се уточни, че консилиери-то е нещо като „висша дясна ръка”. Той знае всичко, повтарям всичко, без каквито и да е изключения. Представлява човек, за когото е абсолютно доказано, че е безпрекословно верен на фамилията. Би направил абсолютно всичко за клана. „Тестовете” които минава и доказателствата за лоялност са изключителни. Почти не е познат случай на консилиери, което да измени на фамилията. Това се счита за такъв грях, че дори и избиването на фамилията му до „девето коляно” се счита за изключително леко наказание. Той трябва да е човек с детайлни знания във всяка роля от бизнеса на фамилията и в никакъв случай да не е конфликтен. Задължително е да се ползва с огромен респект от всички и за тази цел трябва да е такава личност, че сам да си заслужи това. Важно уточнение – консилиерито НИКОГА не може да застане на чело на фамилията или бизнеса. Това е категорично забранено. В екстремни ситуации той може да съдейства за организиране на срещи и „полагането” на нов или временен шеф на клана, но никога той не може да е шеф. Когато консилиерито каже нещо, това е закон и думите му се считат, че излизат от устата на „каппо гранде”.
Когато няма консилиери (най-често понеже не могат да намерят подходящ човек, достатъчно интелигентен и на нужното представително ниво), боса си избира дясна ръка наречена „бастоне”. Бастонето е последната крачка към боса. Уговаря всичко, но участва в бизнеса по-активно и по-често комуникира с долните нива. А там са вече лицата, които се смятат от обществото за „най-просветени” и много рядко някой въобще достига до тях. Това са т.н. „каппо дечина”. Те са „босове” на отделни групи хора, които се считат за абсолютна част от „семейството”. Това важи както за капо-тата, така и за „изпълнителите” – пицонни. Важно е да се уточни, че това са асоциирани хора, крайни бандити, които полагат страхотни усилия да „влязат в семейството”. Много често „тестовете” включват определен брой престъпления, определен брой убийства и поне три теста за лоялност. Който е бил в такива среди, знае за какво става дума и какво значи определението „тест”. Самите пицонни пък, имат от своя страна контакти с различни хора. Всичко е в интерес на бизнеса и на „каппо гранде”. Всички в йерархията, които са под пицонни НЕ са част от фамилията и се използват само и единствено за трупане на печалби
Следва продължение…
Източници: Държавния архив на Република Италия, архива на квестуратите в гр. Палермо и гр.Трапани и официални комюникета на италианската полиция, Клаус Полкен и Хорст Шепоник „Който не мълчи ще умре”,Държавно издателство „Христо Г. Данов”, Пловдив, 1970 г.;
/33
